Решение № 538 от 31.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1417/2013 г.

Решение № 538 от 31.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1417/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протеста на зам.-апелативен прокурор при Софийската апелативна прокуратура срещу присъда № 24/22.05.2013 г. по въззивно нохд № 341/2013 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Поддържа се, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с оправдаването на подсъдимия М. М. Д. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК се подкрепя искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, допълнени с конкретни доводи за процесуални нарушения. Подсъдимите М. М. Д. и И. М. Я. не са направили възражение срещу протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Пернишкият окръжен съд, наказателен състав с присъда № 43/30.11.2012 г. по нохд № 360/2012 г. признал подсъдимите Д. и Я. за виновни в това, че на 9.03.2012 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители чрез А. устройство използвали четири пъти платежен инструмент - дебитна карта на О. - АД без съгласието на титуляра Ст. Р. и деянието не съставлява по-тежко престъпление. На основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за подсъдимия Д. и чл. 54 НК за подсъдимия Я. ги осъдил: подсъдимия Д. на четири месеца лишаване от свобода, за изпълнението на което приложил чл. 57, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 вр. чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, а подсъдимия Я. на две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл. 68, ал. 1 НК по отношение на подсъдимия Д. за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 239/2011 г. на Радомирския районен съд и определил общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Софийският апелативен съд с оспорената от прокурора присъда отменил присъдата на първоинстанционния съд изцяло по отношение на подсъдимия Д. и за квалификацията на деянието във връзка с чл. 20, ал. 2 НК за подсъдимия Я. Признал подсъдимия Д. за невиновен и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимият Я. - да е извършил деянието при условията на чл. 20, ал. 2 НК. Потвърдил присъдата в останалата част. Протестът е пестеливо мотивиран по отношение на твърденията, че апелативният съд е допуснал нарушения при оценката на доказателствените източници и не е формирал вътрешното си убеждение според изискванията по чл. 14 НПК. Доколкото могат да се изведат доводи от декларираните констатации за пълнота на събрания доказателствен материал и в препращащата му част към анализа от първоинстанционния съд настоящият състав намира, че няма допуснати нарушения, които да са основание за отмяна на новата присъда. Въззивният съд по повод жалбите на подсъдимите е извършил цялостна и задълбочена проверка на доказателствения материал. Приел е, че е достатъчен по обем и е събран по предвидения процесуален ред. Като инстанция по същество е спазил стриктно задълженията си да провери преценката на първоинстанционния съд. Направил е извод, че неправилно е приел фактическата обстановка според внесения обвинителен акт, без да е взел предвид непосредствено събраните от него доказателства - обясненията на подсъдимите, че е направил едностранчив анализ и неверни изводи относно участието на подсъдимия Д. в извършване на престъплението. Разгледал е делото по същество и е направил нов анализ и преценка на всички събрани доказателства. Видно от мотивите съдът, който има право като инстанция по същество да оценява всички доказателствени средства, включително обясненията на подсъдимите, по вътрешно убеждение е формирал изводите си за относимите обстоятелства въз основа на тези, които е оценил като годни. Задълбочено е обсъдил и анализирал показанията на свидетелите Р. и Д. Изложил е подробни съображения по отношение на отказа си да кредитира показанията на свидетеля Д. Решението си за това е основал на установеното по делото, че като служител на полицията е извършвал конкретни действия по разследването. Съгласно чл. 118, ал. 2 НПК това лице не може да бъде свидетел и съдът правилно е изключил показанията му от доказателствената съвкупност. Няма нарушение при оценката на обясненията на двамата подсъдими. Подложени са на подробен и задълбочен анализ, който е направен, без да е пренебрегнат двойствения им характер - на доказателствено средство и на средство за упражняване правото на защита. Съпоставени са с показанията на свидетелите Р. и Д., както и със заключението на техническата експертиза. Изложени са убедителни съображения, които и настоящият състав споделя, че обясненията, дадени в съдебното заседание пред първоинстанционния съд са убедителни, логични и последователни и са намерели подкрепа в посочените доказателствени източници. Осъдителната присъда не може да бъде постановена само въз основа на самопризнания на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и подкрепени от свидетелските показания, каквито са дадените от св. Д., а в подкрепа на обвинението не са събрани други доказателства. Обясненията им не са били опровергани от прокуратурата, върху която лежи тежестта да докаже обвинението и оправдателната присъда не е постановена в нарушение на чл. 302 и чл. 303 НПК. Протестът е неоснователен, защото въззивният съд не само е обсъдил задълбочено целия събран по установения процесуален ред доказателствен материал и е изложил подробни и убедителни съображения, с което е изпълнил задълженията си по чл. 337, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК, но е взел решението си да потвърди оправдателната присъда по начина, както се изисква в чл. 14 НПК - на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Предвид изложеното новата присъда, постановена по отношение на подсъдимия М. М. Д. следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,