Решение № 3199 от 27.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ива-2004 ЕООД, чрез адв. С. Каракушева от Софийска адвокатска колегия, против Решение 1942/23.03.2022 г. на Административен съд София град, по адм. дело 1157/2021 година. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да се уважи оспорването. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на административния съд като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ИВА-2004 ЕООД срещу Решение Ц 1040-21-482/08.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено Разпореждане РЖ-5-21-00755823/15.09.2020 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет РА-5-21-00755823/19.05.2020 г. в размер на 12 690,80 лева общо - главница и лихва. С решението съдът е присъдил разноски на ТП на НОИ - София - град в размер на 150 лева. Съдът в решаващите си мотиви, обосновали така посочения правен резултат, е приел, че осигурителят ИВА-2004 ЕООД е представил неверни удостоверения, в които е декларирал право на Е. Георгиев да получи следващото се обезщетение, тъй като бил осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство. Посоченото обстоятелство ангажирало имуществената отговорност на осигурителя в хипотезата на чл. 110, ал.1, т.1 КСО. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът достигнал до незаконосъобразен правен извод, че служителят Е. Георгиев, който е имал сключени трудови договори с ИВА-2004 ЕООД, реално не е осъществявал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО. Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението в §. 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираната дефиниция за "осигурено лице", а и от установената съдебна практика по идентични случаи на Върховен административен съд следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но следва и реално да осъществява трудова дейност в рамките на същото. В случая пред първоинстанционния административен съд е било безспорно установено, че Е. Георгиев е бил назначен в ИВА-2004'' ЕООД с трудов договор от 27.01.2016 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, на длъжност управител. Трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, считано от 18.04.2017 година. По делото са били представените разчетно - платежни ведомости, от които са изведени трудовите възнаграждения на лицето за периода, начин на плащане, както, и че данните за осигурителен стаж и доход съответстват на подадените в Регистъра на осигурените лица от осигурителя данни на основание чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр. 1 по реда на Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.). Лицето е било назначено отново в ИВА-2004" ЕООД на основание чл. 111 КТ, на длъжност финансов мениджър с трудов договор в сила от 01.05.2017 г., прекратен със заповед на работодателя, считано от 08.06.2018 г. и на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ. За този период от данните в представените ведомости е видно, че на лицето е начислявано месечно възнаграждение в размер на 3 000 лева, а до м.03.2018 г. са били удържани осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и ДЗПО, както и са били удържани данък общ доход и осигурителни вноски. С трети трудов договор Георгиев е бил назначен на длъжност финансов мениджър при същия осигурител и на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 08.06.2018 година. Това трудово правоотношение е прекратено, считано от 17.02.2020 г. и на основание чл. 328, ал.1, т. 12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Правилно и като е обсъдил ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до извод, че Георгиев не е осъществявал трудова дейност, независимо от създадените трудовоправни отношения по цитираните договори, тъй като самият осигурител не е реализирал стопанска дейност през 2018 г. и 2019 година. Изводът за липса на стопанска дейност, която да обоснове и изпълнение на трудовите функции на Георгиев от гледна точка на длъжностите, за които е бил нает, се подкрепя от декларираното от управителя на дружеството. Последният изрично е декларирал липсата на търговска дейност в ТР с нарочна декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството. Липсата на реално осъществяване на търговска дейност за този период съдът е констатирал и въз основа на анализа на счетоводните записвания в счетоводството на дружеството, представените годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., резултатите от извършени проверки на публикувани в Търговския регистър ГФО за 2016 г., 2017 г. и 2018 година. Дружеството не е развивало търговска дейност за да заплаща трудови възнаграждения на Георгиев, с когото, поради липса на реално осъществяване на трудова дейност, не е възникнало осигурително правоотношение и следователно не е имало правно основание да му се изплащат обезщетения за временна нетрудоспособност. Проверката, започнала по реда на чл. 108 и сл. КСО относно разходите на ДОО при осигурителя, е установила, че след 2017 г. данните за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4 КСО с декларация обр. 1 за наетите лица, вкл. и за Е. Георгиев, са били подавани еднократно за няколко месеца назад, в нарушение на установените с Наредба Н-8/29.12.2005 г. на министъра на финансите (отм.) ред и предпоставки. Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което е приел за установено, че счетоводно са отчитани единствено разходи за заплати, амортизации, осигуровки, данък сгради, но няма осчетоводявани приходи от дейност по предоставяне на хотелиерски услуги, така, като се твърди от осигурителя, за да обоснове извършване на стопанска дейност. Видно от чл.110, ал.1, т.1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите или юридически лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Въз основа на посочения текст следва извод, че имуществената отговорност, която възниква в тази хипотеза, е по силата на закона и по същество се характеризира с обстоятелството, че физическите или юридическите лица, които са нанесли щети на ДОО, следва да ги репарират, като се издава нарочен акт за начет, с който се доказва основанието и размерът на вредите. По делото безспорно е било установено, че в качеството си на осигурител ИВА-2004 ЕООД е представил Удостоверения - Приложения 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, от които произтича и правото на изплащане на парични обезщетения по болнични листове за процесните периоди. В тях невярно е било декларирано, че Е. Георгиев е бил осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство, което обстоятелство и предвид доказаност на материалните предпоставки на имуществената отговорност на осигурителя по чл.110, ал.1, т.1 КСО, е послужило като основание същата да се ангажира по отношение на дружеството. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на този изход на делото на ответника се дължи поисканото своевременно юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 25, ал. 1 НПП във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,