Решение № 4281 от 21.4.2023 г. на ВАС, III о.

С. Маргаритов е подал касационна жалба срещу решение 74/17.06.2022 г. по адм. дело 417/2021 г. по описа на Административния съд- Шумен, с което са отхвърлени предявените от него срещу Агенцията по заетостта искове: за заплащане на обезщетение в размер на 32 500 лева за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Дирекция "Бюро по труда" - Шумен при Агенцията по заетостта, изразяващи се в стойността на брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получавал като учител в периода 05.07.2016 г. - 01.08.2021 г.; за заплащане на обезщетение в размер на 46 800 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни изживявания, вътрешно страдание, чувство, че не е оценен, обида, чувство за несправедливост, болка, разочарование, огорчение, че на човек с благородна професия не е предложена подходяща работа, претърпени в периода 05.07.2016 г. - 01.08.2021 г., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Дирекция "Бюро по труда" - Шумен при Агенцията по заетостта. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Агенцията по заетостта е поискала отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Маргаритов, с която срещу Агенцията по заетостта са предявени искове, както следва: за сумата 46 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на служители от Дирекция Бюро по труда" - Шумен, изразяващи се във вътрешно страдание, чувство за непълноценност, усещане за несправедливост, обида, болка, разочарование, огорчение, че на човек с благородна професия не е предложена подходяща работа, иск за за сумата 32 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 05.07.2016 г. 01.08.2021 г. , представляващи пропуснати ползи, тъй като ищецът не реализирал доход, необходим за неговата издръжка, битови нужди и лекарства, какъвто би могъл да има, ако му е била предложена работа, съобразена с неговото образование, трудов стаж и здравословно състояние. Административният съд установил, че С. Маргаритов има висше педагогическо образование, специалност "химия". Придобил е и първа степен на професионална квалификация по професия "оператор на компютър", специалност "текстообработване". С експертно решение 1744/05.07.2016г. на териториалната експертна лекарска комисия при Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен" АД на С. Маргаритов била определена 33% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизация 28.04.2016г., за срок до 01.07.2019г. В експертното решение е посочено, че за лицето са противопоказни "тежки условия на труд, нервно-психично пренапрежение, запрашеност, влага, ниски температури". Съгласно служебна бележка 60-03-14-51521/29.11.2021г., издадена от директора на Дирекция Бюро по труда- Шумен, ищецът е бил регистриран като търсещо работа лице в следните периоди: 13.09.1999г. - 21.03.2001г.; 24.01.2003г. - 11.05.2003г.; 01.08.2003г. -16.05.2004г.; 01.01.2005г. - 17.05.2005г.; 01.02.2005г. - 01.08.2005г.; 26.09.2006г. - 17.02.2009г.; 18.02.2009г. - 10.08.2018г. Документирано е, че ищецът е посетил Бюрото по труда на датите : 10.08.2016г., 06.12.2016г., 06.01.2017г., 06.02.2017г., 08.06.2017г., 04.05.2018г., 15.06.2018г., на които е бил информиран за актуалните предложения за работа. Между посочените дати С. Маргаритов е бил консултиран за възможностите за включването му в курсове по преквалификация, На 07.06.2017г. ищецът е бил поканен на трудова борса за среща с работодатели за започване на работа, на която не се е явил. На 08.12.2017г. е бил насочен, а на 11.01.2018г. е бил консултиран индивидуално, като е бил поканен в ателие за търсене на работа, където не се е явил. С насочващо писмо от 6.06.2018 г., адресирано до работодателя "Бору стил" ЕООД - Шумен, ищецът бил насочен за заемане на работно място на длъжност "помощник кухня (без домашен)". Той посетил работодателя, но не бил приет на работа след подбор на кандидати. На 16.07.2018г. С. Маргаритов сключил споразумение за интеграция в заетост с Дирекция Бюро по труда- Шумен чрез трудов посредник. С решение от 13.08.2018г., на основание чл.20, ал.4, т.1 от Закона за насърчаване на заетостта, регистрацията на С. Маргаритов като търсещо работа лице била прекратена, считано от 11.08.2018г., поради това, че не е изпълнил препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие. Решението било изпратено на адресата по пощата, но писмото било върнато в цялост с отметка, че не е потърсено. На 7.09.2018 г. решението било поставено на таблото за съобщения за лица с прекратена регистрация и било снето от таблото след изтичане на 14-дневен срок на 25.09.2018г. От правна страна административният съд приел, че сочените като незаконосъобразни действия на служители от Дирекция Бюро по труда- Шумен представляват административна дейност, която се изразява в изпълнение на държавната политика за насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионалното ориентиране и обучение на възрастни, както и