Решение № 2739 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5196/2012 г.

Решение № 2739 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5196/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Антон Кирилов Петров, подадена чрез пълномощника адв. Благовест Петров - САК, със съдебен адрес гр. София, ул. "Бисер" № 2, ет. 2, ап. 5, против решение № 810/17.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2381/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2001003491/10.09.2010 г., издаден от Красимир Златаров - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София в частта, потвърдена с решение № 381/7.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът е кредитирал определени факти за сметка на други по-значими, в резултат на което в нарушение на закона е приел, че за ревизирания период жалбоподателят е реализирал доход, който подлежи на облагане с ДДС. Счита, че полученият от него доход от консултански услуги е такъв от случаен характер по смисъла на чл. 26, т. 7 ЗОДФЛ (отм.), тъй като от договорите е видно, че се касае до конкретна поръчка, която няма траен характер и за в бъдеще и едва ли ще се осъществява редовно. Освен това се твърди, че съдът не е отчел допуснато от ревизиращият орган процесуално нарушение, като с удължаване срока на ревизията е въвел и установяването на нови данъчни задължения за ревизиране. Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отмени РА в обжалваната част. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение, като законосъобразно и обосновано, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, направените оплаквания и извърши проверка в обхвата на чл. 218 АПК, приема жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Антон Петров съдът е приел за установено с представените в хода на ревизионното производство доказателства, че ревизираното лице има сключени договори от 20.05.2003 г., от 15.06.2004 г., от 27.07.2005 г. и от 26.06.2006 г. със ЗК "Лев Инс" АД, всеки от тях с предмет: изграждане на система от превантивни мерки за ограничаване на риска от застрахователни събития по рискове "кражба" и "грабеж" на застраховано имущество, по които съответно са му изплатени следните суми: през м. 12.2005 г. - 330 000 лв.; през м. 12.2006 г. - 350 000 лв. С "Пела" ООД е сключен договор от 10.07.2007 г. с предмет - маркетингово проучване във връзка с планиране на организацията на дистрибуторска мрежа на системи за автомобили, с договорено възнаграждение в размер на 150 000 лв., изплатено на 13.09.2007 г. Сключен договор от 1.08.2007 г. със "Спартак секюрити" АД, с предмет - консултации и подобряване на физическата и електронната защита на обекти и имущества, по който през 2007 г. са му изплатени 68 000 лв. и за 2008 г. - 150 000 лв. В проведеното ревизионно производство са извършени насрещни проверки на дружествата - възложители по посочените договори, които са представили договорите, РКО и сметки за изплатени суми, но не са представили протоколи и други доказателства, от които да се установят датите на приключване и приемане на възложената и извършена работа. В ревизионното производство органът по приходите е приел, че тези приходи подлежат на облагане с ДДС. Съдът правилно е приел, че по делото няма спор за факти, а по своята същност спорът е правен и се свежда до това извършената от жалбоподателя дейност по сключените договори със ЗПК "Лев инс", "Пела" ООД и "Спартак секюрити" АД представлява ли независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 3 от ЗДДС, налице ли е основание и от кой момент Антон Петров е следвало да се регистрира по ЗДДС и полученият от него доход облагаем ли е по смисъла на чл. 108, ал. 1 ЗДДС (отм.). След направения анализ на посочените разпоредби и преценка на доказателствата по делото, съдът, в съответствие със закона и установените факти, е приел, че извършваните от Антон Петров дейности през проверяваните периоди по тези договори по същество представляват консултантски услуги, които са предоставяни в течение на целия срок на договорите. Обстоятелството, че по договорите със ЗК "Лев инс" АД за 2005 г. и 2006 г. и с "Пела" ЕООД и "Спартак Секюрити" АД за 2007 г. дължимото възнаграждение е заплатено еднократно и изцяло в края на срока на договора само по себе си не обосновава извод, че услугите са извършени еднократно през годините и имат случаен характер. Напротив от съдържанието на договорите следва извод за наличие на осъществявани различни видове и повтарящи се консултантски услуги, извършвани за продължителен период от време. Предвид изложеното настоящата инстанция също не се споделя доводът на касатора, че се касае до сделки с инцидентен характер. Безспорно е установено също, че през м. декември 2003 г. Антон Петров е превишил облагаемия оборот от 50 000 лв. и съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДДС (отм.) най-късно до 14.01.2004 г. е следвало задължително да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, което той не е направил. С оглед на така установеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3 ЗДДС съдът е приел, че за извършваните от облагаеми доставки лицето дължи ДДС, чийто размер точно е определен, съгласно чл. 56, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 67, ал. 2 ЗДДС.. Правилно съдът е приел и че процесуалният закон не предвижда ограничение във вида и срока, в който може да се измени ЗВР, поради което ревизиращият орган не е допуснал процесуално нарушение, с което да е злоупотребил с правата на ревизираното лице. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С първоинстанционното решение на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството, съобразно чл. 161, ал. 1 ДОПК, поради което допълнително такова не следва да се присъжда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение