Решение № 12696 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2010 г.

Решение № 12696 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Ди Енд Пи Травел" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Симеон", бл. 138, вх. 2, ап. 36 срещу заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. С оспорваната заповед министърът наредил да се заличи жалбоподателя от регистъра на туроператорите и туристическите агенции за извършване на туристическа дейност - туроператор и туристически агент, да се счита невалидно издаденото удостоверение за регистрация, да се предприемат действия по отразяване на заличаването и по неговото публично оповестяване. Жалбоподателят счита оспорваната заповед за незаконосъобразна, постановена в нарушение на установената форма, административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3 и 5 АПК. Сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсват фактически основания за издаването й, на чл. 26 АПК, тъй като не е уведомен за започване на производството, както и на чл. 35 АПК, тъй като е постановена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди, че заповедта е постановена и в нарушение на чл. 8 и 12, ал. 1 АПК. Счита, че актът не съответства на целта на Закона за туризма (ЗТ). Притежава исканата от чл. 42, ал. 1 ЗТ застраховка, което осигурява целта на закона - защита интересите на потребителите. Твърди, че представянето на застраховката на регистриращия орган има информационен и дисциплиниращ характер, поради което заличаването му от регистъра на туроператорите и туристическите агенти е изключително крайна и тежка мярка. Моли съда да отмени оспорваната заповед. Ответникът по жалбата - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, счита същата за неоснователна. В хода на административното производство не са допуснати твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила. Неуведомяването на жалбоподателя за започване на административното производство не обуславя извод за опорочаване на съдържанието на акта и не е основание за неговата отмяна. Счита, че жалбоподателят е реализирал възможността да изложи позицията си и представи доказателства. Сочи, че акта е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗТ, а твърдението на жалбоподателя, че представянето на застрахователния договор има само информативен характер счита за противоречащо на закона. Моли съда да остави в сила оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят е регистриран за упражняване на туристическа дейност като туроператор и туристически агент, съгласно удостоверение за регистрация № РКК-01-06047 от 13.02.2008 г. За периода 14.01.2008 г. - 13.01.2009 г. представил в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма договор за застраховка № 2140217-0013947 от 11.01.2008 г. За периода 14.01.2009 г. - 13.01.2010 г. представил договор за застраховка № 21402690015456 от 7.01.2009 г. Нито до 31.05.2010 г., нито до 11.10.2010 г. представил в Министерството договор за застраховка за следващия едногодишен период. По делото е приложен договор за застраховка № 2132-0-269-0017306 от 9.02.2010 г. със срок до 8.02.2011 г. Със заповеди № РД-16-25 от 8.01.2010 г. и № РД-16-561 от 17.05.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, била назначена Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти. На 30.09.2010 г. Експертната комисия провела заседание, на което обсъдила регистрираните туроператори, които не представили към 31.05.2010 г. застраховка по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗТ. Комисията взела решение, т. 4 по протокол № РК-07-08 от 30.09.2010 г., да предложи на министъра заличаване от регистъра на всички туроператори, които не са представили в срок копие от застрахователния договор. В приложение към т. 4 е одобрен списък на туроператорите, в който под № 21 фигурира жалбоподателя. С докладна записка № Т-93-00-1364 от 11.10.2010 г. заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма и председател на Експертната комисия предложил на министъра, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, заличаване на жалбоподателя поради непредставяне на застрахователен договор включително към дата 11.10.2010 г. Въз основа на решението на експертната комисия министърът издал оспорената заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г., с която наредил заличаване на "Ди Енд Пи Травел" ООД от регистъра на туроператорите и туристическите агенти. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на "Ди Енд Пи Травел" ООД за неоснователна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Няма спор, че жалбоподателят е регистрирано по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗТ лице. Не е спорно също, че за 2010 г. не представил пред регистриращия орган - нито в срока по чл. 42, ал. 4 ЗТ, нито до 11.10.2010 г., сключен договор за застраховка по чл. 42, ал. 1 ЗТ. Не се спори, че считано от 9.02.2010 г. жалбоподателят има сключен договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане с контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. При така установените факти незаконосъобразността на оспорената заповед жалбоподателят мотивира с твърдения за допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, исканата форма на акта и несъответствието му с целта на закона. По твърдението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила: Безспорно е, че административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на участниците в административното производство. Безспорно е също, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, а само това, което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно са установили кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или да е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат. От установените факти по делото е видно, че оспорваният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, т. е. той е материално законосъобразен. Впрочем, такова нарушение не твърди и жалбоподателя. Съгласно изричната разпоредба на чл. 42, ал. 1 ЗТ туроператорът, тридесет дни преди изтичане на договора за застраховка, сключва нов, а съгласно ал. 4 на същия чл. в четиринадесетдневен срок от сключването представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ. Жалбоподателят нито сключил застрахователен договор, нито го представил в законовия срок. Нещо повече, той не го представил близо година - до 11.10.2010 г., след законовия срок. Законодателят, в чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, изрично обвързал непредставянето на копие от застрахователния договор със заличаване от регистъра. Т. е. в случая ответникът действа в условията на обвързана компетентност. Установеният факт на непредставяне в срок на застрахователния договор автоматично го задължава да постанови акт за заличаване на оператора. Органът няма право на преценка. Точно това направил и административния орган - установил визирания в хипотезата на правната норма факт и приложил правните последици, визирани в нейната диспозиция. Следователно дори и да има допуснати нарушения на административнопроизводствените правила те не са повлияли на съдържанието на акта, тъй като той е материално законосъобразен. Другите два критерия за същественост на нарушенията са те да са могли да повлияят на съдържанието на акта или да са довели до нарушаване на правото на защита на адресата му. Първото твърдение на жалбоподателя е за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като органът не го уведомил за започване на административното производство. Действително, ответникът не уведомил изрично жалбоподателя за започването на административното производство. Формално погледнато това е нарушение на административнопроизводствените правила. Въпросът е могло ли е това нарушение да повлияе на съдържанието на акта или довело ли е до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Необорима презумпция е, че незнанието на закона неизвинява. Всяко регистрирано по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗТ лице знае закона и след като на законово ниво е определен релевантният юридически факт - задължението за предоставяне на копие от сключения застрахователен договор, срока за изпълнение на това задължение и правните последици, които законодателят обвързва с неизпълнението, неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не би могло да повлияе на съдържанието на акта. Несключвайки застрахователен договор в определения от закона срок - 13.12.2009 г. (предишният договор изтичал на 13.01.2010 г.) и непредставяйки го до 27.12.2009 г. (четиринадесет дни след сключването му), жалбоподателят сам се съгласил да настъпят предвидените в закона последици. В случая собственото поведение на жалбоподателя е единствената причина за образуваното производство и именно то породило единствения релевантен юридически факт - непредставянето на копие от договора в срок. С оглед на това твърдението на жалбоподателя в конкретния случай, че неуведомяването му за започналото производство, т. е. за неизпълнението на собственото му задължение, довело до нарушаване на правото му на защита не съответства на задължението на страните да упражняват правата си добросъвестно и в съответствие с добрите нрави, поради което не може да се приеме, че допуснатото от органа нарушение е съществено. Жалбоподателят твърди, че органът нарушил и разпоредбата на чл. 35 АПК. Това е една от процесуалните норми, чието нарушение по принцип води до невъзможност да се установят юридическите факти и с оглед на това до невъзможност да се приложи материалноправната норма. В конкретния случай не е налице нарушение на това процесуално правило в частта досежно задължението за изясняване на фактите и обстоятелствата. Органът установил единствения релевантен юридически факт, който по своето естество е действие, извършено/неизвършено пред самия него, т. е. той изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Що се отнася до задължението да обсъди възраженията на страните то органът действително не го изпълнил. Но обвързаната компетентност, при която органът действа в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, и характера на релевантния юридическия факт - представяне/непредставяне от самия жалбоподател на документ, изключват в конкретния случай възможността необсъждането на обясненията и възраженията на адресата на акта да представляват съществено процесуално нарушение. Следователно и второто твърдяно нарушение на административнопроизводствените правила няма качеството на съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. По твърдението за нарушение на установената форма: Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в нея не са посочени фактически основания за издаването й. Това твърдение е неоснователно, то не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от съдържанието на самата заповед органът инкорпорирал в нея протокол № РК-07-08/2010 г. на експертната комисия, в който са отразени фактическите основания за издаване на заповедта - т. 4 от протокола и приложението към него. Както бе посочено по-горе фактическото основание за издаване на заповедта е единствено непредставянето на копие от застрахователния договор и този факт безспорно е установен от органа, а не се и оспорва от жалбоподателя. Съвкупността от мотивите, изложени в подготвителните актове и в оспорената заповед дават възможност на жалбоподателя да реализира ефективно правото си на защита и на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта, поради което не е налице твърдяното нарушение. По твърдението за нарушение на чл. 8, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 АПК: Твърденията за нарушение на принципа на равенство и на принципа на достъпност, публичност и прозрачност са общи, немотивирани и неподкрепени с каквито и да било доводи. Видно от изложеното досежно претендираното нарушение на административнопроизводствените правила твърденията за нарушение на принципа на равенство са неоснователни - органът не е нарушил правата на жалбоподателя. Що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на публичност и прозрачност следва изрично да се посочи, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма публикувало на интернет страницата си, факт, който не се оспорва от жалбоподателя, съобщение за законовото задължение на туроператорите по чл. 42, ал. 1 ЗТ и за законовите последици от неизпълнението му. Съобщението е публикувано преди издаване на оспорваната заповед и е действие, което осигурява именно прозрачност и публичност, макар в случая да става въпрос за задължение по силата на закон. По твърденията за несъответствие с целта на закона: Основният довод на жалбоподателя е, че постановеното заличаване на туроператора, който има сключен застрахователен договор, но само не го представил на компетентния орган, несъответства на целта на закона и е изключително тежка санкция. Както бе посочено в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ министърът действа в условията на обвързана компетентност. Не съдът, и не административният орган, а законодателят е преценил, че непредставянето на копие от застрахователния договор ще бъде обвързано с действително тежката последица - заличаване на оператора. Но именно законодателят е този, който преценявайки важността на регулираните обществени отношения, определя последиците от съответния факт. В случая той преценил, че защитата интересите на потребителите е ценност, която налага необходимостта от точно този вид санкция. Вярно е, че в случая става въпрос за извършването на едно формално действие - представяне на копие от договор, но именно този факт удостоверява наличието на застрахователен договор и следователно гарантира правата на потребителите. Видно от изложеното инвокираните от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни. При издаване на оспорваната заповед органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила, както и на изискванията за форма, а по същество актът е съобразен с целта на Закона за туризма. При извършена служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт по смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за туризма, поради което оспорването на "Ди Енд Пи Травел" ООД като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,