за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа. Съдът направил извод, че от събраните по делото доказателства не се установяват неправомерни действия и бездействия от страна на длъжностните лица. Съгласно правната уредба в Закона за насърчаване на заетостта всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, който търси работа, може да се регистрира в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта ( чл.18 ЗНЗ). Безработните лица, които търсят работа, могат да ползват правата по чл. 17, ал. 1, т.1-8 ЗНЗ, като получават информация за обявени свободни работни места, информация за програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта, посредничество по информиране и наемане на работа, психологическо подпомагане, професионално ориентиране, включване в обучение на възрастни, мотивиране за активно поведение на пазара на труда и включване в програми и мерки за заетост и обучение, стипендия за обучение, средства за транспорт и квартира за времето на обучението. Посредническите услуги, които регистрираното безработно лице може да ползва са : информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и и изискванията за заемането им; психологическо подпомагане на търсещите работа лица; мотивиране за активно поведение на пазара на труда и насочване към подходящи програми и мерки за заетост и обучение; насочване към обучение на възрастни. Административният съд посочил, че ищецът е получил изброените посреднически услуги, видно от данните по справка 10-03-14-1014-1/29.11.2021г., както и от представения План за действие на безработното лице рег. 513177/29.06.2006г . Предлагани са му и работни места като лаборант и химик, като за някои от тях той не е кандидатствал, а за други - не е бил одобрен. Като причина за продължителния период, през който ищецът не е могъл да си намери работа, съдът изтъкнал и липсата на активно поведение от негова страна. На основата на събраните писмени и гласни доказателства съдът счел за опровергани твърденията на ищеца, че не е бил информиран за свободни работни места, не му е предлагана работа съобразно неговата квалификация, както и, че при предложенията не са били съобразени с неговото здравословно състояние. Предложеното му работно място в "Бору стил"ЕООД попадало в териториалните граници на населеното място, а естеството на работата не сочело, че тя ще е противопоказна за здравето на лицето. Във връзка с твърденията в исковата молба, че предлаганата работа не била подходяща, първоинстанционният съд се позовал на §1, т.4 от допълнителните работи на Закона за насърчаване на заетостта, според който "подходяща работа" е работата, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по труда". След този период - каквито са обстоятелствата при ищеца - за "подходяща работа" се счита тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт. Предвид отсъствието на незаконни действия или бездействия на длъжностните лица от Дирекция Бюро по труда - Шумен, както и поради липсата на доказателства за понесени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че съдът е приложил точно материалния закон. Изложил е подробни, аналитични мотиви, съпоставяйки твърденията на ищеца със събраните по делото доказателства и относимите за решаването на спора правни норми. Съдът законосъобразно приел, че длъжностните лица от Дирекция "Бюро по труда" - Шумен не са извършили незаконни действия, както и не са бездействали при изпълнение на възложените им задължения. Твърденията на ищеца, на които се основават исковите претенции, всъщност не се отнасят до незаконни, а до неефективни действия на служителите на администрацията, които обаче не са основание за търсене на отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Административният съд основателно е отбелязал, че на ищеца са оказани предвидените по закон посреднически услуги, което обаче не гарантира, че той ще бъде назначен на работа, и то, на учителска длъжност, каквато е заемал преди да бъде регистриран като безработен. Задачата на служителите от бюрото по труда е да подпомогнат, но не и да гарантират заемането на определено работно място. Законосъобразен и изводът, че ищецът не е понесъл твърдените от него имуществени вреди. Възнаграждението, което той би получавал като учител, не може да е показател за имуществени вреди, защото назначаването му на учителска длъжност е само възможност, но не и сигурен резултат, който настъпва като следствие от оказването на посреднически услуги. Твърдените неимуществени вреди не са доказани, което, наред с отсъствието на останалите законови предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, обуславя отхвърлянето и на тази искова претенция. В допълнение следва да се отбележи, че исковете за обезщетяване на вреди за периода от 26.09.2018 г. до 1.08.2021 г., са лишени от основание и само поради това, че регистрацията на С. Маргаритов в бюрото по труда е била прекратена с влязло в сила решение от 13.08.2018 г. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд