Решение № 4545 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11140/2015 г.

Решение № 4545 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11140/2015 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от мл. юрк. О., като пълномощник на РО "НСК" София при РДНСК - Югозападен район и от С. Г. К. от гр. София, чрез адв. Л., срещу решение № 4637/1.07.2015 г., постановено от 37 с-в, Второ отделение на Административен съд София - град, по адм. дело № 10767 по описа му за 2014 г. В с. з. страните не се явяват и представляват, не са изразили писмени становища по касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на РДНСК и за неоснователност на тази, подадена от С. К.. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав от Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба на Началника на РДНСК - Югозападен район, подадена бланкетно, при ненаведено в исковото производство основание за изтекла давност и с погрешно посочени законови текстове (чл. 285 АПК няма т. 3 и т. 8), е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, право да обжалват решението по делото имат страните, за които то е неблагоприятно. В случая издадената заповед е влязла в сила, започнало е изпълнението й с отправената покана за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК, а искът по чл. 292 АПК е отхвърлен - т. е., издателят на акта няма правен интерес да оспорва решението на АССГ. Касационната жалба на С. К. е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлен искът на С. К., подаден на основание чл. 292 АПК, с искане да бъде установено, че заповед № ДК-02-ЮЗР-443 от 23.11.2012 г., на Началника на РДНСК - Югозападен район, (с която е наредено премахване на незаконен строеж "Пункт за вторични суровини", находящ се в ПИ пл. № 1103 и ПИ № 1382, кв. 63 по плана на гр. София, р-н "Слатина"), не подлежи на изпълнение. Като неоснователно е прието твърдението за настъпване на нов юридически факт - отмяна на първичния документ, станал основание за издаването на акта за премахване на строежа - с отмяната на АУАН и прекратяване на административно-наказателното производство е отпаднало и задължението за изпълнение на заповедта. Съдът е разграничил образуваните две административни производства - отчел е, че заповедта по чл. 225 ЗУТ нито е призната за нищожна, нито е отменена по реда на инстанционния контрол предвиден в АПК, а е влязла в сила и съставлява изпълнително основание. Същата е издадена въз основа на АУАН № С11-182/11.05.2011 г., а с резолюция № С-221-ЮЗР-8/5.03.2013 г. е прекратено административно-наказателно производство, образувано въз основа на акт с № С-221/11.05.2011 г. по реда на ЗАНН, за налагане на глоба, Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила - фактите са правилно и задълбочено установени от първоинстанционния съд, а изложените съображения са обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Подаденият с правно основание по чл. 292 АПК иск е отрицателен установителен по своя характер. Според разпоредбата задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, което, съгласно чл. 268, т. 1 АПК е влязъл в сила индивидуален или общ административен акт. В случая това е заповедта за премахване на незаконен строеж, с адресат С. Кирилов, която подлежи на изпълнение с влизането й в сила след като е изтекъл срокът й за обжалване. Твърденията в исковата молба са свързани с наличието на прекратеното административно-наказателното производство производство за налагане на глоба по ЗАНН за извършения незаконен строеж, което производство е различно и неотносимо към това по установяването на такъв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това не е факт, който да сочи безусловно на неизискуемост на изпълнението. Твърдението за незаконосъобразност на издадения АУАН не съставлява касационен довод - тя би трябвало да се изследва в производство по чл. 145-178 АПК, по реда на инстанционния контрол, от който касационният жалбоподател не се е възползвал. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,