Решение № 4621 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2016 г.

Решение № 4621 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. И. Б., И. Д. Б. и К. И. С., и тримата от гр. П. чрез адв. Ив. Атанасов, срещу решение № 2506 от 12.12.2015 г., постановено по адм. д. № 767/2015 г. по описа на АС - П. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват лично. Всички се представляват от адв. Ив. Атанасов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения, както и по съображения, изложени в изготвени от него писмени бележки по същество. Ответникът, Община - Асеновград, редовно призован, не изпраща представител, не депозира по делото писмен отговор на касационната жалба, не депозира и писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС - П. е отхвърлил изцяло предявените от касаторите с тяхна искова молба вх. № 6008/27.03.2015 г. обективно и субективно съединени искове срещу община - Асеновград за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва: обезщетение в размер от по 750 лв за Д. Б. и К. С. за претърпени от всеки един от тях имуществени вреди, изразяващи се в приблизителната стойност на материалите и труда, необходими за възстановяване на премахнатата въз основа на обявената за нищожна заповед № А-1710/5.10.2012 г. на кмета на община - Асеновград второстепенна постройка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на издаване на нищожната заповед - 5.10.2012 г. до окончателното им изплащане; в размер на 500 лв за ищеца И. Д. Б., представляващи стойността на вложените в премахнатата постройка строителни материали, ведно със законната лихва, считано от 5.10.2012 г. до окончателното им изплащане, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 6000 лв за всеки един от ищците, изразяващи се в емоционални и психически страдания, стрес, влошено здравословно състояние, накърняване честта, достойнството и доброто им име, в резултат изпълнението на нищожната заповед, ведно със законната лихва върху тези суми от 5.10.2012 г. до окончателното им изплащане. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че вредите се претендират от обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение Заповед № А-1710/5.10.2012 г. на кмета на община - Асеновград, с която на основание чл. 195 от ЗУТ е било наредено И. Б. да премахне доброволно за своя сметка изградената от него стопанска постройка към терасата на първия жилищен етаж от жилищната сграда в УПИ III-139, кв. 18 по регулационния план на гр. А., поради това, че тази постройка е построена без строителни книжа и без съгласието на останалите съсобственици, не е отразена в регулационния план на града от 1995 г. и препятства ползването на терасата на първия етаж и извършването на текущ ремонт на жилищната сграда. Цитираната по-горе заповед е била обявена за нищожна като издадена от некомпетентен административен орган, тъй като подписът върху нея не е положен от сочения за неин издател, кмета на община - Асеновград. Страните не спорят, а по делото са представени и доказателства, че заповедта по чл. 195 от ЗУТ, преди да бъде обявена за нищожна, е била изпълнена принудително на 21.11.2013 г., когато процесната второстепенна постройка е била премахната изцяло и вече не съществува. Въпреки безспорното наличие на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на общината за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - обявен за нищожен административен акт, и въпреки събрани по делото доказателства - СТЕ и свидетелски показания, установяващи настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди, административният съд е заключил, че претендираните вреди не подлежат на репариране в случая. Съдът е развил съображения, че премахнатата второстепенна постройка, предмет на обявената за нищожна заповед, е била както неподходяща по разположение, така и незаконна като изпълнение, тай като нито ищците твърдят, нито по делото са представени каквито и да било строителни книжа за изграждането й. При това положение същата към датата на премахването й действително е подлежала на събаряне по смисъла на чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 224 от ЗУТ, а претърпените от събарянето й вреди не подлежат на обезщетяване от община - Асеновград, тъй като не са в пряка причинно-следствена връзка с неправомерно поведение на общинската администрация, а са в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на самите ищци. За да отхвърли исковете, АС - П. се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречието му с материалноправните разпоредби. Съдът е развил правни доводи и мотиви, които не кореспондират на събраните по делото доказателства и на предмета на спора, с който административният съд е сезиран, т.е. не е изложил релевантни за постановения от съда отхвърлителен диспозитив мотиви. Вместо да разсъждава на тема: дължат ли се вреди от обявена за нищожна със съдебно решение заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, съдът е приел, че изложените в нищожната заповед фактически и правни основания за издаването й са се осъществили безусловно - второстепенната постройка е неподходяща по местонахождение, както и незаконна - за нея няма представени строителни книжа, липсва съгласие на съсобствениците за изграждането й, не е отразена в последния ПУП на гр. А. от 1995 г. Дали постройката е незаконна или не, отразена ли е в ПУП на града или не, са обстоятелства и фактически установявания, стоящи извън настоящото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, включително и извън производството по преценка законосъобразността на заповед по чл. 195 от ЗУТ. Недоумение буди обстоятелството, че административният съд е изложил мотиви за съответствие на заповедта на материалния закон /чл. 195, ал. 5 от ЗУТ/, след като вече същата заповед е обявена за нищожна - т.е. установен е най-тежкия възможен неин порок по чл. 146 от АПК, поглъщащ по дефиниция всички останали форми на незаконосъобразност, на който именно затова страната може да се позовава без ограничение във времето. Отделно от гореизложеното съдът е следвало да установи дали след обявяване нищожността на процесната заповед с влязло в сила съдебно решение е налице друго произнасяне от компетентния по закон административен орган по подадената жалба вх. № 94-Н-120/2012 г. от Н. Д. Б. /цитирана в нищожната заповед/ или не, т.е. завършило ли е висящото административно производство по постановяване на обявената за нищожна заповед или не. Предвид гореизложеното съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне съобразно указанията, дадени от настоящия касационен състав по прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение