Решение № 8317 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 444/2018 г.

Решение № 8317 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 444/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Спасов против решение № 406/9.11.2017 г., постановено по адм. дело № 555/2017 г. по описа на Административен-съд Враца (АС-Враца). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена молба, в която подробно са развити и съображения относно незаконосъобразността на оспорената пред АС-Враца заповед. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорат на ОД на МВР-Враца, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 406/9.11.2017 г., постановено по адм. дело № 555/2017 г. по описа на АС-Враца е отхвърлена жалбата на С. Спасов против Заповед № 369 з-947/13.07.2017 г. на директора на ОД на МВР-Враца, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея предпоставки, спазване на изискванията на материалния закон, съобразяване с целта на закона и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, установена въз основа на всички събрани по делото доказателства. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че С. Спасов е извършил посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. В конкретния случай е установено, че С. Спасов – старши полицай в "Охрана на обществения ред" от група "Охранителна полиция" към РУ-АЕЦ Козлодуй, на 10.03.2017 г. около 6. 30 часа от гр. Враца до площадката на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД е пътувал с автобус на фирма "Боди М-Травъл" ЕООД Враца, без предварително закупен талон за пътуване (задължение вменено на служителите съгласно Заповед №АД-767/23.03.2005 г. на директора на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД), което е станало достояние на трети лица. Налице е нарушение на т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г., обнародван в ДВ чл. 67/12.08.2014 г., а именно "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че безспорно е установено по делото посоченото поведение от служителя, като неизпълнението на етичните правила е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Обосновано съдът е приел, че причините, които са наложили да пътува с автобуса до местоработата си не представляват оправдание за допуснатото от него нарушение. Обосновани са и изводите на АС-Враца, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за изтекъл двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило със справка рег. № 5735 р-3448/15.06.2017 г., в която са обективирани резултатите от проведеното дисциплинарно разследване предвид наложилата се промяна в състава на назначената комисия за извършване на проверка по случая и удължения от ДНО срок за нейното приключване, съдържаща данните за извършеното нарушение и самоличността на извършителя в хипотеза на повторно извършване всички действия за установяване релевантните факти в дисциплинарното производство. След като ДНО се е запознал с посочената справка на 20.06.2017 г., а оспорената заповед е с дата 13.07.2017 г., се налага извод, че двумесечният срок за издаване заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е спазен, както правилно е приел и първостепенния съд. В правомощията на ДНО е да определи обхвата на извършената проверка, а същевременно липсват законови пречки ДНО да назначава нова или допълнителна такава с оглед променените обстоятелства. Противно на тезата на касатора назначената комисия не е ограничена в събирането на информация с оглед изясняване на обстоятелствата относими към проверката, и в този случай установените факти относно извършено дисциплинарно нарушение са основание за формиране на изводи от страна на ДНО за реализиране на дисциплинарна отговорност. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на правото на защита на жабоподателя. Независимо от липсата на юридическа правоспособност жалбоподателят е имал възможност да разбере за какво са поискани от него обяснения и не е възможно да бъдат споделени доводите за неяснота в поканата до него. Доводите за малозначителност и маловажност на нарушението (пътуване без билет до местоработата), което е допуснал, за да изпълни служебните задължения в този ден въпреки проблемите с личния му автомобил не отчитат липсата на съпоставимост между двете. Изпълнението на преките служебни задължения по охрана на АЕЦ "Козлодуй" не могат да компенсират последиците от нарушението на етичните правила, което е станало достояние на множество хора извън системата на МВР и е в състояние да формира у тях негативно отношение към служителите на МВР, което не спомага за спокойното и безпроблемно изпълнение на техните задължения по закон. В този смисъл не последиците от нарушението не са малозначителни и деянието не е маловажно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение