Решение № 2659 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9952/2010 г.

Решение № 2659 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9952/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Андрей Дунчовски А. Д. " ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Враца, жк. "Дъбника", бл. 3, вх. В, ап. 55, представлявано от управителя Андрей Димитров Дунчовски, против Решение № 275 от 25.06.2010 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 38 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 900365/20.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с Решение № 563/21.12.2009 г., в частта му, с която за данъчни периоди м. 11 и 12.2007 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 30 843,97 лв. по три фактури с издател "Булойл" ООД с предмет горива. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3, поради необоснован извод за липса на реални доставки на горива при доказано наличие на стоки от същото количество и качество у доставчика и доказан произход на стоката от внос; осчетоводяване на доставките при доставчика и при ревизираното лице, както и на последващи продажби с изпълнител РЛ, при което с РА не е извършена корекция на начислен ДДС по тези продажби; установено е, че транспортът е за сметка на доставчика. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калчев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Спорът е бил относно реалността на доставките на 101 575 л. дизелово гориво, предмет на трите спорни фактури. При ревизията доставчикът не е бил открит и доказателства не са представяни. При оспорването на РА по административен ред са представени приемо-предавателни протоколи, оспорени относно автентичността им в съдебното производство. Ревизиращите са изискали доказателства за складиране на горивото у РЛ, за което е представен договор за заем за послужване на цистерна за съхранение на гориво със заемодател "Вангелов ойл" ООД. При насрещна проверка, управителят на заемодателя е заявил, че договорът не е изпълняван. В потвърждаващото РА решение е констатирано, че за процесните периоди счетоводно-отразеното при РЛ като налично гориво е значително като няма отчетени данни за продажби. Този факт, съвкупно преценен с липса на данни за складиране и с обстоятелството, че предметът на дейност на РЛ е транспортна дейност само със седем автомобила, според ревизиращите обосновава извод за липсата на реални доставки. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел за обосновани фактическите изводи на органите по приходите, въз основа на събраните доказателства при ревизията и приетото от съда заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Решението е обосновано на събраните по делото доказателства и е постановено в съответствие с материалния закон и следва да остане в сила. Неоправдано е касационното оплакване за игнориране на доказания произход на процесното гориво, осчетоводяване на процесните доставки в счетоводството на доставчика и осъществяване на последващи продажби на гориво, по които не бил коригиран начисления от РЛ ДДС за внасяне. В административната преписка с печата на прекия доставчик са представени разрешения за получаване на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз на "Булойл" ООД за дизелово гориво, изпратено от Mamidiol Jetoil S. A. Гърция, удостоверения за платен акциз и фактури и международни товарителници за тези доставки, както и декларации за съответствие на качеството на течните горива. Пред съда е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е имала и задача за осчетоводяването на процесните количества горива по материалните сметки на доставчика; кой е посочен като предходен доставчик, как са изписани тези количества и осчетоводени ли са приходи от тях при доставчика. Вещото лице е отговорило, че от представените от РЛ счетоводни документи на прекия доставчик последният е бил получател по вътреобщностно придобиване на дизелово гориво но от друга гръцка фирма - "Циклон". Осчетоводяването на процесните доставки в счетоводството на прекия доставчик също не е доказано, тъй като вещото лице изрично е заявило, че е изготвило заключението си по представени документи от това счетоводство по делото и не може категорично да се произнесе по редовността на счетоводството на доставчика. Съгласно чл. 51 ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват с оглед на тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Отделно от това, представените извлечения от счетоводни книги са били оспорени относно автентичността на подписа на заверилото ги лице, тъй като в ревизионното производство е установено, че на прекия доставчик се извършва ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради неоткриване на декларирания данъчен адрес и непредставяне на счетоводни документи. При тези факти, съдът с основание е приел, че експертното заключение не може да послужи за обосноваване на извод за доказано осчетоводяване на горивата при доставчика и в крайна сметка за наличие на капацитет за изпълнение на доставките. В ревизионния акт няма констатации за продажби на горива от страна на РЛ и начислен от него ДДС по тях, който да не е коригиран, още повече, че жалбоподателят не е търговец на горива, а предметът му на дейност е транспортна дейност. Обосновано съдът е приел, че е недоказано транспортирането на горивата поради липса на ДМА при доставчика и доказателства да са използвани чужди такива, още повече, че стоката изисква специални превозни средства. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение