Решение № 754 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2013 г.

Решение № 754 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Стоимен Рангелов Стоименов, чрез пълномощника му адв. Петър Василев, против решение от 18.12.2012 г. по адм. дело № 11404/2011 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 790/06.12.2011 г. на началник сектор "Охранителна полиция" на 03 Районно управление "Полиция" /РУП/ - СДВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник сектор "Охранителна полиция" на 03 Районно управление "Полиция" /РУП/ - СДВР не изпраща представител и на изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 790/06.12.2011 г. на началник сектор "Охранителна полиция" на 03 Районно управление "Полиция" /РУП/ - СДВР, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР, с която на Стоимен Рангелов Стоименов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една) година, за това, че след извършена проверка в СДВР по повод получен анонимен сигнал на 20.09.2011 г. от лице-очевидец, как патрул спира водач на МПС, от който взима 20 лева и не извършва проверка на документите на водача, като след справка рег. № я 48861/11 г. е установено, че полицейските служители са главен полицай Любомир Василев Иванчев и полицай Стоимен Рангелов Стоименов служители в група "ООР", сектор "ОП" 03 РУП-СДВР, назначени в наряд на 20.09.2011 г. за смяна 07.00 ч. - 19.00 ч. като АП 112, който маршрут са напуснали, с които си деяния е нарушил разпоредбите на чл. 65, ал. 2 от Инструкция за ППД на МВР Iз-2295/08.12.2006 г., т. 6 от заповед № 20281/09 г. на директора на СДВР и указанията за тактически действия и проверка на превозните средства и водачи и пътниците в тях, както и етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една) година, като изпълняващ длъжността "старши полицай", категория Е II степен, в група "ООР", сектор "Охранителна полиция" при Трето РУП - СДВР. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че Стоименов се е възползвал от правото си да не дава писмени обяснения (протокол от 02.12.2011 г.) във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение. Изготвена е справка рег. № я 48861/03.11.2011 г., както и писмено предложение рег. № 42424 от 02.12.2011 г. на служителя да му бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от (една) година. Въз основа на даденото предложение дисциплинарно наказващият орган - началник сектор "Охранителна полиция" на 03 Районно управление "Полиция" /РУП/ - СДВР е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянията на лицето съставляват нарушение на разпоредбите на чл. 65, ал. 2 от Инструкция за ППД на МВР I-з-2295/08.12.2006 г., т. 6 от заповед № 20281/09 г. на директора на СДВР и указанията за тактически действия и проверка на превозните средства и водачи и пътниците в тях, както и етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като му е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една) година. Заповедта е била връчена на служителя да се запознае с нея на 08.12.2011 г. Според съда така издадената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е осъществил визираните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения, които обуславят налагането на дисциплинарното наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че безспорно са доказани извършените от Стоименов дисциплинарни нарушения изразяващи се в отклонение на предвидения маршрут съгласно ежедневна ведомост и невписване в нарядния дневник на спрелите лица и извършените проверки, които представляват нарушение на Инструкция I-з-223/13.02.2009 г. за патрулно-постовата дейност и т. 6 от заповед № 20281/09 г. на директора на СДВР, както и етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, които деяния са установени със справка рег. я № 48861/11 г. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Касационните оплаквания са насочени към необоснованост на решението, тъй като съдът според касатора не е възприел доводите му за допуснатите при издаването за заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът кредитирани показанията на свидетеля Недялко Лазаров Данчев, които се потвърждават и от проверяваните от разследващия орган факти и обстоятелства относно съставомерното поведение на жалбоподателя, както и от получения анонимен сигнал. Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението, че оспорената заповед е издадена в нарушение на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, съгласно които дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 03.11.2011 г., когато преписката е изпратена до началник сектор "Охранителна полиция" на 03 Районно управление "Полиция" /РУП/ - СДВР, а заповедта е издадена на 06.12.2011 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Не са налице и допуснати нарушения на материалния закон. От фактическа страна е осъществено нарушение на разпоредбите на чл. 65, ал. 2 от Инструкция за ППД на МВР I-з-2295/08.12.2006 г., където в т. 1-4 са отразени фактите, които задължително трябва да бъдат вписани в нарядния дневник от служителите, което в случая не е изпълнено, както и т. 6 от заповед № 20281/09 г. на директора на СДВР и указанията за тактически действия и проверка на превозните средства и водачи и пътниците в тях. Същите представляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР, за които се налага дисциплинарно наказание "порицание". Правилна е преценката на съда, че след като тези норми са приложими и с оглед характера им на императивни, то дисциплинарно наказващият орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение