Решение № 9362 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 196/2017 г.

Решение № 9362 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 196/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Районно управление/РУ/-М. при Областна дирекция на МВР/ОДМВР/-В., срещу Решение № 419/16.11.2016 г. по адм. д. № 560/2016 г. по описа на Административен съд -В.. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в изпълнение с изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ в оспорената заповед за задържане се съдържа точното правно основание за издаването й. За мотивирането й и фактическите основания - следва да бъдат ценени всички доказателства съдържащи се в административната преписка. Моли да се отмени съдебното решение и да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за задържане на лице. Ответникът - И. Ц. Ц., чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АС-В.. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба на И. Ц. Ц. от с. Б. Заповед за задържане на лице рег. № 300зз-177/29.09.2016 г. издадена от В. Н. В. - полицейски орган при РУ-М.. С обжалваното решение съдът е отменил процесната заповед. За да постанови този резултат от фактическа страна е установил, твърденията на административния орган, че при извършване на полицейска проверка във връзка с подаден сигнал за неправилно паркирани автомобили са посетили с. Б. на 21.09.2016 г. Около 21,50 часа установили, че няма неправилно паркирани автомобили, но въпреки това жалбоподателят отишъл при тях в нетрезво състояние и с арогантно държание, говорейки на висок тон. След предупреждение да преустанови действията си- продължил, поради което са му поставени белезници и е задържан. Съдът е приел е, че оспореният административен акт е немотивиран и в разрез с материалния закон. След като заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР - съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Лаконичното отразяване в заповедта, "отказва да изпълни разпореждане на орган на МВР" не е достатъчно да покрие законовото изискване. В административната преписка и събраният в съдебното производство доказателствен материал не се съдържат данни какви полицейски функции не са изпълнени, поради съзнателните действия на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. В първоинстанционното решение, предмет на съдебен контрол, правилно е била установена фактическата обстановка по издаването на оспорената заповед. Като фактическо основание за задържане административния орган сочи, че адресатът с действията си описани в докладна записка от 05.10.2016 г., а именно грубо и арогантно поведение на Ц. и говорене на висок тон, съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - могат да бъдат задържани лица, които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна/полицейска принуда, с оглед обезпечаване на дейността на органите на досъдебното и съдебното производство, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание и назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила на закона от страна на полицейските органи е недопустимо. Както правилно приема първоинстанционния съд целта за която полицейските органи са посетили населеното място е осъществена- не е установено неправилно паркирани автомобили. Нито се твърди, не се сочат и доказателства, че намиращите се на мястото полицейски органи са осъществявали конкретни полицейски функции, които да са препятствани съзнателно от жалбоподателя. Дори и да е осъществено "говорене на висок тон свързано с емоционалното състояние на Ц. - то не е повод същият да бъде задържан на соченото основание. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата 400 лева разноски за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение на ВАС