Решение № 10418 от 16.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ВиК" АД, гр. Ловеч, чрез процесуален представител, срещу Решение 186/14.12.2021 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. д. 297/2021 г., в частта, с която след изменение е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 198/28.06.2021г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е отхвърлил своевременно направено искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 вр. с чл. 144 АПК до приключването на преюдициалното производство по адм. дело 298/2021г. по описа на АС- Ловеч. Поддържа се, че не са обсъдени възраженията на дружеството, че в оспорения акт не се посочени всички разрешителни, по които се дължат такси, както и, че определеният размер на лихвите за забава е различен от този, посочен от издателя на акта. В тези насоки излага доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или произнасяне по съществото на спора, като се отмени оспорения АУПДВ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район", чрез процесуалeн представител, с писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд Ловеч е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 198/28.06.2021г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", поправен с негово Решение 1/30.06.2021г., с който на "ВиК АД" АД - гр. Ловеч са установени публични държавни вземания за такси: водовземане от повърхностни води, за правото на водовземане от подземни води, за правото на ползване на воден обект за нарушаване на непрекъснатостта на реката и за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода 01.01.2020г. 31.12.2020г. в общ размер от 529 760,19 лв. и лихва за забава в общ размер от 19 573,26 лв., на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а", б.б, ал.1, т.2, б.г и т.3, б а ЗВ. По делото е установено от фактическа страна, че "ВиК" АД - гр. Ловеч е титуляр на разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект, от подземни води и за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. За 2020г. дружеството е подало декларации по чл. 194б от ЗВ на 28.01.2021 г., но не е заплатило дължимите по тях такси в срок до 15.02.2021г. Въз основа на декларираните данни и приложимите разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/2016г., на 25.05.2021г. е извършена проверка от длъжностни лица при Басейнова дирекция Дунавски район, при която е констатирано, че декларираните и дължими такси не са заплатени. С уведомително писмо от 12.04.2021г. дружеството е поканено да заплати доброволно дължимите суми и е информирано за започване на административното производство за издаване на АУПДВ. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ досежно определената с него главница първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на чл. 195б, ал. 2 ЗВ, актът е издаден въз основа на представените от оспорващото дружество декларации по чл. 194б ЗВ за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. и след изтичане на срока за доброволно плащане. Въз основа на проведената ССчЕ съдът е приел, че с оспорения АУПДВ неточно са определени дължимите от оспорващия лихви за забава. Според експерта, същите възлизат на сумата от 19 571,70 лв., с оглед на което е изменил обжалваният АУПДВ в тази му част до посочения размер. В обобщение е приел, че установените в акта такси са дължими и правилно е определен техния размер. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния закон. Основателно касаторът поддържа, че при постановяване на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е следвало да съобрази настъпилия на 05.08.2021г. стабилитет на Решение 1 за поправка на очевидна фактическа грешка в АУПДВ 198/28.06.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция, с което е коригиран размерът на лихвите. Това е така, тъй като решението за поправка, с влизането си в сила, определя предметните предели на спора, с който първоинстанционният съд е сезиран. С настъпването на стабилитета на решението за поправка, съдържанието му се инкорпорира в акта, който е поправен, а от това следва, че размерът на установените с процесния АУПДВ лихви за забава не възлиза на първоначално посочената сума от 53 863.26 лв., а съобразно поправката на сумата от 19 573,26 лв. До този размер в тази му част обжалваният АУПДВ е годен за оспорване и решаващият състав е следвало да съобрази обективните предели на спора. Като не е сторил това и се е произнесъл за лихви, съставляващи разликата над 19 573.26 лв. до 53 863,26 лв., АС- Ловеч е постановил недопустимо в тази му част решение, което следва да се обезсили и производството в тази му част да се прекрати. В останалата му част решението е частично неправилно. Съгласно чл. 194, ал.2 ЗВ таксата за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. За процесния период на 2017г. е действаща Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС 371 от 22.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г. На основание чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ за периода на 2020г. се определя съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г. ("Тарифата"). По силата на чл. 194б, ал. 1 ЗВ информация за изчисление на таксата се предоставя ежегодно до 31.01. на следващата година от титулярите на разрешителни по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. В случая касаторът е подал декларации по чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите на 28.01.2021 г., в които е конкретизирал както целта на водовземането обществено питейно битово водоснабдяване и изкуствено подхранване на подземни води, така и съответно отнетият годишен воден обем. В съответствие с чл.3, ал.1 и чл. 12, ал.1 от Тарифата и регламентирания единичен размер на таксата за водовземане от повърхностни води, административният орган точно е изчислил размерът на дължимата такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ. Относно таксата за водовземане от подземни води по чл. 194, ал.1, т.1, б. б ЗВ правилно е приложен чл. 12, ал.2 от Тарифата, като декларираният воден обем за цел обществено питейно - битово водоснабдяване е умножен по единичния размер на таксата - 0.02. В резултат на това точно е изчислена дължимата от дружеството сума за такса водовземане от подземни води. За таксата за преградно съоръжение, нарушаващо непрекъснатостта на реката, на основание чл. 14, ал.1 и ал.2 от Тарифата и височината на преградното съоръжение от 5.3м и единичен размер на таксата от 10 лв., законосъобразно е определено задължение в размер на 53 лв. Таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е съобразена с издадените на касатора 6 бр. разрешителни и декларирания по всяко едно от тях годишно фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата "отвеждане на отпадъчни води" - в куб. м. Единичният размер на таксата е съответен на посочения в чл.16, ал.1 от Тарифата, възлизащ за 2020г. на 0.006, като само по разрешително 13140150 от 24.02.2010г. е приложен корекционен коефициент К3, отчитащ степента на пречистване. При тези параметри и приложимата формула точно са определени размерите на дължимите такси за заустване на отпадъчни води, което е и потвърдено от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ. По аргумент от чл. 194б, ал.2 ЗВ, процесните задължения по декларациите, по която касаторът е изчислил дължимите такси, е следвало да бъдат внесени до 15.02.2021г. Тъй като това не е сторено, то дружеството е изпаднало в забава от 16.02.2021г., поради което дължи лихви за забава върху главницата до момента на погасяване на задълженията. За периода 16.02.2021г. до датата на издаване на оспорения АУПДВ, към който момент съгласно чл. 142, ал.1 АПК съдът преценява съответствието на акта с материалния закон, мораторната лихва, изчислена с общо достъпен софтуерен продукт, възлиза на 14 715,56 лв. До тази сума АУПДВ в тази му част е законосъобразен, като за разликата над 14715,56 лв. до определения размер от 19 573.26 лв. следва да се отмени. Като не е съобразил това, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по изяснения от фактическа страна спор, с който процесният АУПДВ в тази му част се отмени. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 15,03лв. Разноските за първоинстанционното производство следва да се преизчислят съобразно уважената част от жалбата и възлизат на сумата от 11,94 лв. С оглед направеното от ответника по касация искане, в полза на Басейнова Дирекция Дунавски район следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,