Решение № 2298 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2008 г.

Решение № 2298 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Захарина Димитрова Спасова от София срещу решение № I-51 от 07 април 2008 г., постановено по адм. д. № 195/2007 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-18-59/14 септември 2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра (сега Агенция по геодезия, картография и кадастър). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Агенцията по геодезия, картография и кадастър и КНСБ, ОС на БПС, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Бургаския окръжен съд Захарина Димитрова Спасова е обжалвала заповед № РД-18-59/14 септември 2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Обзор, Бургаска област. Съдът е приел, че претендираният от жалбоподателката част от имот с площ 475 кв. м няма трайни материализирани граници на място, което е предпоставка за нанасянето му в кадастралната карта. Поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 1936 г. наследодателят на жалбоподателката е придобил дворно място с площ от 2 дка. Това дворно място е отразено с пл. № 655 в кадастралната основа на населеното място от 1955 г.. С действащия регулационен план на гр. Обзор от 1971 г. имота е включен в регулацията, като за него са отредени парцели I-655 и II-655 в кв. 54. Със същия план е предвидено през имота да бъде прокарана улица, а останалата част от него е придадена по силата на регулационния план към три съседни парцели. Установено е също така, че жалбоподателката и останалите наследници на Димитър Стоянов са подали отредените им с плана от 1971 г. парцели на трети лица. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че след като претендирания от Захарина Спасова имот не е материализиран на място, то този имот не следва да бъде нанасян в кадастралната карта, е законосъобразен. Частта с площ 375 кв. м от общо претендираните 475 кв. м попада в предвидената по действащия план от 1971 г. улица, която е изградена на място, а останалата част е придадена по силата на регулацията към парцел ХIV-общ. в кв. 54 по плана на гр. Обзор. Изискването на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗКИР е да са налице материализирани граници. Това изискване в случая не е налице, което обстоятелство не е спорно между страните, поради което правилно тази част от бившия имот пл. 655 не е заснета като самостоятелен имот, собственост на жалбоподателката. Неоснователно е възражението на касаторката за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила доколкото сочените такива касаят права на трети лица, а не на самата касаторка. Неоснователно е и възражението, че в хода на процедурата по Закона за кадастъра и имотния регистър се преразпределя и променя собственост при съществуващи документи за такава. Промяната в собствеността е настъпила още с влизането в сила на регулационния план, а не при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Въпросът относно уреждането или не на регулационните сметки е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,