Решение № 3680 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2019 г.

Решение № 3680 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК на Националния институт на правосъдието (НИП) за отмяна на влязлото в сила решение № 8188 от 3.06.2019 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело № 10012/2018 г. по описа на ВАС. Искателят сочи, че то е неправилно и противоречи на решение № 11175 от 18.07.2019 г. по административно дело № 9563/2018 г. по описа на ВАС, постановено от тричленен състав на същия съд, което дело е водено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Искането за отмяна се поддържа в съдебно заседание от пълномощника юрисконсулт Р. Стоименова. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОП "ДУ") и директор на дирекция "Добро управление" при Министерския съвет, представляван от пълномощника И. Костовски (служител с юридическа правоспособност), в съдебно заседание оспорва искането за отмяна и моли то да бъде оставено без уважение, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия намира искането за отмяна на посоченото в него влязло в сила съдебно решение за допустимо, като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. За да се произнесе по същество, настоящият съдебен състав съобрази следното: На 12.09.2017 г. е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05 SFOP001-3. 002-0002-C01 между Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" и Националния институт на правосъдието, с предмет: предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Иновативни продукти и услуги в обучението, предоставяно от НИП". Бенефициерът НИП по чл. 1, ал. 1 от договора се е задължил да изпълни проекта, приоритетна ос 3 "Прозрачна и ефективна съдебна система", съгласно Приложение 1 и 2, при спазване изискванията и условията на Насоките за кандидатстване по процедурата, правото на ЕС и националното законодателство. За начина на изпълнение на Дейност 3 "Обучения и учебни посещения в европейски обучителни школи и институции" към т. 7 от Приложение № 1 е договорено, че изпълнението й налага провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за избор на хотелско настаняване, самолетни билети и застраховки на участниците, като до провеждане на процедурите по ЗОП, участниците ще се отчитат с командировъчни разходи. Тези разходи са за медицински застраховки, пътни и нощувки на командированите. В изпълнение на договора НИП е разходвал средства по проекта и на 30.12.2017 г. е поискал възстановяването им от ръководителя на управляващия орган по програмата с искане за междинно плащане. По това искане ръководителят на УО е започнал процедурата за верификация и проверка за допустимост на претендираните за плащане средства по проекта, в хода на която е изпратил писмо № К-02. 50-36/6.02.2018 г. до НИП, с което е изискал бенефициерът да представи в 20-дневен срок коригиран пакет отчетни документи и допълнителни документи във връзка с искането за плащане. С писмо изх. № 02-00-1717/23.02.2018 г. НИП е изпратил исканите допълнителни документи, обосновки и разяснения. УО е приел, че е допуснато нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, извършено чрез разделяне на обществена поръчка с цел прилагане на по-облекчен ред за възлагане. Органът обаче се е позовал на това, че по-голямата част от фактурите за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, приложени към командировъчните заповеди на обучаемите лица, са издадени от туроператорски компании, а не от самолетни компании, застрахователни компании или хотели. По искането за междинно плащане ръководителят на УО вместо едно, е постановил две решения, с които е определил финансови корекции в размер на 25 % от стойността на допустимите за финансиране разходи, върху засегнатите от нарушенията разходи за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, отчетени чрез фактури и включени в искането за плащане: решение № ФК-2018-116/16.03.2018 г. и решение № ФК-2018-117/2.04.2018 г. Решение № ФК-2018-116/16.03.2018 г. на ръководителя на УО за определяне на финансова корекция е обжалвано от Националния институт на правосъдието пред Административен съд – София-град (АССГ), който с решение № 4081 от 18.06.2018 г., постановено по административно дело № 3769/2018 г. е отменил оспорения пред него административен акт като материално незаконосъобразен. Решението на съда е било атакувано от ръководителя на УО на ОП "Добро управление" пред Върховния административен съд. По касационната жалба е образувано административно дело № 9563/2018 г., по което тричленен състав от седмо отделение на ВАС е постановил решение № 11175/18.07.2019 г., с което е оставил в сила решението на АССГ, наредил връщане на преписката на УО на ОП "ДУ" за произнасяне по`искането за верификация на НИП и осъдил Министерския съвет да заплати на Националния институт на правосъдието направените по делото разноски. Решаващият съдебен състав е установил в мотивите си, че административният акт не само, че е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, но и при провеждане на процедурата от УО са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Второто постановено решение по същото искане за междинно плащане от НИП - решение № ФК-2018-117/2.04.2018 г., с което ръководителят на УО на ОП "ДУ" също е определил финансова корекция, е оспорено от НИП пред АССГ. По жалбата е образувано административно дело № 4297/2018 г., по което сезираният съд е постановил решение № 4055 от 15.06.2018 г., с което е отменил подложения на съдебен контрол административен акт, по съображения, че същият е издаден в нарушение на материалния закон. Ръководителят на УО на ОП "ДУ" е подал касационна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, по която във Върховния административен съд е образувано административно дело № 10012/2018 г. По делото е постановено решение № 8188 от 3.06.2019 г., с което тричленен състав от седмо отделение на ВАС е отменил подложения на касация съдебен акт на АССГ, отхвърлил жалбата на НИП срещу решението на ръководителя на УО на ОП "ДУ", и осъдил НИП да заплати на Министерския съвет разноски. Съставът на ВАС е приел, че решението на УО на ОП "ДУ" е законосъобразно, защото НИП е допуснал твърдяното от органа нарушение, за което е била наложена и финансовата корекция. При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства настоящият петчленен състав счита, че искането за отмяна на посочения в него влязъл в сила съдебен акт е основателно. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, каквато хипотеза е налице в случая. Двете влезли в сила и противоречащи си касационни съдебни решения са постановени по дела, водени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Спорът между страните е възникнал при изпълнението на едно и също договорно правоотношение. Искането за верификация от страна на НИП е едно, и то е подадено на 30.12.2017 г., а следващото писмо от НИП до УО не е отделно искане за плащане, а само корекция, допълнение на депозираното искане от 30.12.2017 г., и то по указания на верифициращия орган от 6.02.2018 г. Финансовата корекция е трябвало да бъде определена с един акт, понеже стартираната процедура, правните съображения, последиците и искането на бенефициера, за което е санкциониран, са едни и същи. По непонятни причини УО е разделил произнасянето си на две части, като недопустимото изкуствено разделяне и произнасянето формално с два акта по искането (всъщност на практика те са две части на един акт) е в основата на допуснатото впоследствие противоречие между двете влезли в сила съдебни решения на ВАС, защото ако УО се беше произнесъл с един акт по искането на НИП за междинно плащане, това нямаше как да се случи. В случая е видно наличието на пълно обективно и субективно тъждество между делата съобразно Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. При анализ на правнорелевантните факти, значими за изхода на двата процесни спора, се установява, че те са едни и същи и по двете дела, и са определящи за решаването им. Относимите факти са от един и същ общ фактически състав, който е бил събран и установен и по двете дела. Така съдебните решения на ВАС със сила на присъдено нещо са сформирали различните си диспозитиви от едни и същи правнозначими факти. И двете решения засягат и решават по различен начин искането за защита на НИП на засегнатото от решенията на ръководителя на УО едно и също материално субективно право, а именно правото на НИП да получи възстановяване на направените от него разходи за една дейност, начинът на изпълнение на която е уговорен с двустранния административен договор за безвъзмездна финансова помощ. Ето защо издаването на два отделни административни акта по искането за междинно плащане и по допълнението към това искане, от страна на ръководителя на УО на ОП "ДУ", е незаконосъобразно. Като не е установил тази незаконосъобразност, решаващият съдебен състав по административно дело № 10012/2018 г. е постановил неправилно решение (констатациите в същото не съответстват с действителното правно положение), противоречащо на правилния съдебен акт по административно дело № 9563/2018 г. по описа на ВАС. В случая е налице нетърпимо от установения правопорядък противоречие между две решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, защото двете решения взаимно обезсилват своята сила на пресъдено нещо и правният спор между страните се оказва фактически неразрешен, като изходът от това положение е отмяна на едното (неправилното - чл. 244, ал. 2 от АПК) решение на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В тази посока е и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, свързана с нарушение на принципа на правната сигурност, закрепен в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основаните свободи. Недопустимо е един и същ юридически факт да произвежда различни правни последици, което е обсъдено и в мотивите на решение на Съда на Европейския съюз от 3 септември 2009 г. по дело С-2/08. Горното обуславя извод, че искането за отмяна на атакуваното с него влязло в сила съдебно решение е основателно при наличието на приложното поле на чл. 239, т. 4 от АПК. Административно дело № 10012/2018 г. трябва да се върне на друг тричленен състав на ВАС за ново разглеждане на касационната жалба на ръководителя на УО на ОП "ДУ" срещу решение № 4055/15.06.2018 г., постановено по административно дело № 4297/2018 г. по описа на АССГ. При новото разглеждане следва да се има предвид установеното в мотивите на настоящото решение, като съдебният състав трябва да отговори и на въпроса, дали ръководителят на УО на ОП "ДУ" е допуснал правно-техническо смешение между два различни правни института (верификацията и финансовата корекция), с това, че по искане за междинно плащане органът е наложил на искателя финансова корекция, вместо да се произнесе по исканата верификация (т. е., да извърши плащане или да откаже верификация). Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 2, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия: Мария Николова Не съм съгласна с мнозинството на състава, поради което подписвам определението с особено мнение. Считам, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице това основание за отмяна следва да се установи пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. В случая се иска отмяна на влязло в сила Решение № 8188/3.06.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС) постановено по административно дело № 10012/2018 г. Противопоставимото решение е Решение № 11175/18.07.2019 г. на ВАС постановено по административно дело № 9563/2018 г. С Решение № 8188/3.06.2019 г. на ВАС постановено по административно дело № 10012/2018 г. е отменено Решение № 4055/15.06.2018 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по административно дело № 4297/2018 г. и ВАС е отхвърлил жалбата на Национален институт по правосъдието (НИП) срещу Решение № ФК-2018-117/2.04.2018 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление" и директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет. С Решение № ФК-2018-117/2.04.2018 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление" и директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет на НИП е определена финансова корекция в размер на 25 % върху засегнатите от нарушението разходи за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, включени в коригирано искане за плащане № 2 от 23.02.2018 г. отчетени чрез фактури, издадени от туроператори на стойност 16 559, 90 лева, на основание точка № 2 "Незаконосъобразно разделяне на поръчките за строителство/услуги/доставки от Приложение № 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. С Решение № 11175/18.07.2019 г. на ВАС постановено по административно дело № 9563/2018 г. е оставено в сила решение № 4081 от 18.06.2018 г. по адм. д. № 3769/2018 г. на АССГ и е върната преписката на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" и директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет за произнасяне по искането за верификация на НИП. С Решение № ФК-2018-116/16.03.2018 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление" и директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет на НИП е определена финансова корекция в размер на 25 % върху засегнатите от нарушението разходи за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, включени в искане за плащане № 2 от 30.12.2017 г. отчетени чрез фактури, издадени от туроператори на стойност 89 393, 69 лева, на основание точка № 2 "Незаконосъобразно разделяне на поръчките за строителство/услуги/доставки от Приложение № 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Двете решения за финансови корекции на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" и директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет са постановени във връзка с договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05 SFOP001-3. 002-0002-C10 между Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление " и НИП, но административният орган се е произнесъл по две отделни искания с различен предмет. В този смисъл считам, че неправилно мнозинството от състава приема, че по искането за междинно плащане ръководителят на управляващия орган вместо едно, е постановил две решения, с които е определил финансови корекции в размер на 25 % от стойността на допустимите за финансиране разходи, върху засегнатите от нарушенията разходи за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, отчетени чрез фактури и включени в искането за плащане. Касае се за две различни искания, за различни суми, по различни фактури, което обстоятелство не се променя от факта, че в Решение № ФК-2018-117/2.04.2018 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление" е посочено, че е по коригирано искане за плащане № 2 от 23.02.2018 г. Решение № ФК-2018-117/2.04.2018 г. е относно претендирани за заплащане суми извън тези предмет на Решение № ФК-2018-116/16.03.2018 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление". След като органът се е произнесъл по искания с различен предмет с отделни административни актове, то съдебните решения постановени във връзка с оспорването на тези актове, не са тъждествени. Приложимо за случая е Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4/2010 г., съгласно което разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че "противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви, и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Хипотезата е налице тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет /тъждество на страни и спорен предмет/ по две производства, по които обаче са постановени противоречиви решения. Спорният момент се явява именно в последната част от изискванията - кога е налице пълен идентитет между две съдебни решения на една инстанция, влезли в сила. Това е, когато страни, предмет и основание са абсолютно еднакви, като за исковото производство може да се приеме, че и когато предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело, или когато по едното са участвали част от страните по другото." В случая решенията са постановени между едни и същи страни, но касаят различни административни актове, постановени във връзка с две отделни искания на НИП, с различен предмет и касаят различни суми. Поради тази причина не е налице обективно сходство между делата и разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, като основание за отмяна, е неприложима. Съдия: /Мария Николова/