Решение № 546 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6538/2013 г.

Решение № 546 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6538/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на "Проодефтики" АД с адрес Р. Гърция, гр. Атина, ул. "Сп. Трикупи" № 60, представлявано от изпълнителният директор Константинос Кутлас, принципал на "Проодефтики АД - клон София" ЕИК 131059229, чрез процесуалният представител адв. Ива Ивайлова Йосифова от САК, против решение № 2135 от 29.03.2013 г., постановено по адм. дело № 7571/2011 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 7 състав. С касационната жалба се развиват подробни съображения по съществото на спора. Сочат се касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съгласно които оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че твърдяните вреди не са настъпили в резултат на отмените административни актове. Претендират се разноски. В съдебно заседание дружеството-касатор не се представлява. Ответникът- директорът на Агенция"Митници" не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура в мотивирано заключение заявява, че ищецът не е установил наличието на всички елементи от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен по установения за това ред, като незаконосъобразен административен акт. По тази причина не е установено от какво са произлезли претендираните вреди, поради което касационната жалба се явява неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Оспореното съдебно решение е постановено в хода на производство, образувано при връщане на делото от Върховният администативен съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд София-град. С оспореното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от "Проодефтики"АД с адрес Р. Гърция иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 40 317, 80 лв. срещу Агенция "Митници" за имуществени вреди и в размер на 10000 лв. срещу Националната агенция по приходите/НАП/- пропуснати ползи, като резултат от отменените с влязло в сила решение от 17.12.2007 г., постановено по адм. дело № 4097/2007 г. на Административен съд София-град, решение № 272 от 23.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания/ сега НАП/ и постановление № 3507-000003 от 31.07.2007 г. на публичен изпълнител на Агенцията за държавни вземания. За да постанови този резултат съдът е приел, че решение № 272 от 23.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания е постановено по жалба на касатора срещу постановление № 3507-000003 от 31.07.2007 г. на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания, по изпълнително дело № 3507/2007 г. на същата агенция, с което му е наложена обезпечителна мярка-запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми предоставени за доверително управление във всички търговски банки в Р. България, собственост на длъжника и коли. Изпълнителното дело било образувано срещу касатора за събиране на публични държавни вземания, установени с постановления за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ с № 29, 30, 31, 24, 25, 26, 27 и 28 всички от 04.10.2006 г. на Митница Благоевград. С разпореждане от 31.07.2007 г. публичния изпълнител, присъединил към изпълнителното дело ППСПДВ с № 4 и 5 от 14.06.2007 г. и двете по описа на Митница Кулата. С разпореждане № 3507-000060 от 04.10.2007 г. публичния изпълнител е разпределил на двете митници, постъпилата в резултат на изпълнителните действия по изпълнителното дело, сума от 40317,80 лв. При тази фактическа обстановка, решаващия съд е приел, че претендираната сума не е постъпила по изпълнителното дело като резултат от отменените от съда решение № 272 от 23.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания и постановление № 3507-000003 от 31.07.2007 г. на публичен изпълнител на Агенцията за държавни вземания, а е резултат от изпълнение на посочените ППСПДВ. Приел е също, че не доказана претенцията за пропуснати ползи. При извършената на основание чл. 218 от АПК проверка на оспореното решение, настоящия състав го намери за валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съдът е изпълнил дадените с отменителното решение на Върховният административен съд, задължителни указания. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. В случая се претендират имуществени вреди и пропуснати ползи в резултат на отменени административни актове. Първоинстанционният съд, правилно и мотивирано е приел, че претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от отмененото с влязлото в сила съдебно решение, постановление на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки по изпълнителното дело, а произтичат от посочените по -горе ППСПДВ, които не са отменени като незаконосъобразни, по установения ред. С оглед на това, решаващия съд, правилно е отхвърлил и претенцията за пропуснати ползи. По изложените съображения, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, сътав на трето отделение,