Решение № 8134 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13645/2013 г.
ВАСI отделение13.06.2014 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5420/08.08.2013 г. по адм. д. № 6114/2012 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8134 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13645/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Витоша инвестмънт" ЕООД моли да бъде отменено решение № 5420/08.08.2013 г. по адм. д. № 6114/2012 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 2171103134/28.12.2011 г. на ТД на НАП-София, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. 10711,29 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2171103134/28.12.2011 г. на ТД на НАП-София, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. 10711,29 лв с лихви поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 и чл. 16, ал. 1 и 2, т. 3 ЗКПО с приходи от лихви по договори за заем със свързани лица от 2007 г. и 2008 г. като за 2007 г. увеличението на финансовия резултат е с 12 064,54 лв и с тази сума е намалена декларираната загуба за годината, а за 2008 г. увеличението е с 95 048,35 лв и е определен корпоративен данък за довнасяне 10711,29 лв с лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Изводите на административния съд се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Обосновано съдът е приел, че не следва да кредитира заключението на счетоводната експертиза като неясно. Видно от заключението с него не е изпълнена поставената задача да определи пазарните лихви за ревизираните периоди, в които са отпускани заеми на свързани с ревизираното лице лица. Обосновано съдът е приел, че не могат да се ползват лихвените нива по договори за лизинг при определяне на пазарни лихви по договор за заем поради разликата в предмета на договора за лизинг и на договора за паричен заем, и разлика в престациите на страните по такива договори. Правилен е изводът на съда, че в ревизионната експертиза пазарните лихви са определени при спазване на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Правилен е изводът на съда, че в ревизионната експертиза са определени пазарни лихви като са ползвани данни за лихви по кредити, отпускани от различни банки, финансови институции и между фирми и нефинансови предприятия за ревизираните периоди, с което са изпълнени изискванията за определяне на пазарни цени по метода на сравними неконтролирани цени, както законосъобразно е приел съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,