Решение № 3050 от 22.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на ЕТ "Н. Ангелова", гр.София, чрез адв. Николова и адв. Стоянова срещу решение 4976 от 19.07.2022 г., постановено по адм. дело 14321/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с частична отмяна на заповедта на началника на СГКК-София,в частта на постановения отказ за изменение на КККР и потвърждаване законосъобразността на заповедта в частта, с която е одобрено изменението на КККР, със законните последици. Ответникът началник на СГКК - София не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците ЕТ "К. - К. Димова" и "К. - Р" ЕООД, чрез адв. Държиков, заявяват становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и молят за неговото потвърждаване. Претендират разноски по представен списък по чл.80 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Ответникът СД "Ивтан - Димова, Димов и сие" не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на ЕТ "Н. Ангелова" против заповед 18-9781/20.09.2019 г. на началника на СГКК-София, в частта, с която се отказва изменение на КККР относно границата между имоти с идентификатори 68134.1384.2068, 68134.1384.2027 и 68134.1384.2131 и е отменена заповедта в частта, с която се одобрява изменение на КККР досежно границата между имоти с идентификатори 68134.1384.2026 и 68134.1384.2027 по жалба на ЕТ "К. - К. Димова" и "К. - Р" ЕООД, като са присъдени разноски. Прието е, че заповедна е издадена от компетентния орган, в кръга на правомощията му и при спазване на разписаната в ЗКИР процедура, но не съответства на изискванията на чл.54,ал.2 ЗКИР. Установено е от заключенията на приетите по делото първоначално и три допълнителни заключения на експертизите, че скицата-проект към заявеното искане за изменение на КККР, е изготвена върху неактуална кадастрална основа, тъй като не са съобразени последващи изменения на КК,след одобряването и със заповед РД 18-48/12.10.2011г. на изп.директор на АГКК, които са влезли в сила. Изложени са подробни мотиви за фактическите установявания по приложените документи за собственост , плана от 2001 и 2004г. и представените влезли в сила съдебни решения, като е зачетена силата на присъдено нещо на решение от 15.06.2015г. по гр.д.50081/2013г. по описа на СРС, влязло в сила на 27.02.2017г. по отношение на границата между собствения на ЕТ "Н. Ангелова" имот с идентификатор 68134.1384.2027 и собственият на СД "Ивтан - Димова, Димов и сие" имот с идентификатор 68134.1384.2131, което обосновава законосъобразност на оспорената заповед в частта, с която е отказано одобряване на заявеното изменение на границата с имоти с идентификатори 68134.1384.2131 и 68134.1384.2068. В частта, с която е одобрено изменението на КККР с процесната заповед досежно границата между имоти с идентификатори 68134.1384.2026 и 68134.1384.2027, административният съд е приел, че административният орган неправилно се е позовал на влязлото на 23.11.2016г. съдебно решение 8712/18.12.2015г. по гр.д.12933/2013г. по описа на СГС, тъй като уваженият иск е по чл.108 ЗС и касае предаването на владението на 38кв.м., но не разрешава спора за собственост. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по коренно различни от изложените в него мотиви в следния смисъл: Заявеното от ЕТ "Н. Ангелова" изменение на КККР , материализирано в заявление 01-322040-18.07.2019г. е за поправка на непълнота и грешка в КККР, поради неотразяване на границите на собственият й имот с идентификатор 68134.1384.2027 в съответствие с регулационните граници на УПИ IX- за КОО, кв.233,м. Момкова махала , гр.София и в съответствие с решение 8712/18.12.2015г. по гр.д.12933/2013г. по описа на СГС, с което са осъдени по реда на чл.108 ЗС ЕТ "К. - К. Димова" и "К. - Р" ЕООД да предадат владението на ЕТ "Н. Ангелова" на реална част от 38кв.м. от УПИ VIII, представляваща защрихована в синьо площ по комбинирана скица 3 към заключението на тройната СТЕ неразделна част от решението. Обратно на приетото от административният съд, това решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните / ЕТ "К. - К. Димова" и "К. - Р" ЕООД и ЕТ "Н. Ангелова"/ и съставлява основание за изменение на КККР с отразяване на новата граница, но по скицата-неразделна част от съдебното решение и в различно от настоящето производство, а именно: по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР,без издаване на заповед, което изключва приложимостта на реда по чл.54 ЗКИР. Изменениено на КККР по реда на чл.53а,т.1 ЗКИР съставлява самостоятелно основание за изменение на КККР в различна процедура от тази по чл.54 ЗКИР и е обвързано с влязлото в сила съдебно решение, а не с наличието на непълнота и грешка в действащата КК. Съгласно изричната норма на чл.53а ЗКИР, изменението на КККР в изпълнение на влязло в сила съдебно решение се извършва без издаване на заповед , т.е. чрез волеизявление на административния орган с фактически действия, представляващо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, предл. 2 АПК. Следователно процесната заповед в частта, с която е одобрено изменението на КККР досежно границата между имоти с идентификатори 68134.1384.2026 и 68134.1384.2027 се явява незаконосъобразна като издадена на несъответно правно основание. В допълнение към изложеното следва да се маркира и безспорно установената грешка кадастрална основа върху която е изготвена скицата проект, като не са зачетени влезлите в сила изменения на КККР , установени от вещите лица. Едно от тези изменения е относимо и към постановеният със заповедта частичен отказ за изменение на КККР по заявлението на ЕТ "Н. Ангелова", а именно: промяна на границите на имот с идентификатор 68134.1384.2027 със съседните имоти с идентификатори 68134.1384.2131 и 68134.1384.2068. В тази част, както административният орган,така и административният съд са съобразили силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение от 15.06.2015г. по гр.д.50081/2013г. по описа на СРС / влязло в сила на 27.02.2017г./, което решение обаче също се явява основание за изменение на КККР по реда на чл.53а, ал.1 ЗКИР , което игнорира приложимостта на реда по чл.51, ал.1,т.2 във връзка с чл.54 от ЗКИР. От изложеното следва, че заповедта в нейната цялост е издадена на несъответно правно основание по чл.51, ал.1, т.2 във връзка с чл.54 от ЗКИР, тъй като не е налице непълнота и грешка по смисъла § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Обсъдените от административният орган и административният съд предпоставки за изменение на КККР макар и частично сочат на различно от визираното в заповедта правно основание - по чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, а именно настъпили промени в засегнатите обекти на кадастъра, след влизане в сила на КККР съобразно съществуващото на място положение. Отделно от това, следва да се има предвид, че в ЗКИР не е въведено като основание за изменението на КК нанасяне на регулационните граници по действащия ПУП като имотни граници по КК, освен в хипотезата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, която касае случаите на трансформирани регулационни граници в имотни, какъвто не е настоящият случай. Не е налице и другото основание, визирано в ЗКИР за нанасяне на регулационни граници като имотни /чл.53а,т.5,б. а /, тъй като не се твърди и липсват установявания за изработен и влязъл в сила план по чл.16 ЗУТ. Напротив установено е, че процесните имоти са урегулирани далеч преди одобряване на КККР през 2011г. със заповеди от 1962г., 1981г., 1994г., 1999г., 2001г. и 2004г. Предвид горното , обжалваното решението ,с изложените по-горе мотиви, следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от пълномощника на ответниците ЕТ "К. - К. Димова" и "К. - Р" ЕООД претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените разноските за настоящата инстанция в общ размер на 800лв, съставляващи адв.възнаграждение, договорено и надлежно внесено от двамата ответници поравно по 400лв от всеки от тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение