Решение № 2597 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14446/2015 г.

Решение № 2597 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14446/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ [населено място] при ЦУ на НАП, срещу допълнително решение № 6507 от 27.10.2015 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. дело № 8169 по описа за 2014 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 от АПК. Ответникът по касационната жалба - [фирма] [населено място], в писмени бележки и становище по съществото на спора, изразено от юрск. Леви, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - С. град /АССГ/ е оставил без уважение молбата на ДД "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП за допълване на решение № 5209 от 21.07.2015 г. по адм. дело № 8169 по описа за 2014 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да отхвърли молбата на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място], съдът е посочил, че с решението, чието допълване е поискано, е прогласен за нищожен ревизионен акт № 2161400527/17.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място]. Според решаващия съд разпоредбата на чл. 160 от ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С решението, чието допълване е поискано АССГ е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2161400527/17.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място]. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), в сила от 01.01.2013 г. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че правилно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решение № 5209 от 21.07.2015 г. по адм. дело № 8169 по описа на АССГ за 2014 г., с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав, правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон -ДОПК, който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. дело № 1663/16 г., № 12561/2015 г., № 5013/2015 г., адм. дело № 7387/2009 г., адм. дело № 1170/2015 г., адм. дело № 5228/2015 г., адм. дело № 109/2015 г. и др. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски. Такива се присъждат и в полза на ответната по касация страна, тъй като са поискани надлежно в минимален размер от 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,