Решение № 9773 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2017 г.

Решение № 9773 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерството на правосъдието срещу решение № 88 от 20.04.2017 г. по адм. д. № 616/2016 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлена подадената жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация № 381-1/04.10.2016 г., издаден от старши инспектор местни приходи в О. К., оправомощен със Заповед № 711/10.05.2016 г., потвърден с решение № 9/14.11.2016 г. на Директора на дирекция "Местни приходи" при О. К.. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок с пощенско клеймо от 19.05.2017 г., при връчено съобщение за решението на 05.05.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че правилото на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, определя изрично, че за държавните имоти задължението е лицето, на което имотите са предоставени за управление. Изложил съображения, че в конкретния случай се касае за два държавни имота в гр. К., предоставени и ползвани за нуждите на съдебната власт, а именно Съдебна палата на адрес гр. К., ул. "П. Х." .№..., е предоставена за нуждите на Районен съд Казанлък и Районна прокуратура Казанлък /АДС № 4712/23.11.2005 г/, а жилищния имот на адрес в гр. К., ул. "К. А. Б." №..., вх. ..., ет. ... ап. ..., е предоставен за нуждите на Районна прокуратура Казанлък (АДС /частна/ № 7846/21.06.2013 г). И двата имота са предоставени за нуждите на съдебната власт, като в периодите на 2013 г., 2014 г., 2015 г. и до средата на 2016 г. са в управление на Министъра на правосъдието. Съгласно действащата редакция на чл. 130а ал. 2, т. 6 от КРБ, изменена с § 4 от ЗИДКРБ, обн. ДВ бр. 100/18.12.2015 г., правомощието по управление на недвижимите имоти на съдебната власт е предоставено на Пленума на Висшия съдебен съвет и е отпаднало за досегашния титуляр Ч Министъра на правосъдието. С § 4 от ЗИДКРБ се създават се нови чл. 130а и чл. 130б, като съгласно чл. 130а ал. 2, т. 6, Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет: управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Съответно на измененията на Конституцията на РБългария, са направени изменения и в други нормативни актове, вкл. на Закона за съдебната власт, приети със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ обн. в ДВ бр. 28/18.04.2016г, с § 13 от който е изменена разпоредбата на чл. 30 от ЗСВ, като сред правомощията на Висшия съдебен съвет е посочено и това да управлява недвижимите имоти на съдебната власт /чл. 30, ал. 2, т. 6 ЗСВ/. По аргумент от чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, правно значим юридически факт спрямо определянето на субекта на задължението се явява промяната в титуляра на правомощията по управление на държавните или общински имоти. Макар с чл. 130а ал. 2, т. 6 от КРБ /ДВ от 18.12.2015 г/ да е обявено, че Пленумът на ВСС управлява имотите на съдебната власт, то предоставянето на имотите в управление на този орган е настъпило едва през месец юни 2016 г. Това следва по аргумент от § 83, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗСВ, обн. в ДВ бр. 28/18.04.2016 г, според която норма в тримесечен срок от влизането на този закон в сила, управляваните от министерство на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. В случая с приемо-предавателен протокол от 07.06.2016 г представители на Министерство на правосъдието са предали на представители на ВСС досието на недвижимия имот, находящ се в гр. К. ул. "К. А.. Б." №..., вх. ... ет. ..., ап. ..., а с приемо-предавателен протокол от 22.06.2016 г Ч досието на недвижимия имот, находящ се в гр. К. ул. "П. Х." .№..., УПИ II Съдебна палата, представляващ триетажна масивна сграда, с посочени технически параметри и балансова стойност. Преминаването на тези два имота в управление на ВСС е станало през месец юни 2016 г., съответно на 09.06.2016 г и на 22.06.2016 г., в срока по § 83 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Съдът изложил мотиви, че промяната в субекта, на когото са предоставени в управление имотите на съдебната власт, включително въпросните два държавни имота в гр. К. с оглед преминаването им на управление на Висшия съдебен съвет, действително е настъпила, но следва периодите, за които се отнасят установените с оспорения акт задължения /главниците за 2016 г., видно от т. 4, 7 и т. 10 от АУЗД са изчислени за периода от 01.1.2016 г до 30.06.2016 г/ . По аргумент от § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ промяната в субекта, на когото са предоставени в управление имотите на съдебната власт, включително въпросните два държавни имота в гр. К., е настъпило през месец юни 2016 г. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данък от месеца, следващ този през който е настъпила промяната в собствеността или ползването на имота. В случая промяната в ползването е настъпила през месец юни 2016 г., с оглед на което и при прилагане на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, данъчно задължено лице за ДНИ и за ТБО по аргумент от чл. 64 от ЗМДТ за въпросните имоти, считано от 01.07.2016 г. би бил ВСС, комуто вече е възложено управлението им с измененията КРБ, чл. 130а ал. 2, т. 6 от КРБ и чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗСВ. До 30.06.2016 г данъчно задължено лице за тези задължения по смисъла на чл. 11, ал. 5, вр. с чл. 10 и чл. 64 от ЗМДТ е Министерство на правосъдието. Съдът приел, че не следва друго от нормите на § 82, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, според която ВСС замества Министерство на правосъдието във всички права и задължения по договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, сключени от министерство на правосъдието и че нормата визира облигационни по естеството си правоотношения. Съответно на тази норма, с § 1 от ПЗР на ПМС № 159/30.06.2016 г за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за 2016 г. е прието, че приходите от наеми постъпват в по сметка на ВСС от 01.07.2016 г. В случая не се касае за облигационни задължения. Предмет на оспорване са задължения за публични общински вземания каквито са тези за данъци и такси, с настъпил падеж и които не са били платени в сроковете за това. Предвидените промени в бюджета на съдебната властта по силата на ПМС № 159 от 30.06.2016 г. в случая са неотносими, тъй като нямат характер на правно значимо за определянето на ДНИ, съответно ТБО обстоятелство. Решението е правилно. По делото е спорен единствено въпросът кое е данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за таксата битови отпадъци за двата държавни имота в гр. К., предоставени и ползвани за нуждите на съдебната власт. Съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, от значение за определяне субекта на задължението се явява промяната в титуляра на правомощията по управление на държавните или общински имоти. Макар с чл. 130а, ал. 2, т. 6 от КРБ (ДВ от 18.12.2015 г.) да е обявено, че Пленумът на ВСС управлява имотите на съдебната власт, то предоставянето на имотите в управление на този орган е настъпило едва през месец юни 2016 г. Това следва по аргумент от § 83, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗСВ, обн. ДВ бр. 28/18.04.2016 г., според която норма в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, управляваните от министерство на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. В случая не е спорно, че с приемо-предавателни протоколи от 07.06.2016 г. и 22.06.2016 г. представители на Министерство на правосъдието са предали на представители на ВСС досиетата на недвижимите имоти, използвани от органите на съдебната власт в гр. К.. Преминаването на тези два имота в управление на ВСС е станало през месец юни 2016 г. (на 07 и 22.06.2016 г.), в срока по § 83 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. След като промяна в ползването е настъпила през месец юни 2016 г., и с оглед прилагане на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, данъчно задължено лице за ДНИ и за ТБО по аргумент от чл. 64 от ЗМДТ за въпросните имоти, считано от 01.07.2016 г. следва да е ВСС, комуто вече е възложено управлението им с измененията на чл. 130а ал. 2, т. 6 от КРБ и чл. 30, ал. 2, т. 6 от ЗСВ. До 30.06.2016 г. данъчно задължено лице за тези задължения по смисъла на чл. 64 вр. с чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ е Министерство на правосъдието, както правилно е установено с оспорения АУЗД № 381-1/04.10.2016 г. Наведените доводи по отношение предвидените промени в бюджета на съдебната власт по силата на ПМС № 159 от 30.06.2016 г. в случая са неоснователни. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд