Решение № 5312 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13890/2010 г.

Решение № 5312 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13890/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 340 от 23.09.2010 г., постановено по адм. д. № 356/2010 г. Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Емил Крумов Шегунов от гр. Пазарджик против заповед № РД-05/245 от 01.06.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Емил Крумов Шегунов с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, като по същество е неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед № РД-05/245 от 01.06.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик, с която е наредено Емил Крумов Шегунов да възстанови недобросъвестно получената целева помощ за отопление в размер на 276,15 лв. главница, за отоплителен сезон 2009 г. - 2010 г. и дължимата лихва от 2,18 лв., както и месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП за периода 01.09.2009 г. -31.12.2009 г. в размер на 171,60 лв. и лихва към нея от 1,56 лв. Фактическото основание за издаване на оспорения акт е невярно попълнена молба-декларация от 04.03.2010 г., в която е отбелязано, че не е прехвърлял срещу заплащане собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. По делото като доказателство е приета справка от Служба по вписванията - Пазарджик, от която е видно, че на 04.12.2006 г. Емил Шегунов е извършил продажба на свой поземлен имот от 5 099 кв. м в с. Мало Конаре, а на 26.08.2005 г., в едно със съсобственика Мария Николова Шегунова са извършили продажба на апартамент № 16 в гр. Пазарджик, ул. "Осми март" № 4, бл. 2, вх. А, ет. 6. При тези данни по делото, правилно Пазарджишкият административен съд са приел, че е налице недобросъвестност от страна на касационния жалбоподател, който укрил извършените от него през 2005 г. и 2006 г. продажби на недвижими имоти, с което е налице недобросъвестност при отразяване данните в молбата-декларация за социални помощи. Според чл. 10, ал. 2, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, месечна помощ се отпуска, ако търсещото такава помощ лице не е прехвърляло жилищен или вилен имот или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, т. е. извършената от касационния жалбоподател продажба изключва правото му на социално подпомагане до изтичането на 5 години от последната продажба. Атакуваният съдебен акт е основан на доказателствата по делото и е в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед на директора на ДСП гр. Пазарджик. Независимо за какво са използвани паричните средства от продажбите, формалното наличие на фактическите предпоставки по чл. 14, ал. 5 от ЗСП обуславят законосъобразността на оспорения административен акт. В случая жалбоподателят не е изпълнил едно от кумулативните изисквания, при наличие на които се отпуска месечна социална помощ, съгласно чл. 10, ал. 1 от ППЗСП, а именно това по т. 6 недеклариране на посоченото обстоятелство за прехвърляне на съсобствен жилищен имот чрез продажба и на собствен земеделски имот, в рамките на последните 5 години преди подаване на декларацията. Жалбоподателят е укрил тези обстоятелства и по този начин е действал недобросъвестно. В касационната жалба не се оспорва факта, че въз основа на извършена социална анкета и при спазване на установената от закона процедура, е получил целева помощ за отопление в размер на 276,15 лв. за отоплителен сезон 2009 г. - 2010 г., както и месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП за периода 01.09.2009 г. - 31.12.2009 г. Обосновано в обжалваното решение е прието от съда, че социалните помощи са получени от жалбоподателя недобросъвестно, предвид недекларираните от него продажби на недвижими имоти, поради което оспорената заповед правилно е приета за законосъобразна. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,