Решение № 5859 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2015 г.

Решение № 5859 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Д. от град Пловдив против решение № 969 от 18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3091/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като се посочва, че оспорващият не е имал задължението да предсатви пред разплащателната агенция получените от него сертификати по реда на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Счита, че законът го задължава единствено да получи сертификатите, но не и да ги представи на ДФЗ, поради и което незоконосъобразно на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредбата е прекратен агроекологичния му ангажимент. Ответната страна - Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването на настоящия касатор против Уведомително писмо за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2013 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с изх. № 01-6500/7371 от 02.10.2014 г. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в предвидената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че същото не противоречи на материалния закон и целта му. Въз основа на приетите по делото доказателства и след като е обсъдил материалноправните норми съдът е приел, че към момента на издаване на административния акт жалбоподателят не е спазил изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Посочил е, че освен че следва да разполага с изискуемите сертификати, съгласно текста на наредбата, бенефециента следва да удостовери неговото съществуване пред съответния орган, като го представи. Това задължение не е изпълнено от жалбоподателя, независимо, че същия по надлежния ред е поканен да изпълни законовото си задължение и е получил е надлежно уведомлението за това. След като такива доказателства съгласно сочената Наредба са изискани и същите не са представени в много по-дълъг от указания срок, законосъобразно административния орган е приложил процедурата по чл. 18, ал. 2 от Наредбата и е прекратил агроекологичния ангажимент на жалбоподателя. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Неоснователни са изложените в касационата жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 Наредба № 11 подпомаганите лица по мярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Съгласно чл. 58, т. 1 б. "д" от същата Наредба следва да приложат копие на сертификат съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 - поне веднъж от поемане на агроекологичното задължение, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото. Съгласно чл. 59 Държавен фонд "земеделие"- РА, може да поиска от земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, всички необходими документи, свързани с изпълнението на поетите агроекологични задължения и предоставяне на агроекологични плащания. Документите се представят в срок до 15 работни дни от датата на която земеделския стопанин е получил искането от ДФЗ- РА. В настоящият случай, видно от приложените по делото писмени доказателства земеделският стопанин е бил поканен от разплащателния орган да удостовери съществуването на данните, изискуеми съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, като ги представи за справка. За тази цел е изпратено писмо с изх. № 01-6500/7371 от 1.07.2013 г., което писмо е получено лично от него на 26.07.2016 г. В писмото е посочено, че тъй като 2013 г. се явява пета поред по поетия ангажимент, следва в срок до 30.09.2013 г. да представи посочения документ. Със същото писмо е информиран, че при неспазване на тези изисквания и непредставяне на изискуемите документи административният орган има право да прекрати агроекологичния си ангажимент на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Нито в дадения му срок, нито в разумен период след това жалбоподателят е представил изискания сертификат. Обосновано административният съд е посочил, че лицето не е изпълнило задълженията си във връзка с прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Още повече, че съгласно цитираните по-горе разпоредби на наредбата за него е съществувало законово задължение освен да получи сертификат да го представи на сертифициращия орган- ДФЗ. Неизпълнението на изискването заложено в чл. 37, ал. 1, т. 3 Наредба № 11 обосновава правилното приложение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 2, а именно прекратяване на агроекологичния ангажимент. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно е приел, че за него е налице задължение да представи сертификата пред ДФЗ, доколкото за него такова задължение е било налице съгласно разпоредбите на чл. 59, вр. чл. 58, т. 1, б. "д" от Наредба 11. Следователно правилно административният съд е приел, че при издаването на оспорваното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, както и че същото е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника по касация, в размер на 300 лева -юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение