Решение № 12242 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2009 г.

Решение № 12242 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП против Решение № 51/19.01.2009 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), Административно отделение, постановено по адм. д. № 2384 по описа за 2006 г. на този съд, с което е отменен РА № 0301658/26.06.06 г., издаден от Коста Андреев, ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 622/04.09.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано на "Ния Елеганс" ЕООД - гр. Варна, представлявано от Атанаска Димитрова Демирева - Илчева, признаването на данъчен кредит общо в размер на 26665,32 лв. (съответно 23355,32 лв. по данъчни фактури, издадени от "Техснаб" ЕООД и 3310 лв. по фактури, издадени от "Стройкомерс" ЕООД и са начислени съответните лихви за просрочие. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че ВОС е постановил решението си в нарушение на чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като не са събрани доказателства за реалността на доставките. При постановяване на съдебния акт решаващият съд игнорирал факти и обстоятелства, релевантни за спора по делото. Касаторът твърди, че са направени необосновани съдебни изводи относно реалното извършване на доставките. Не са събрани доказателства досежно наличието на материални, трудови и технически предпоставки за осъществяване на процесните доставки. Директорът на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП претендира отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество, чрез потвърждаване на актовете на данъчната администрация. Ответникът - "Ния Елеганс" ЕООД - гр. Варна, представлявано от Атанаска Димитрова Демирева - Илчева не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалвания ревизионен акт е отказано признаването на правото на данъчен кредит в размер на 23355,32 лв. по фактури, издадени от "Техснаб" ЕООД. При анализ па събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са установили, че доставчикът не е представил доказателства във връзка с документираните доставки, както и че не е имал материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на документираните доставки. При тези констатации ревизиращите органи са приели, че не са извършени реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), с оглед на което на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 от ЗДДС (отм.) на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е отменил РА в тази му част, като е приел, че доставките по процесните фактури са реално осъществени, като обосновава този извод с представените от "Ния Елеганс" ЕООД заедно с писмени възражения срещу РД писмени доказателства и на заключението на вещото лице. За да отмени обжалвания ДРА първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което е възпроизвел изцяло в решението си и е приел, че със същото са оборени констатациите на данъчните органи за неначисляване на ДДС по процесните фактури. Приел е, че в хода на ревизията преките доставчици не са представили исканите от данъчните органи доказателства, което е дало основание на ревизиращия отказ да постанови отказ по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, но в същото време приема, че няма пречки с помощта на всички доказателствени средства по ДПК, включително и със съдебно-счетоводна експертиза процесните обстоятелства да бъдат установени при съдебното обжалване. Позовавайки се на заключението на вещото лице съдът е направил извод, че жалбоподателя е получател на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС Тези изводи на ВОС са неправилни и постановени в нарушение на закона, при неправилна преценка на установените факти и приложимите материално правни разпоредби. Представените от жалбоподателя допълнително писмени доказателства не могат да обосноват извод за реално осъществена доставка. Данъчните фактури, справките -декларации, дневниците за продажби и хронологичната ведомост на сметка 4532 доказват само, че фактурите са издадени и че данъкът е начислен от доставчика, но не и че доставката е действително осъществена. Представените писмени обяснения от управителя на "Техснаб" ЕООД, че разполага с материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, не могат да служат като годно доказателство за удостоверяване на такива факти, доколкото липсват първични документи за това. В същата декларация не се съдържа информация за наличие на кадрова обезпеченост за извършване на доставките, както неправилно приема Съда. Обясненията имат характер на декларация, която няма презумптивна доказателствена стойност, при положение, че не е подкрепена с конкретни доказателства, които да обосновават изложените в декларацията твърдения. В случая, не са представени никакви доказателства, че доставчикът е разполагал с работници, които да извършат посочените доставки, използвана техника, вложени материали, за извършени разходи във връзка с осъществяване на доставките и др. В заключението на вещото лице е посочено за фактура № 1262/14.11.2003 г. с предмет "монтаж и демонтаж на параван за сцена", че в счетоводството на "Техснаб" ЕООД няма отчетени разходи, съотносими към отчетените приходи. По отношение на фактура № 174/12.08.2003 г. вещото лице е посочило, че има отразен разход в размер на 30000 лв., по фактура № 418/10.08.2003 г. с предмет "изработка на модули за сцена". Такава фактура обаче не е представена нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното обжалване. Както жалбоподателят, така и доставчикът не са представили доказателства, че доставките по процесните фактури са действително осъществени. Не са представени транспортни документи, приемо предавателни протоколи, складови документи. Твърди се в обяснението на доставчика, че транспорта е за сметка на клиента, но жалбоподателят не е представил никакви доказателства за осъществен транспорт. Не са ангажирани и никакви доказателства относно осъществяването на услугите "изработка на модули за сцена, монтаж и демонтаж на сцена и на параван за сцена" - къде и кога е монтирана сцената, с какви работници, доказателства за приемане на извършената работа, за вложените материали и използвана техника. Съдът е допуснал и противоречие в мотивите по отношение на доставката по фактура № 1262/14.11.2003 г. с предмет монтаж и демонтаж на сцена и на параван за сцена. В частта по ЗДДС Съдът приема, че доставка по тази фактура е извършена и съответно, че за жалбоподателя е налице право на данъчен кредит, докато в частта по ЗКПО Съдът приема, че доставка по посочената фактура не е извършена, поради което и правилно с обжалвания РА е извършено преобразуване на финансовия резултат със стойността по същата тази фактура. С обжалвания ревизионен акт органите по приходите са отказали признаването на данъчен кредит в размер на 3310 лв. по фактури, издадени от "Стройкомерс" ЕООД с предмет програмиране и дизайн, отпечатване на брошури, изработка на рекламни материали, брошури, пана и продажба на покани и календари. При анализ на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са установили, че фактурите са издадени от "Стройкомерс" ЕООД на "Ния Елеганс" ЕООД и че данъкът е начислен от доставчика, като не са представени доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Посочен е предходен доставчик "Силвър Лейк" ЕООД. Предходният доставчик не е представил доказателства във връзка с документираните доставки, вкл. и за материална, техническа и кадрова обезпеченост. При тези констатации ревизиращите органи са приели, че не са извършени реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), с оглед на което на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, т. 3, и т. 5 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.) на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит. За да отмени РА в тази част Съдът приема, че доставките по посочените фактури, издадени от "Стройкомерс" ЕООД се реално осъществени. Съдът обоснова този си извод с изготвеното по делото заключение на ССЕ, както и с представените към възражението срещу РД писмени доказателства - фактурите, по които не е признато право на данъчен кредит, фактура от предходен доставчик на "Силвър Лейк" ЕООД, дневници за продажби и СД, писмени обяснения от представляващия дружеството за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост, счетоводни регистри. Посочените доказателства не могат да обосноват извод за реално извършване на процесните доставки. Изготвената по делото ССЕ касае счетоводното отразяване на процесните фактури в счетоводството на прекия доставчик "Стройкомерс" ЕООД, като констатациите на вещото лице в тази връзка в общи линии преповтарят констатациите на ревизиращите органи. Заключението на вещото лице не съдържа информация, а и не би могло да отговори на въпроса относно реалността на документираните с процесните фактури доставки. В заключението на вещото лице не се съдържат констатации и относно счетоводните записвания при предходния доставчик "Силвър Лейк" ЕООД. За да приеме, че е налице материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките Съдът се позовава на приложените обяснения от Анатоли Славов Славов, за който Съдът неправилно приема, че е представляващ дружеството "Силвър Лейк" ЕООД. В самите обяснения е посочено, че това лице е пълномощник на "Силвър Лейк" ЕООД. Пълномощно или други доказателства за представителната власт на Анатоли Славов не се представени. Управляващ и представляващ "Силвър Лейк" ЕООД според данните от регистър "Булстат" е Мехмед Мустафа Бекир, който е починал на 27.08.2005 г. и видно от представените доказателства, няма извършени вписвания на друг представляващ дружеството. Отделно от това, подобни обяснения, които имат декларативен характер, не могат да служат за доказателство за наличие на материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, доколкото липсват първични документи за това. В тази връзка не са ангажирани никакви конкретни доказателства относно материалната и кадровата обезпеченост за извършване на доставките, нито от ревизираното лице, нито от доставчиците му. Не са представени никакви доказателства, че доставчиците на жалбоподателя са разполагали с работници, които да извършат посочените доставки, за използвана техника, вложени материали, за извършени разходи във връзка с осъществяване на доставките, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и др. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че в случая не са налице реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по процесните фактури, издадени от "Техснаб" ЕООД и от неговия предходен доставчик "Силвър Лейк" ЕООД. В случаите когато не е налице доставка на стока или услуга, за получателя не възниква право на приспадане на ДК. Този извод произтича от определението за данъчен кредит дадено с текста на чл. 63 от ЗДДС (отм.). Съгласно тази разпоредба данъчен кредит е сумата на начисления данък по този закон на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон не предвижда друго. Следователно, за да се упражни правото на приспадане на ДК е необходимо да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). След като не са били налице действително извършени доставки, няма и възникнало данъчно събитие, поради което за "Ния Елеганс" ЕООД не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, и като такова трябва да бъде отменено. Съображенията на касационната инстанция са следните: За да приеме за доказано начисляването на данъка първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, без да съобрази разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК. Това е така, защото заключението е трябвало да бъде обсъдено ведно с относимите към него доказателства. Заключението по СИЕ е възприето, като релевантно доказателствено средство и по повод оспорената реалност на доставките. То не притежава удостоверителни функции, в случая с него не е установена реалността на доставките. Основателни са касационните оплаквания за липсата на доказателства относно материалната, трудова и техническа обезпеченост на доставките. Жалбоподателят е следвало да представи доказателства за наети лица, за съществуващи активи търговски обекти, складови бази, специализирани транспортни средства, транспортни документи (пътни листа, товарителници, експедиционни бележки, сертификати за качество, документи за предаване на стоките). Първоинстанционният съд е установил липсата на такива доказателства, но въпреки това е направил незаконосъобразния извод, че са налице достатъчно доказателства за реалността на доставките. Както се посочи по горе реалността не е доказана чрез експертното заключение. По отразяването на ДДС в СД и в ДП на тези доставчици не се спори, тъй като тези данни са налични по данъчните им досиета, но отказът на ревизиращия орган е по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС поради това, че тези доставчици не са представили исканите им доказателства за реалността на сделките и за счетоводно отразяване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Такива доказателства не са ангажирани и в хода на обжалването както по административен, така и по съдебен ред. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отменен ДРА за непризнатия данъчен кредит. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, налагащо отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество от състава на ВАС, чрез отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. С оглед на резултата по делото в полза на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 533, 32 лв. за първоинстанционното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение