Решение № 7377 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2354/2010 г.

Решение № 7377 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2354/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците / ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Фарес Дауд Рашо, от роден на 25.05.1979 г. в гр. Синджар, гражданин на Ирак, народност кюрд, семейно положение - женен, против решение № 41 от 21.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство за предоставяне на закрила е било образувано по молба № 813 от 7.09.2009 г., подадена от жалбоподателя. След събиране на изискуемите в него доказателства и провеждане на интервю, председателят на ДАБ е постановил решение, с което е отказал предоставяне на бежански статут по чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 от закона. Приел е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно посочените в чл. 8 от ЗУБ изисквания, а бежанската история следва да се разгледа във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Развил е съображения, че представената от него бежанска история сочи на лично решение за напускане на държавата по произход, а не по причина на въоръжения конфликт там, което обосновава извода му, че предпоставката по т. на чл. 9 от закона не е налице за жалбоподателя. От проведеното интервю с орган на Държавната агенция за бежанците се установява, че жалбоподателят иска закрила по реда на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като поводът за напускане на страната по произход е извършено политическо убийство пред неговия магазин. Кандидатът заявява, че не е видял убийците, което е заявил пред полицията, но роднините на убития, който бил влиятелна личност в страната, настоявали той да ги посочи, тъй като смятали, че ги прикрива, поради което го заплашили със смърт. Кандидатът не е направил опит да се премести в друг град, въпреки, че роднините му живеели необезпокоявано в Багдад. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи, както и представения от процесуалния представител на жалбоподателя Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. В конкретния случай кандидатът, който е роден и живее постоянно в гр. Синджир, идва от северната провинция Сюлеймания, която понастоящем, а също така и преди 2007 г., се отличава от централните и южните провинции, в които са били водени военни действия, по стабилността на обстановката, установена там. По отношение на северните провинции, населени с компактно кюрдско население ВКБООН препоръчва прилагане на индивидуален принцип при оценката на нуждата от международна закрила при прилагане на критериите за бежанец, съобразно Конвенцията от 1951 г., възприети и от чл. 8 от ЗУБ. Ситуацията в северните провинции се характеризира от ВКБООН като относително стабилна, макар и непредсказуема, а нуждата от закрила се обуславя от единствено състоянието на човешките права спрямо кюрдското население, а не от военните действия и обстановката на вътрешен въоръжен конфликт, характерни до 2007 г. за централните и южните провинции. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО., които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Основанията за този извод на съда са следните: Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява, предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. В случая дори липсват твърдения от кандидата в тази насока. Предвид посочените от него факти, бежанската история следва да се преценява за наличие на основания по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 - реална опасност от тежко посегателство като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Административният орган законосъобразно е приел, че за търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и че е бил обект на преследване и насилие, а същият не е лишен от възможност да потърси закрила от твърдените то него заплахи от държавните власти или да се премести в други, сигурни за личността и живота му райони на страната. Предвид изложеното, за него не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение