Решение № 3582 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13437/2017 г.

Решение № 3582 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13437/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на чл. 187 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Р. К. с адрес в [населено място], съдия в Софийски градски съд, ГК срещу решение на СК на ВСС по Протокол № 43 от 24.10.2017 г. по т. 3. 2., с което "ОТКАЗВА ДА ПОВИШИ на основание чл. 43, ал. 5 от Наредба № 1 за конкурсите на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, във връзка с чл. 193, ал. 6 ЗСВ Р. К. - съдия в Софийски градски съд, на длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - гражданска колегия". Поддържа, че е участник в конкурс за повишаване и преместване, обявен с решение ва ВСС през месец 02. 2016 г. обн. в ДВ бр. 15/23.02.2016 г. с оценка 5. 86. Твърди, че след назначаване на първите 4 позиции кандидати какъвто е бил броят на обявените длъжности в рамките на 9 месечният срок по чл. 193, ал. 6 ЗСВ подала заявление за назначаване по което последвал обжалваният отказ. С доводи по същество се иска отмяна на решението. Ответникът, СК на ВСС чрез процесуален представител взема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187 ЗСВ във вр. с чл. 193, ал. 7 ЗСВ. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея. Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е действаща правна норма считано от 9.08.2016 г. ДВ бр. 62/2016 г. Според нея в 9 месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на ВСС взема решение за назначаване на следващия по реда кандидат в конкурса за повишаване или преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по ниска от много добър "5. 00. Считано от същата дата е в сила и разпоредбата на § 210 от ПЗР на ЗИДЗСВ, според която започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашния ред. Първият въпрос по приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е чл. 193, ал. 6 ЗСВ е част от конкурсната процедура ли е или е самостоятелно правно основание свързано с вече проведена. конкурсна процедура. Ако се приеме че чл. 193, ал. 6 ЗСВ не е част от конкурсната процедура, като материално правна норма има действие занапред, което означава, че ще се прилага по отношение на конкурси започнали и довършени както преди, така и след 9.08.2016 г., тъй като с чл. 193, 6 ЗСВ за първи път се уреждат въпроси, които не се били уредени преди това в досегашната уредба на конкурсите. Предвид това разбиране на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт се предвижда, че разпоредбите на глава трета, раздел IV "Назначаване при условията и по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ се прилага по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. Израз на това разбиране е и решение № 9044 от 11.07.2017 г. на ВАС шесто отделение по адм. дело № 13492/2016 г. Законосъобразността на § 6 от цитираната Наредба № 1 на ВСС, приета на Пленума на ВСС с решение от 9.02.2017 г. е оспорена по съдебен ред пред ВАС. В хода на това производство пред петчленен състав на ВАС е поискано произнасяне от КС на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. С решение № 12 от 27.07.2018 г. на КС по К. Дело № 1/2018 г. КС е отхвърлил искането, като в мотивите е посочено че "чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място в раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт и е част от специалните законови материално правни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотеза на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормиране на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване получил крайна оценка не по ниска от много добър "5. 00" оспорената разпоредба създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите. " Така характеризирана и тълкувана от КС на РБ нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е дала основание на Върховен административен съд петчленен състав в решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 8592/2017 г. в мотивите си да приеме, че новата чл. 193, ал. 6 ЗСВ ще се прилага само за откритите и приключили конкурси след 9.08.2016 г. и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. От този момент възниква и материалното право на участниците в конкурса да бъдат преместени или повишени. В пар. 210 от ПЗР към ЗИДЗСВ Дв. бр. 62 от 2016 г. в сила от 9.08.2016 г. е предвидено, че "започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашните условия и ред". С този параграф се преустановява всяко съмнение относно действието във времето на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. С цитираното решение № № 915 от 22.01.2019 г. на Петчленен състав на ВАС по адм. дело № 8592/2017 г. е отменена разпоредбата на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. Решението на КС на РБ има действие занапред и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани – чл. 14, ал. 6 ЗКС. Неговото установително действие се проявява в мотивите при произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, където е определен характерът и е извършено тълкуване за нуждите на това произнасяне. Решение № 915/22.01.2019 г. има действие занапред - чл. 195, ал. 1 АПК и по отношение на всички – чл. 193, ал. 2 АПК. Това означава, че след постановените решения на КС и на Петчленен състав на ВАС решенията на колегиите на ВСС, не могат да бъдат издавани на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, респективно на основание § 6 от ПЗР на Наредба 1 от 9.02.2017 г. на Пленума на ВСС когато се отнасят до участници в конкурси, проведени по досегашния ред- редът до 9.08.2016 г. Издадено решение на това основание, когато е обжалвано пред съда и делото е висящо е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК и следва да бъде отменено. По отношение правният интерес доводите за липса на такъв при подаване на жалбата и/или към настоящият момент са неоснователни. Обстоятелството, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ към конкурсни процедури проведения по реда в сила до 9.08.2016 г. не води до отпадане на правния интерес и прекратяване на производството тъй като означава да влезе в сила обжалван административен акт за когото след преценката му за законосъобразност е установено, че е издаден в нарушение на материалния закон. Такъв резултат е процесуално допустим само след оттегляне и или отказ от жалбата. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. АПК във вр. с чл. 187, ал. 3 ЗСВ Върховен административен съд шесто отделение