Решение № 3949 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2010 г.

Решение № 3949 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Булмаш" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Апостол Узунов" № 3, представлявано от Георги Николов Бареков, чрез адв. Св. Хаджиева, против Решение № 152/10.02.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1451/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 913048/06.07.2009 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 527/06.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане в общ размер на 31 258,63 лв. между недължимо събрани задължения на дружеството, ведно със законната лихва и установени и неплатени данъчни задължения. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 169, ал. 1, 3 и 4 ДОПК и чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Иска се отмяна на решението и на обжалвания акт и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП чрез гл. юрк. Й. Бъчварова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са били установени, както следва: Административното производство е започнало по повод решение № 6094/12.05.2009 г. по адм. дело № 15812/2008 г. по описа на ВАС, с което е отменен РА № 1603778/17.11.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, в която са установени задължения на дружеството в размер на 24 393,30 лв., които ведно със законната лихва възлизат общо на сумата 31 258,63 лв. Тази сума се явява недължимо събрана от дружеството и подлежи на възстановяване. При извършени справки за задължения на дружеството към 06.07.2009 г. са установени неплатени данъчни задължения в размер на 31 258,63 лв., с които е прихваната дължимата за възстановяване сума в същия размер. Неплатените данъчни задължения са формирани от сумите: 4349,05 лв. - лихва върху ДДС за м. 11 и 12 2002 г., 17393,77 лв. - главница ДДС за м. 07,08 и 10 2004 г. и 9515,81 лв. част от лихва за ДДС за периоди от 2004 г. Не са спорни нито сумите за възстановяване, нито неплатените задължения, с които е извършено прихващане. С платежно нареждане от 30.11.2006 г. за сумата 25 333,84 лв. са погасени задължения по РА № 1603778/17.11.2006 г. - главници ДДС за м. 09, 11 и 12.2002 г.; главница ДДС за м. 09.2003 г. и главници ДДС за м. 01, 04 и 05.2004 г. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че независимо от разпоредбата на чл. 169, ал. 1 ДОПК, установяваща поредност на погасяването на публични вземания, на осн. ал. 4 на текста, прихващането с декларирания ДДС за възстановяване следва да стане като се погасят главниците и съответните лихви към тях, поради акцесорния характер на вземането за лихви, а не първо да бъдат погасени всички главници и след това да се пристъпи към погасяване на съответните им лихви, както поддържа жалбоподателят. Съгласно чл. 169 ДОПК публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Според ал. 4 на текста, задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Правилно съдът е приел, че тази разпоредба определя ред на погасяване на публични вземания съобразно момента на възникването им. Нормата намира приложение и за задълженията за лихви поради акцесорния им характер. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 169 има предвид ред за погасяване на публични задължения за един и същ данъчен период иначе не би имала смисъл регламентацията в следващите алинеи. Неоснователно е и оплакването във връзка за незаконосъобразност и противоречие в изводите на съда във връзка с различния начин, по който данъчните органи са процедирали при погасяване на задълженията при извършеното доброволно плащане на 30.11.2006 г. в размер на 25333,84 лв. В случая е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, според която при погасяване на главници като установени задължения по ЗДДС. Право на длъжника, преди започване на принудително изпълнение, е да посочи кои задължения погасява с плащането, както е направено в случая. Органът по приходите е бил длъжен да се съобрази и се е съобразил с направения от длъжника избор. При извършеното прихващане с процесния АПВ разпоредбата на чл. 169, ал. 3 не е приложима. Както се посочи по-горе приложение намира правилото по чл. 169, ал. 4 ДОПК, което е приложено в случая. Предвид изложеното настоящата намира, че касационните оплаквания са неоснователни. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. В тежест на жалбоподателя са разноски на ответната страна във връзка със защитата й пред касационната инстанция, в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение