Решение № 5260 от 1.6.2022 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение01.06.2022 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 375/29.10.2021 г. по адм. дело 142/2021 г. на Административен съд - Стара Загора.
ВРЪЩА преписката на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по заявлението в отменената част на уведомителното писмо със задължителни указания в мотивите на съдебното решение на Административен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати 4790 (четири хиляди седемстотин и деветдесет) лева разноски на Д. Димов, с адрес в [населено място], община Чирпан.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АННА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 375/29.10.2021 г. по адм. дело 142/2021 г. на Административен съд - Стара Загора, с която е отменено по жалба на Д. Димов уведомително писмо 02 -240 -6500/5062 от 28.01.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която не е оторизирано финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за кампания 2016 г. в размер на 146039, 29 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноските за двете инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Д. Димов, с адрес в [населено място], община Чирпан, в писмен отговор и писмена защита, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с обжалваното писмо е постановен частичен отказ за подпомагане по заявлението на Д. Димов за кампания 2016 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020. АС е изложил мотиви, че актът е издаден в предписаната от закона писмена форма, съдържа мотиви, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, но при неправилно приложение на материалния закон. Посоченото фактическо основание - неспазване на изискването за обосновано сеитбообращение, заверено от сертифициращия отказ, не е предвидено в разпоредбата на чл.13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г., тъй като не е между базовите изисквания за биологично растениевъдство, нито е минимално изискване за торене и използване на продукти за растителна защита, нито е изискване за управление, приложимо за трайна култура като лавандулата. Второто фактическо основание е липса на годишна програма, която всъщност е представена на л.6 от делото. АС е посочил, че подобна програма се изисква само при едногодишните култури, за които всяка година се изисква сеитбообращение, но не и при многогодишните култури, които следва да останат засети през целия петгодишен период и поддържани в добро състояние. Решението е правилно. По делото е представена и приета заверена от сертифициращия орган годишна програма за процесната кампания на земеделския производител, която не е оспорена от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, поради което твърденията му за липса на такава не кореспондират със събраните в първата инстанция доказателства. Оплакването за неправилна преценка на АС, че липсва изискване за управление, създаващо задължение за парцелите, засадени с трайни култури да спазват обосновано сеитбообращение не се подкрепя от съдържанието на Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11"Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., на която се позовава касатора. Отделно от това, както е посочило и вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно - агрономическата експертиза сеитбообращението е агротехническо и научнообосновано редуване на селскостопански култури по време върху една площ, което се извършва на едно поле само когато за определен брой години се отглеждат няколко култури. Редуват се главно едногодишните култури. При трайните насаждения, каквато е лавандулата, не може да се приложи сеитбообращение, а още повече да се изисква такова. Останалите твърдени от касатора нередности не са посочени като основания за отказ за финансиране в обжалвания административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на административния орган по заявлението на земеделския производител, в частта, в която е отменен постановения отказ на основание чл.173, ал.2 АПК предвид естеството на отменения акт. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 4790 лева заплатено адвокатско възнаграждение по банков път, което не е прекомерно предвид разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба 1/09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Предвид изложеното и на основание чл.чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение