Решение № 5642 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2015 г.

Решение № 5642 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от [юрид. лице]., Италия, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4002 от 09.06.2015 г., постановено по адм. дело № 789/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1312207/24.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 1246/19.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че има право на възстановяване на данъка върху добавената стойност по издадените от "ОМА клон България" К. и [фирма] шест броя фактури, в качеството му на данъчно задължено лице, неустановено в държавата - членка по възстановяване, но установено в друга държава- членка на ЕС. Н., че не е установено наличието на "постоянен обект" на дружеството по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС. Навежда довода, че фактурираните от [фирма] преводачески услуги са част от подготвителната фаза във връзка с поети от него ангажименти към "Л. Н. Б." за изграждане на сяроочистваща инсталация. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения АПВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - [населено място], чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - С.-град е законосъобразността и обосноваността на АПВ № № 1312207/24.04.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 1246/19.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за законосъобразност на атакувания АПВ, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: [юрид. лице]. - Италия е депозирало искане за възстановяване на ДДС за периода 01.07.- 30.09.2012 г. по реда на Наредба № Н - 9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата - членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на ЕС /Наредбата/ по издадени му от "ОМА - клон България" К. и [фирма] 6 броя фактури. Обективираните с тях доставки са с предмет - "преводачески и строителни услуги" във връзка с изграждането на сяроочистваща инсталация по договор между [юрид. лице]. и [фирма]. Съгласно неговите клаузи страните са предвидили, че отделните фази на проектиране и дизайн по проекта следва да се изпълнят от [юрид. лице]- Италия, а доставката на оборудване и материали да се извърши от подизпълнител. В тази връзка от италианското дружество са извършени съпътстващи разходи за симултанен превод, превод на кореспонденция, както и трансферни разходи, за което са издадени 5 фактури от [фирма], с общ размер на начислен ДДС, възлизащ на 756 лв. Отделно от това, [юрид. лице]. - Италия е сключило договор с "О. М. А. клон България" - К. за цялостно изпълнение на предвидените строителни дейности по изграждане на инсталация за улавяне на сяра в Рафинерия Б. по договора с [фирма], възлизащи на 13 463 613 евро. За осъщественото на това основание авансово плащане в размер на 5 % от общата договорена сума от " О. М. А. - клон България" е издадена фактура № 4/15.06.2012 г., с данъчна основа 1 316 606,72 лв. и начислен ДДС в размер на 263 321,34 лв. При извършената проверка органът по приходите е съобразил, че италианското дружество не е представило поисканите с ИПДПОЗЛ документи, поради което и на основание чл. 37 ДОПК е приел, че не може да се прецени по безспорен начин дали са налице всички изискуеми условия за възникване и ползване на правото на възстановяване на ДДС съгласно ЗДДС и Наредба № Н-9/2009 г. При обжалването по административен ред дружеството е приложило доказателства, които са обсъдени от Директора на Дирекция "ОДОП" С., като в обобщение е формиран извод, че лицето има постоянен обект на територията на Р. Б. по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, извършвало е облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, както и, че услугите нямат връзка с облагаеми услуги с място на изпълнение извън страната. След съпоставка на насрещните тези на страните, съдът е приел, че спорът е правен и се концентрира върху наличието на условията по чл. 2 и чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9. В тази връзка той е обсъдил характеристиките, въз основа на които един обект следва да се квалифицира като "постоянен" по смисъла приложимите общностни норми, § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС и визираната практика на СЕС. К. е, че в качеството си на главен изпълнител по извършването на строителни работи в Рафинерия Б. на стойност повече от 13 000 000 евро италианското дружество е следвало да разполага на обекта с постоянно налични човешки и технически ресурси, за да контролира подизпълнителя. В обобщение е приел, че получените от чуждестранното дружество услуги по издадените от "О. М. А. клон България." К. и [фирма] фактури са използвани за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки на територията на страната, а не в държавата членка, където лицето е установено. Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат, но е необходима известна корекция на изложените мотиви. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на атакувания съдебен акт. Независимо, че решаващият състав не е обсъдил всички възражения на дружеството и не е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните, допуснатите процесуални нарушения не могат да се квалифицират като съществени, тъй като не са рефлектирали върху правилността на формирания извод за законосъобразност на оспорения АПВ. Противно на твърденията в жалбата, в последното открито съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и именно по това искане се е произнесъл първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Разпоредбата на чл. 170 от Директива 2006/112/ЕО предвижда, че всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на чл. 1 от Директива 79/1072/ЕО и чл. 171 от настоящата директива не са установени в държавата - членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за целите на: а/ сделки, посочени в чл. 169 и б/ сделки, за които данъкът е платим единствено от получателя на доставката в съответствие с чл. 194 - чл. 197 или чл. 199 от същата Директива. Визираната норма е транспонирана с чл. 81 от ЗДДС, чиято алинея 2 препраща към съответната Наредба на Министъра на финансите, регламентираща условията и реда за възстановяване на данъка. По аргумент от § 4 от ПЗР на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., същата е приложима към изследвания период, като в унисон с разпоредбите на чл. 3, б. "а" и б "б" от Директива 2008/9/ ЕО на Съвета от 12.02.2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата- членка на възстановяване, но установени в друга държава - членка /OB, L 44/11 от 20 февруари 2008 г./ нормата на чл. 2 от нея регламентира кумулативно изискуемите предпоставки, при наличието на които се възстановява ДДС на данъчно задължено лице, неустановено в страната и регистрирано за целите на ДДС в държавата - членка, в която е установено. Първата от тях предвижда необходимост през периода на възстановяване данъчнозадълженото лице да не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект на територията на страната. Втората предпоставка изисква през периода на възстановяване данъчнозадълженото лице да не е извършвало доставки, с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. Освен с изискванията по чл. 2, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата обвързва правото на възстановяване с последващите доставки, чието място на изпълнение следва да е извън територията на страната и тези доставки следва да биха дали право на приспадане съгласно глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната. Съобразно чл. 11, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 г. на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагането на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, за прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО "постоянен обект" е всеки обект, различен от място на установяване на стопанска дейност по чл. 10, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. Съгласно националната легална дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, "постоянен обект" е търговско представителство, клон, офис, кантора...магазин... определено помещение / собствено, наето или ползвано на друго основание/ или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност. Логическото тълкуване на визираните норми, съобразено и с разясненията на СЕС в Решения по дела С - 260/95, С -244/2008 и съединени дела С- 318/11 и С -319/11 мотивират обобщението, че релевантните принципни критерии за преценка на един обект в коментирания аспект са достатъчната степен на постоянство и наличието на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелно извършване на доставки на съответните услуги. В случая спорът между страните се свежда до три от регламентираните в Наредба № Н-9 кумулативни предпоставки за възникване на правото на възстановяване на платен данък на данъчно задължени лица, установени в друга държава членка - тези по чл. 2, т. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 2. Основателни в тази връзка са доводите на касатора, че ангажираните от приходните органи доказателства не установяват наличието на постоянен обект на дружеството на територията на страната за периода, за който се иска възстановяване. Именно това е релевантният времеви предел, в рамките на който следва да е доказана достатъчната степен на постоянство и конкретната структура, чрез която лицето е извършвало цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната. Само по себе си поемането на задължение по сключен договор със срок на изпълнение 30 месеца не е основание да се презумира наличието на човешки и технически ресурс на италианското дружеството на територията на страната към изследвания период. Ирелевантна е и извършената през 2013 г. доставка към [фирма], цитирана в решението на Директора на Дирекция "ОДОП", както и последващата регистрация на дружеството по ЗДДС, тъй като тези обстоятелства не са осъществени в периода на възстановяване. При липсата на ангажирани доказателства за извършвани от дружеството през м. 07.- м. 09.2012 г. доставки с място на изпълнение на територията на страната следва да се приеме, че спрямо него е налице условието по чл. 2, т. 2 от Наредба № Н-9. Несподелима обаче е тезата на касатора за същественост на условието, предвидено в чл. 3, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт. Действително, визираната норма предвижда изключение за доставките по чл. 2, т. 2 с място на изпълнение на територията на страната, но процесните доставки не попадат сред тях. Предмет на същите са преводачески услуги, трансферни разходи и авансово плащане по договор за строителни работи, по които доставчиците не са установени на територията на друга държава членка. Мястото на изпълнение на процесните доставки е на територията на страната, а предметът им е използван за изпълнение на доставки, които също са с място на изпълнение на територията на страната, с оглед на което следва да се приеме, че за касатора не е налице правото на възстановяване по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-9. Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорения АПВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора и заявеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 5171 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение