Решение № 124 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 113/2009 г.

Решение № 124 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 113/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елияна Карагьозова Производството е образувано по искане на осъдения Б. И. П. за възобновяване въззивно н. ч. д. № 1210/2008 г. по описа на С. апелативен съд, изменяване на постановеното по него решение № 603/07.01.2009 г., и отменяване приложението на чл. 24 НК . В искането и в съдебно заседание се поддържа, че решението е незаконосъобразно и явно несправедливо. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като правилно е приложен чл. 24 НК, и увеличеното наказание не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С определение № 228 от 10.10.2008 г. по частно наказателно дело № 297/2008 г. Окръжен съд - Б. е ОПРЕДЕЛИЛ на осъдения Б. И. П. най-тежкото измежду наказанията наложени му по н. о. х. д. № 1318/05 г. по описа на БРС, по н. о. х. д. № 1319/03 г. по описа на БРС, по н. о. х. д. № 238/07 г. по описа на БРС и по н. о. х. д. № 392/05 г. по описа на БОС, в размер на 11 (ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК съдът е ПРИСЪЕДИНИЛ към него изцяло наложената ГЛОБА по н. о. х. д. № 392/05 г. по описа на БОС в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лева. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от наложеното общо наказание изцяло изтърпяното наказание по н. о. х. д. № 1318/05 г. по описа на БРС. На основание чл. 59 НК е ПРИСПАДНАЛ при изпълнението на наказанието задържането под стража по н. о. х. д. № 238/07 г. по описа на БРС за времето от 29.01.96 г. до 12.03.96 г., от 13.03.96 г. до 20.08.96 г. и от 23.12.99 г. до 11.12.2000 г. На основание чл. 24 НК съдът е УВЕЛИЧИЛ така определеното ОБЩО наказание с 4 (ЧЕТИРИ) ГОДИНИ лишаване от свобода. Определил е СТРОГ режим на изтърпяване. С горното определение Софийският апелативен съд, по ЖАЛБА на осъдения, е ИЗМЕНИЛ определението на окръжния съд като е НАМАЛИЛ срока на увеличеното общо наказание от четири на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и е ПОСТАНОВИЛ осъденият Б. И. П. да ИЗТЪРПИ едно ОБЩО УВЕЛИЧЕНО наказание в размер на 13 (ТРИНАДЕСЕТ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПРИСПАДНАЛ е предварителния арест на осъдения по н. о. х. д. № 392/2005 г. на Б. окръжен съд, считано от 3.12.2004 г. до 10.05.2006 г., както и предварителното му задържане с цел екстрадиция в периода 2.12.1999 - 22.12.1999 г. ПОТВЪРДИЛ е определението в останалата му част. Искането е процесуално допустимо, подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: За да намали размера на увеличеното при условията на чл. 24 НК наказание от четири на две години лишаване от свобода, въззивният съд е изложил съображения, които споделя и настоящият съдебен състав. Правилно е прието, че наказание от четири години лишаване от свобода заедно с основното наказание от единадесет години, е прекомерно тежко за осъденото лице. Преценката е правилна. Следва да се добави още, че наказание в общ размер от 15 години, не би съответствало и на степента на обществена опасност на дееца, въпреки неговите многобройни и разнообразни престъпни прояви. Основание за по-голямо снизхождение обаче, не е налице. Разпоредбата на чл. 24 НК предоставя възможност на съда, при съвкупност на наказания, когато последните са от един и същ вид, общото най-тежко наказание да се увеличи най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Увеличението на общото наказание от 11 години с още две години е обосновано и е в пределите на закона . Съдът не е допуснал нарушение на материално правната норма, нито явна несправедливост на наказанието. Да се отмени изцяло приложението на чл. 24 НК означава, да се подцени волята на законодателя, за постигане на максимален поправително-възпиращ резултат спрямо лица, извършили две или повече престъпления, за които са били осъдени с една или по-вече присъди. Тази категория лица са с по-висока степен на обществена опасност, което предпоставя по-строго санкциониране посредством увеличаване на определеното им по съвкупност общо наказание, с оглед реализиране целите на чл. 36 НК. В случая въззивният съд на л. 26 от делото е мотивирал приложението на чл. 24 НК с тежестта на престъпленията по всички дела предмет на определението по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. I НК. С присъда постановена по н. о. х. д. № 392/2005 г. по описа на Б. окръжен съд, Б. И. П. е осъден за деяние по чл. 354а, ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. с ал. 1 пр. 4, 6 и 7, вр. с чл. 26, ал. 1 НК за което съдът е наложил наказание от 18 години лишаване от свобода, намалено от Върховния касационен съд с решение от 11.03.2008 г. на единадесет години лишаване от свобода. Другите три осъждания, включени в съвкупността по чл. 25 вр. с чл. 23 НК са за деяния по чл. 279, ал. 1 НК - две присъди и по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и се състоят в бягство от затвор, грабеж на оръжието от часовия охраняващ ареста и последвалото бягство извън граница. От свидетелството за съдимост (л. 119 - л. 124 от първ. дело) е видно, че Б. И. П. е осъждан 11 пъти за деяния от общ характер. Въз основа на тези данни е преценено, че тежестта на престъпленията, продължителния срок на наказателна репресия, многобройните и разнообразни престъпни прояви, високата им обществена опасност и асоциалната нагласа на дееца обуславят и увеличението на определеното най-тежко наказание. Съдът е спазил закона, увеличеното наказание не надминава с една втора определеното общо наказание, не надминава сбора на определените наказания за отделните престъпления нито максималния размер на наказанието предвиден за съответния вид наказания. В този смисъл, като е намалил размерът на увеличеното наказание с две години, а не е отменил изцяло приложението на чл. 24 НК, въззивният съд не е допуснал съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 32 НПК, поради което искането за възобновяване на въззивното дело, изменяване на решението и отменяване на разпоредбата на чл. 24 НК следва да се остави без уважение. По изложените съображения,Върховният касационен съд трето наказателно отделение