Решение № 9970 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Каур, гражданка на Република Индия, срещу решение 1560/09.03.2023 г., постановено по административно дело 3281/2022 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказа на консула към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия за издаване на виза "С" по подадено от нея заявление. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че е спазено изискването за форма на постановеният отказ за издаване на виза вид "С", поради липса на мотиви и препращане към друг документ. Твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение и несъобразяване на разпоредбите на чл. 21, т. 8 от Регламент (ЕО) 810/2009 г. и чл.7 и чл.9 от АПК. Поради това моли за отмяната на решението на АССГ и за разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения отказ. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба - консулът към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е отказ за издаване на виза вид "С", постановен на 07.03.2022 г. от консула към Консулската служба на Посолството на Република България в град Делхи, Република Индия по подадено от А. Каур заявление 22000417 от 22.02.2022 г. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 22.02.2022 г. в КС-Делхи са подадени заявления за визи на група от 40 индийски граждани, пътуващи с цел туризъм (входящи DEL22000390V до DEL22000429V). Организатор на групата от индийска страна е Gill z Group Education&Visa Services Private Limited, а от българска страна-"Травелинг Хорс" ЕООД. За групата са частично-предплатени хотелски резервации в хотел "Новотел" в град София за датите от 09-11 март 2022 г., хотел Рамада Пловдив Тимонциум в гр. Пловдив за датите от 11-13 март 2022г., хотел Рига в гр. Русе за датите 13-14 март 2022г. и хотел Пулмат в гр. Букурещ, Румъния за датите 14-17 март 2022г. Към заявленията са представени и резервации на самолетни билети по маршрут Делхи-Дубай- София-Доха-Делхи с отпътуване на 09. 03. и връщане на 18.03.2022 г. Към заявленията апликанта е представил и график за друга екскурзия от 21.11.2021 до 08.11.2021г. с маршрут София Пловдив- Банско- София. От консулската служба в Делхи, Индия, били изискани допълнителни документи от Gill'z Group Edication&Visa Services Private Limited, според които за предходните три години фирмата е била на загуба, към 15.02.2022 г. наличната сума по банковата сметка на фирмата била в размер на 4 181 евро, а към 16.02.2022 г. разполагала със сума в размер на 17 100 евро, внесена на същата дата. На 07.03.2022 г. е постановен и обжалваният отказ за издаване на виза вид "С", който е мотивиран с правното основание на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т.24/пр.3/ от ЗЧРБ. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че отказът за издаване на виза е постановен от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при съобразяването му с целта на закона. Според АССГ несъмнено е установено наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т.24 ЗЧРБ - чужденецът не е доказал целта и условията на заявеното пребиваване, както и са налице основателни съмнения относно надежността на направените от чужденеца изявление. Касационната инстанция приема, че решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на материалния закон, като не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорения отказ не отговаря на изискванията за форма по АПК и не съдържа относими мотиви. Верни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е изложил фактически основания за приетото от него правно основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ. Безспорно мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Съгласно цитираните разпоредби, административният орган може да откаже издаването на краткосрочна виза, когато гражданинът на третата страна не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. В случая, административният орган е посочил коя от хипотезите на т.24 е изпълнена, а именно че са налице основателни съмнения относно надежността на направените от чужденеца изявления. Следователно, конкретни фактически основания за издаване на акта са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което не се установява да е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Налице извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, установява се обсъждане на събрани данни след проведена проверка по заявените от апликанта обстоятелства и относно тяхната достоверност. Процесният отказ съдържа всички реквизити съобразно стандартния образец по Приложение 7 към НУРИВОВР, който съдържа двадесет и осем полета, всяко от които съответства на едно или няколко от предвидените в чл.10 от ЗЧРБ основания за отказ, анулиране или отмяна на виза, които полета компетентните органи трябва да отметнат, за да съобщят на кандидата за виза мотивите на постановеното срещу него решение за отказ. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че оспореният отказ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 26 ЗЧРБ са регламентирани фактическите основания, при наличие на които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или влизане в страната на чужденец. В оспорения административен акт, административният орган е визирал две от тях - т. 17 и т. 24 ЗЧРБ, тъй като е приел, че чужденката не е доказала достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, както и че са налице основателни съмнения относно надеждността на направените от чужденеца изявления. Съобразно приложените доказателства, обосновано съдът е приел, че е реализирана хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Безспорно се установява разминаване между заявения маршрут на пътуването и представените резервации за самолетни билети. В писмо изх. Ко-34-60/23.02.2022 г., изготвено от завеждащия консулската служба на Посолството на Република България в Делхи, Индия /стр. 58 от делото/, са изложени данни за група от 40 индийски граждани, сред които е и А. Каур, които са подали заявления за издаване на визи за краткосрочно пребиваване с цел туризъм. Посочено е, че организатори на пътуването са "Травелинг Хорс" ЕООД, от българска страна, и индийската фирма Gill z Group Еducation§Visa Services Private Limited. Последната е представила ваучер на фирма "Травелинг Хорс" ЕООД и хотелски резервации в хотел "Новотел София", София за 09-11.03.2022 г.; хотел "Рамада" - Пловдив за 11-13.03.2022 г.; хотел "Рига" - Русе за 13-14.03.2022 г. и хотел Pullman - Букурещ за 14-17.03.2022 г. В издадения ваучер е описано, че екскурзията започва от летище София на 09.03.2022 г. и ще приключи на летище Букурещ на 17.03.2022 г., което противоречи на представените резервации на самолетни билети по маршрут Делхи-Дубай-София-Доха-Делхи, с отпътуване на 09.03.2022 г. и връщане на 18.03.2022 г., с полет от летище София за Доха. По делото не е представено от кандидатката транспортен документ за следващо пътуване Букурещ София или Букурещ Доха- Делхи. В писмото е отбелязано също, че апликантите са представили график за друга екскурзия, състояла се през месец ноември 2021 г., по маршрут София-Пловдив-Банско-София, в която не са участвали. Посоченото писмо ведно с формуляра, обективиращ отказ за издаване на виза вид "С", са представени по делото като част от административната преписка по издаване на административния акт. Именно тези констатирани несъответствия в административното производство са послужили като фактически основания за постановения отказ. Касаторът не ги е опровергал и не е ангажирал доказателства и пред настоящата инстанция в обратния смисъл. При съобразяване с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, константна е съдебната практика, че е допустимо мотивирането на акта чрез препращане към други документи. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка за допуснати съществени процесуалния нарушения от компетентния орган, включително несъобразяване с чл. 21, т. 8 от Регламент (ЕО) 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността /Регламент (ЕО) 810/2009 г./. Според посочената разпоредба, при разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи. Събирането на допълнителни данни, а при необходимост и доказателства от заявителя за виза е правна възможност, а не задължение за административния орган. Това правомощие следва да бъде упражнявано в случаите, в които за разглеждането на конкретното заявление не е налична достатъчна информация, включително такава, с която органът се е снабдил по служебен път, както и не са представени документи, които да послужат за мотивирано произнасяне. Конкретната хипотеза обаче не е такава, защото в административната преписка се съдържа цялата относима документация, без да е налице необходимост да бъдат изяснявани други факти и обстоятелства от самия заявител или същият да представя други документи. От приобщената към административната преписка дипломатическа кореспонденция категорично се установява, че заявеният план за пътуването съдържа не просто неясноти, а съществени разминавания спрямо декларираната от апликанта цел "туризъм" на пътуването. Поради това при издаване на обжалвания отказ не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК. Нещо повече преценката на административния орган е съобразена с разпоредбата на чл. 21, т. 7 от Регламент (ЕО) 810/2009 г., според която разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации. По изложените съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора, неоснователно е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение