Решение № 2965 от 21.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 459/15.03.2022 г. на Административен съд (АС) Благоевград постановено по адм. дело 757/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., изх. 02-010-2600/15045 от 04.08.2021 г. (УП изх. 02-010-2600/15045 от 04.08.2021 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с което е отказано финансово подпомагане по заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2019, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че извода на съда, че оспореният административен акт е немотивиран е неправилен. Не оспорва, че в уведомителното писмо не е посочено кои от имотите на оспорващия са санкционирани, но счита, че това не се отразява на мотивировката на акта като цяло. Сочи, че становището, представено с придружителното писмо до съда, съдържа мотивите за издаване на процесното уведомително писмо, тъй като в него са посочени съответните основания, довели до санкциониране на площите по съответните схеми. Счита, позовавайки се на ТР 16/31.03.1975 г., че по този начин административният акт е мотивиран, поради което дори и да има нарушения при мотивирането му, те са санирани. Моли обжалваното решение да се отмени и подадената жалба срещу уведомителното писмо да бъде отхвърлена. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от ст. юрк. Габерски. Ответникът по касация Хаджиев 2005 ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Табутова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, но административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Посочил е, че проверката на съдържанието на административния акт сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Мотивите за издаване на акта се сочат едва в съдебна фаза на процеса, като в писмено становище от процесуалния представител на ответника се сочи, че при извършени административни проверки на кандидата са констатирани несъответствия и подробно са описани установените недопустими/наддекларирани площи, санкционирани площи и площи за оторизация по всяка една от схемите, за които е кандидатствал заявителя за 2019 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. От фактическа страна е установил, че Хаджиев-2005 ЕООД е подал на 05.05.2019 г. Заявление за подпомагане 2019 г., форма за ЕТ/Юридически лица с приложени в табличен вид използваните парцели през 2019 г. в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място]. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) [номер]. Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението, както и проверка на място, за които са приложени докладна записка, контролен лист и уведомително писмо. На 04.08.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. 02-010-2600/15045. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо изх. 02-010-2600/15045 от 04.08.2021 г. не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е отказано подпомагането. Не са посочени и правните основания, под които са подведени фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия (причината за частичния отказ за подпомагане) е посочена в хода на съдебното производство. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липса позоваване в административния акт на такива документи, вкл. на резултатите от извършената проверка на място. Такива не са и представени като част от административната преписка. Правилно решаващият съд е посочил, че в уведомителното писмо липсват фактически установявания въз основа на които административният орган приема, че е налице недопустима/наддекларирана площ. Липсва позоваване и на друг документ съставен в хода на издаване на уведомителното писмо, от който да е ясно защо е отказано подпомагането. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към административната препика не е приложено доказателство, какво точно е установено при извършените проверки и съпоставянето им с наличната информация. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 800 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение за прекомерност на касатора е неоснователно и не следва да се уважава предвид размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и премета на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение: