Решение № 5049 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2014 г.

ВАСII отделение10.04.2014 г.докладчик Мирослава Керимова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 178 от 13.12.2013 г. на Административен съд гр. Добрич. ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ДРУГ СЪСТАВ на Административен съд гр. Добрич за ново разглеждане. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5049 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1327/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Добрич срещу решение № 178 от 13.12.2013 г. на Административен съд /АС/ гр. Добрич, с което се обявява за нищожна заповед № 827/16.09.2013 г. на същия орган. Претендира се незаконосъобразност на решението на основание чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда за приложение на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "ж" от ЗУТ при определяне на категорията на строежа; като се претендира приложение на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от ЗУТ. Приложението на правилната правна норма при определяне на категорията на строежа е от значение при решаване на спора относно компетентността на органа, като според касатора строежът е четвърта категория и компетентен орган да постанови премахването му е кметът на общината. Ответникът по касационната жалба, Пламен Иванов Николов, редовно уведомен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура чрез прокурор Тодор Мерджанов претендира неправилност на обжалваното решение. Върховен административен съд, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. При извършена служебна проверка за основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема, че решението на АС е валидно и допустимо. По направените възражения за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК Върховният административен съд приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС гр. Добрич е заповед № 827/16.09.2013 г. на кмета на община Добрич, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се нарежда премахване на незаконен строеж: "санитарен възел" със застроена площ от 1.7 кв. м, водопроводна и канализационна инсталации, изградени в таванско помещение № 2 към жилище - апартамент № 5, попадащ в пететажна жилищна сграда - многофамилна в УПИ VIII, кв. 520 по действащия ПУП-ПРЗ на ж. к. "Русия 1", административен адрес: ул. "Княз Дондуков" № 2, вх. Б. Въз основа на приетата по делото експертиза, АС е обосновал, че сградата, в която се намира таванското помещение, е с височина над 15 м и е с характер на високо застрояване по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. С изградения санитарен възел в таванско помещение № 2 се променя предназначението на помещението съгласно одобрения архитектурен проект, поради което съдът е приел строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - преустройство с промяна на предназначението. АС е приложил разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. ж" от ЗУТ, като е заключил, че процесният строеж е трета категория - реконструкция на сграда с високо застрояване. Тъй като разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ предоставя компетентност на кметовете на общините да издават заповеди за премахване на незаконни строежи от 4-та до 6-та категория, съдът е направил извод за нищожност на оспорваната пред него заповед, с която кметът на общината разпорежда премахване на строеж от трета категория. Направените от съда изводи от правна страна не се споделят от касационната инстанция: Строежът е индивидуализиран в оспорваната заповед като "санитарен възел" със застроена площ от 1.7 кв. м, водопроводна и канализационна инсталации. В действителност, сградата, в която е извършен е над 15 м и е с характер на високо застрояване по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" квалифицира жилищните сгради - високо застрояване като строежи от трета категория. Съгласно б. "ж" на същата разпоредба от с. з. - реконструкциите и основните ремонти на строежите от тази категория са трета категория, но съдът при определяне на категорията на строежа не е взел под внимание, че при така извършеното преустройство не се засяга конструкцията на сградата. Строежът "санитарен възел" е изпълнен чрез преграждане на част от таванско помещение с две стени при използване на източната и северната съществуващи стени на същото таванско помещение № 2; водопроводната и канализационната инсталации са изпълнени чрез поставяне на тръби и включване към съществуващи такива инсталации. При така извършените преустройства с промяна на предназначението на строежа, не се засяга конструкцията на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи /в редакцията й към датата на издаване на оспорвания акт/, строежи от четвърта категория са вътрешните преустройства на сградите от първа до четвърта категория включително, с които се променя предназначението, без да се засяга конструкцията и без да се променят натоварванията. Според касационната инстанция, приложимата правна норма при квалифициране на категорията на процесния строеж е чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от ЗУТ, съгласно която: реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им, са строежи от четвърта категория. При определяне на процесния строеж като такъв от 4-та категория, ВАС прави извод за компетентност на органа, постановил премахването му на основание чл. 225а от ЗУТ. Предвид гореизложеното, решението, с което е прогласена нищожността на оспорваната заповед на кмета на община Добрич се явява неправилно поради нарушаване на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане, тъй като АС е ограничил проверката си за законосъобразност на заповедта единствено на основание некомпетентност на органа, като решението не съдържа фактически и правни изводи при проверка на останалите основания по чл. 146 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховен административен съд

Цитирани разпоредби

1