Решение № 271 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 751/2008 г.

Решение № 271 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 751/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. Л. от с. Л., Обл. Ловеч, подадена от пълномощника й К. Д. Л., срещу въззивно решение № 259 от 14.12.2007 г. по в. гр. д. № 233/2007 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 119 от 6.07.2007 г. по гр. д. № 827/2006 г. на Ловешкия районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на В. Л., че Д. П. Д., бивш жител на с. Л., починал на 1.10.1968 г., към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на нива, находяща се в м. "Димовски дол", в землището на с. Л., с площ от 1 000 кв. м. Ответницата по касация П. П. Н. от с. Г. желязна не е изразила становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да уважи иска въззивният съд е приел, че възстановеният с решение на ПК на наследниците на Д. П. имот от 1 дка в местността "Димов дол", попада изцяло в площта на възстановения с решение на ПК имот от 5.350 дка на наследниците на Т. М. Л., чийто единствен наследник е В. Л. Този извод съдът е основал на подадената от Д. П. декларация за притежавани непокрити недвижими имоти, в която е посочена нива от 1 дка в м. "Димов дол", въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, изслушаната пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза и скицата проект от 12.11.2004 г. Приел е за установено, че наследодателката на В. Л. - Т. Л. е притежавала имот в м. Калника, който е близо до язовир "Сопот", а имотът на Д. П. е индивидуализиран от всички свидетели на място, където е имало извор. От декларацията на Т. Л. за притежавани непокрити недвижими имоти и извлечение от емлячния регистър също не се установява наследодателката на В. Л. да е притежавала имот в м. "Димов дол". Срещу така постановеното решение касаторът В. Л. прави оплаквания за необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Излага доводи, че Поземлената комисия е допуснала редица грешки при възстановяването на правото им на собственост върху земеделските земи. Вс. з. доразвива оплакванията си с доводи, че е налице спор за граници, а не за материално право, и за необоснованост на съдебния акт. Решението е правилно. Фактическите и правни изводи на въззивния съд съответстват на установените по делото обстоятелства. С решение № 744/25.03.1993 г. на Поземлената комисия гр. Угърчин на наследниците на Д. П. М. /една от които е ищцата П. П. Н./ е възстановена нива от 1 дка, находяща се в землището на с. Л., м. Димовски дол, без да е посочен номер на имота. Изготвен е бил проект за скица, на която същият е нанесен като имот № 95 и е ситуиран изцяло в източната част на възстановения с решение № 265/25.03.1993 г. на наследниците на Т. Л. имот от 5.350 дка в м. Калник /обобщено име на няколко местности, между които и м. Димов дол/, под № 93 по картата на землището. Всички разпитани по делото свидетели непротиворечиво установяват, че процесният имот от 1 дка е бил собственост на Д. П., който го е получил по наследство от баща си П. Индивидуализират имота с наличието в него на кладенче /чучур, изворна вода/, наричано още Димовско кладенче, по името на Димо, който го изградил. Също така непротиворечиво свидетелите установяват, че имотът на Т. Л. е бил далече от това място, "на 200 м надолу, към стената на язовир "Сопот", близко до преливника" /св. Чернев/. В касационната жалба В. Л. също признава, че нивата им от 5 дка е била до преливника. Видно от приложената към заключението на вещото лице В. Присадашки скица спорният имот, индивидуализиран по граници въз основа на доказателствата по делото, попада изцяло във възстановения с решение на ПК имот № 93 на наследниците на Т. Л. По изложените съображения въззивното решение на Ловешкия окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение