Решение № 10568 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2529/2016 г.

Решение № 10568 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2529/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - П., против решение № 2634 от 23.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1510/2015 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му. Ответникът - "Сълини" ЕООД, чрез адв. А. като процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените пред тази инстанция разноски. Ответникът - община К. не изразява становище Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорената от "Сълини" ЕООД заповед № 18-3186 от 24.04.2015 г. на началника на СГКК - П. е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с което са изменени границите между поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 36498.504.2558 и 36498.504.9560, както и данните за площта на същите съгласно приложената скица - проект. С обжалваното решение заповедта е отменена като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради липсата на мотиви в противоречие с изискванията на чл. 59, т. 4 АПК, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Административното производство е образувано въз основа на заявление на община Карлово и оспорената заповед е издадена след влизане в сила на изменение на ЗКИР, обн., ДВ, бр. 49/2014 г., поради което законосъобразността на акта съгласно чл. 142, ал. 1 АПК се преценява съобразно тази редакция на относимите материалноправни разпоредби. Видно от разпоредителната част на заповедта и скицата - проект изменението на КККР представлява промяна в границите на съществуващи обекти, като ПИ с идентификатор 36498.504.2558, с вписан в КР собственик "Сълини" ЕООД, е с намалена площ и част от него е включена в ПИ с идентификатор 36498.504.9560, собственост на община К., чиято площ е увеличена от 7912 на 8028 кв. м. Правилно е заключението на съда, че оспорващото дружество е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР да обжалва заповедта на началника на СГКК, тъй като го засяга като носител на вещното право на собственост върху посочения имот, чиято площ се намалява в резултат на одобреното изменение за сметка на съседния имот, собственост на заявителя. Законосъобразно съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви - фактически основания за издаването й, които всеки административен акт трябва да съдържа съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на заповедта не става ясно въз основа на кои факти и в кой от случаите на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР е извършено одобреното изменение. Нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР само определя вида на акта и компетентния да го издаде орган в хипотезата на непълноти и грешки в КК и КР. Неизлагането на аргументи в оспорената заповед, както и липсата на данни в административната преписка, в какво се изразява непълнотата или грешката в КК води до невъзможност съдът да извърши преценка за съответствието й с материалния закон. При това положение и съгласно трайно установената съдебна практика, че липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на формата, изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на основание чл. 146, т. 2 АПК е законосъобразен и обоснован. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР в относимата редакция предвижда непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралния регистър да се попълват въз основа на писмени доказателства и скица - проект, а в случай, че са свързани със спор за материално право, непълнотата или грешката се отразяват в комбинирана скица и се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. От новите редакции на чл. 51 - чл. 54 ЗКИР е видно, че отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки като предпоставка за изменение на кадастралната карта, когато тя съдържа такива. Изцяло неприложима е процедурата по чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., която в тази част се явява в противоречие със закона. Поради това правилно съдът е приел за неоснователно възражението на оспорващия пред първата инстанция за нарушена административна процедура поради несъставянето на акт за непълноти и грешки, съответно неподписването на такъв от дружеството като заинтересовано лице. Наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК във всеки отделен случай и констатирането на такъв представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В случая административният орган не е уведомил надлежно за започналото пред него административно производство "Сълини" ЕООД, което е вписано в КР като собственик на ПИ 36498.504.2558, предмет на изменението и неправилно е приел, че съобщението по чл. 26, ал. 1 АПК е връчено по предвидения ред, както обосновано е приел съдът. Не са представени надлежни доказателства за редовно съобщаване на двете уведомителни писма. Адресът на заинтересованото лице е известен и не са налице данни, че то не е намерено на този адрес, за да се премине към съобщаване по реда на чл. 61, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 3 АПК. Като не е изпълнил задължението си за уведомяване съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, административният орган е лишил ответното дружество от правото да защити правата си в административното производство, като изрази становище и представи доказателства. Затова изрично несъгласие с одобреното изменение е заявено от "Сълини" ЕООД едва с оспорването на издадената заповед за одобряване на изменението на КК и КР и това изявление сочи на спор за материално право. Законосъобразно съдът е приел, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 35 АПК. Административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е осигурил възможност на заинтересованото лице да даде обяснение и да направи възражения, поради което не е изследвал въпроса дали промяната в границите между двата имота е свързана със спор за материално право. Наличието на такъв спор е установен в съдебното производство, който се явява пречка за одобряване на изменението преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. Като е одобрил поисканото изменение на КККР, компетентният административен орган е постановил незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена с обжалваното решение. Съдебният акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да се остави в сила. Ответникът "Сълини" ЕООД претендира присъждане на разноски за тази инстанция, но поради непредставяне на доказателства такива действително да са направени, искането му е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение