Решение № 6363 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2010 г.

Решение № 6363 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоянка Петкова Златева, чрез пълномощника й адв. Маджарова, против решение № VI-101 от 17.03.2010 г., постановено по адм. дело № 21/2010 г., по описа на Старозагорския административен съд - шести състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1467/6.06.2008 г. на кмета на община Стара Загора, с която е признато на Каста Желев Йовчев правото да придобие собственост върху имот пл. № 53, масив 302, м. "Черния мост", землището на гр. Стара Загора. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда, който не се е произнесъл по всички оплаквания в първоначалната жалба - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отменена заповедта на кмета на община Стара Загора за признаване права на ползвателя. Ответникът - кметът на община Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Ганка Костова Янчева и Живка Костова Тутова също не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Славена Златева Петкова, Петко Златев Петков и Станка Петкова Златева също не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че оспореното решение е законосъобразно и обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти, включително чрез приемане на СТЕ, като правилно е приел, че жалбоподателката Стоянка Златева - касатор в настоящото производство, не притежава материалноправна легитимация да обжалва процесната заповед на кмета на община Стара Загора, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. И това е така, защото на наследодателя на Стоянка Златева, като бивш собственик на земеделска земя, е признато правото да възстанови собствеността върху лозе от един декар в местността "Кавака". Тази местност е обект на кадастралния и регулационен план, но не и на ПНИ, от което следва липсата на идентичност с процесния имот, намиращ се в друга местност. Освен това, по делото е установено, че на праводателя на жалбоподателката е предоставен имот за ползване, който е идентичен със земеделска земя с № 1019, съгласно регистъра към помощния план, но не и с процесния имот, който попада в южната част на имот № 1018, съобразно писмените доказателства и заключението на вещото лице. Поради изложеното, решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството през Старозагорския административен съд се е развило по жалба, подадена от настоящата касаторка против заповед № 1467/6.06.2008 г. на кмета на община Стара Загора, с която е признато на Коста Желев Йовчев правото да придобие собственост върху имот, находящ се в м. "Черния мост", предоставен му за ползване на основание ПМС № 11/1982, г., а именно 1/2 ид. част от имот пл. № 53, масив 302, землището на гр. Стара Загора, с площ от 1599.90 кв. м, по удостоверение № 163/10.06.2992 г. Жалбоподателката е противопоставила възражение за непосочване на фактически и правни основания за издаването на заповедта, липса на индивидуализация на имота и липса на основания за признаване на ползвателя на правото да го придобие. Съдът е събрал всички релевантни за спора доказателства, в това число е назначил съдебно-техническа експертиза, като от данните е приел за установено, че на наследодателя на жалбоподателката Петко Златев Желев е признато правото да се възстанови собствеността върху земеделска земя - лозе от 1 дка, но в местността "Кавака", която не е идентична с м. "Черния мост". Признатата за възстановяване земя е предмет на кадастрален и регулационен план, а ПНИ включва само онази част от м. "Кавака", която не е включена в строителните граници. В процесната местност "Черния мост", съгласно регистъра към помощния план, който обхваща земите на бившите собственици, на Петко Желев е записан имот - № 1019, но в качеството му на ползвател с предоставено право на ползване, а не като бивш собственик. От друга страна безспорно е установено, че административното производство е започнало по молба (заявление) на Коста Йовчев и Живка Тутова, подадено в срок, за признаване право да придобият собствеността върху предоставените им за ползване по реда на § 4 от ЗСПЗЗ имоти, като в молбата е посочено, че същите представляват лозе и овощна градина, както и че има застроена жилищна сграда от 26 кв. м. Коста Йовчев се легитимира с удостоверение № 163/10.06.1992 г., от което е видно, че му е предоставен имот - овощна градина с площ от 800 кв. м, в землището на гр. Стара Загора, м. "Черния мост" при описани граници, на основание ПМС № 11/1987 г., а Тутова също се легитимира с удостоверение за предоставен й имот от 800 кв. м. Заявленията са разгледани от назначена със заповед на кмета на община Стара Загора комисия, като е прието, че са налице основанията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на протокола, кметът на община Стара Загора е издал процесната заповед, както и отделна заповед за признаване на правата на Тутова, за всеки ползвател по 1/2 ид. част от имот № 53, целият с обща площ от 1600 кв. м, или отговарящ като сбор на правата им по 800 кв. м, предоставени за ползване. Безспорно е установено също така, че за местността "Черния мост" е приет ПНИ, като с него на Йовчев и Тутова е отреден общ имот - № 53 по ПНИ, с обща площ от 1600 кв. м, като същият е записан по 1/2 ид. ч. за всеки. От заключението на назначената експертиза е установено, че имотът, представлява лозе и овощна градина, терасиран, както и е застроен на най-западната тераса. При тези данни съдът е приел, че за жалбоподателката не е налице материалноправна легитимация да се конкурира с ползвателя, тъй като на наследодателя й е признато за възстановяване право на собственост върху земя, която не е идентична с бивш имот № 1018, съгласно помощния план. От друга страна като ползвател на имот в същата местност, той също не е заинтересовано лица, тъй като в случая относимата конкуренция между бивш собственик и ползвател, а не между ползватели. Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Възраженията в касационната жалба се свеждат до оплакване, че съдът не е констатирал, че построената в имота сграда не отговаря на строителните изисквания и е без строителни книжа, т. е. не са налице основанията по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че не е ясно дали са налице и изискванията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - наличие на лозе или овощна градина, а и имотът не е индивидуализиран. Към мотивите на съда, които напълно се споделят от настоящата инстанция, а именно, че наследодателят на жалбоподателката не се легитимира като възстановен собственик на земеделска земя в процесната местност, следва да се добави и следното. На ползвателя надлежно е предоставено право на ползване и са налице всички условия за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост. Нещо повече, на Коста Йовчев и Живка Тутова процесният имот е отреден с ПНИ, при права по 1/2 ид. ч, от обща площ от 1600 кв. м. Липсват данни ПНИ да е оспорен в тази част, поради което вече са придобити правата по плана. Имотът е индивидуализиран именно с данните по ПНИ, поради което са неоснователни възраженията относно непосочване в оспорената заповед на граници, съседи и т. н. Вярно е, че преди приемане на ПНИ е следвало да бъдат довършени процедурите по трансформация на правото на ползване в право на собственост, по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съответно имотът да бъде оценен и заплатен, след влизане в сила на оценката, като в случая по вина на администрацията този законов ред не е спазен, но посоченото не може да се вмени във вина на ползвателите. Същите са подали в срок заявленията си, легитимират се като ползватели с надлежно предоставено право на ползване, имотите са им отредни с ПНИ, като посоченото следва да бъде отчетено при преценката на законосъобразността на оспорената заповед, която съдът правилно е приел за законосъобразна като краен правен резултат. Постановеното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение