Решение № 307 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11819/2012 г.

Решение № 307 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11819/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Алкател - Лусент България" ЕООД, гр. София, представлявано от процесуален представител срещу решение № 3551 от 26.6.2012 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 15 състав по адм. дело № 1511/2012 г. С него се отхвърля оспорването на дружеството срещу задължителни предписания на главен финансов ревизор на СУ "СО" изх. № 661731 от 13.12.2011 г., потвърдени с решение № 29 от 19.1.2012 г. на ръководителя на СУ "СО". Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът - главен финансов ревизор на СУ "СО" чрез процесуалния представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като основателно е прието от съда, че трудовото възнаграждение се дължи за положен труд, а в процесния случай изплатените бонуси "лоялност" при прекратяване на трудовите правоотношения нямат характер на възнаграждение по смисъла на чл. 242 от КТ, а се доближават по същността си до обезщетението по чл. 331 от КТ. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна по чл. 210 от АПК срещу решение, подлежащо на касационно обжалване и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу задължителни предписания на главен финансов ревизор на СУ"СО" изх. № 661731 от 13.12.2011 г., потвърдени с решение № 29 от 19.01.2012 г. на ръководителя на СУ "СО". Съгласно тези указания дружеството следва да подаде корекция на данните по чл. 5, ал. 1, т. 1 от КСО за м. април на 2011 г. за осигурителния доход на четири лица. Възраженията са били за незаконосъобразност на предписанията като спорът се изразява в това, че получените суми по програма за доброволно напускане от лицата, с които е прекратено трудово правоотношение по взаимно съгласие имат ли характер на трудово възнаграждение или представляват обезщетение, което е от значение за определянето им като осигурителен доход и съответно внасяне на осигурителни вноски. Съдът е разгледал жалбата по същество като я приел за неоснователна и я отхвърлил. От фактическа страна е прието, че в дружеството е одобрена програма за доброволно напускане на служители при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ като им се изплаща бонус, изчислен като брой базови заплати, определени според продължителността на стажа. Предвидена е процедура - заявление, одобрение, молба за напускане. Съдът е установил също така, че дружеството е третирало бонуса "лоялност" като елемент на осигурителния доход на лицата по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО като допълнително материално стимулиране, а не като обезщетение при прекратяване на трудовия договор. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че спорните плащания нямат осигурителен характер, съобразявайки разпоредбите на Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, както и правната доктрина, посочена в мотивите. По изложените съображения жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са поддържаните доводи в касационната жалба за нарушение при постановяване на решението, изразяващи се в същите спорни въпроси, идентични с предмета пред първата инстанция. Видно от представената програма за доброволно напускане за служители на дружеството, целта на която е социален подход при преструктуриране на компанията, се установява, че прекратяването на трудовото правоотношение ще бъде на основание чл. 325, ал. 1 КТ с изплащане на бонус, определен с оглед продължителността на стажа като в т. 4б от нея е посочено, че обезщетението ще бъде изплатено с последното месечно възнаграждение на служителя. В същата точка е посочено че броя на служителите, които могат да се възползват е ограничен до 50. В нея е уредена и процедурата за ползване на тази програма, която започва със заявление до прекия ръководител, който одобрява и в случай на одобрение, служителя подава молба за напускане. По спорния въпрос дали изплащането на този бонус /обезщетение/ е елемент на трудово възнаграждение или е обезщетение, съдът правилно е приел, че той има характер на обезщетение. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че броят на служителите е ограничен. Програмата е във връзка с преструктуриране на компанията и се прилага само в случай на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Анализът на съдържанието й сочи на извод, че тя цели да стимулира прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие с първоначално ограничен брой служители, което е елемент на състезателност между тях, поради което изплащането на обезщетението или бонуса, както е посочено в нея, има ясен характер на обезщетение, свързано с прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а не, че това е трудово възнаграждение, което се свързва с положения труд на общо основание от всички работници, както неоснователно се поддържа. По изложените съображения съдът, след обоснован анализ на приложимите законови разпоредби, е извел материално-законосъобразен извод за неоснователност на жалбата. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника за тази инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение