Решение № 9101 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12215/2016 г.

Решение № 9101 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12215/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕВН Б. Т." ЕАД срещу решение № 5756 от 29.08.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, Т. отделение, 7 състав по адм. д. № 10825/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Прави искане за присъждане на сторените разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. О. К. за енергийно и водно регулиране, представлявана в производството от юрк. Велчева, излага съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски за касационната производство. Заинтересованата страна "Булгаргаз" ЕАД не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № Ц-34 от 30.09.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по т. 2, с която считано от 01.10.2015 г. са изменени пределните цени на топлинната енергия и преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство на лицензианта "ЕВН Б. Т." ЕАД. Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспореното решение, съдът приема, че оспореното решение № Ц-34 от 30.09.2015 г. е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР по чл. 30 и чл. 33 ЗЕ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК: наименование на издателя, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания за постановяването му, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начин и срок на изпълнение, срока и начина на обжалване, и е подписано от председателя на колективния орган. Съдът приема, че оспореното решение е постановено при спазване на процедурните правила, регламентирани в Глава Трета от Закона за енергетиката и на приложимите Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ) и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.) (НРЦЕЕ (отм.)). Съдът приема, че оспореното решение е материално законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НРЦЕЕ (отм.) при прилагането на методите за ценово регулиране по чл. 4 КЕВР може да измени цените по време на ценовия период, в случай, че е налице изменение на цените на природния газ и/или други променливи разходи, което води до необходимост от изменение на утвърдените ценообразуващи елементи, като в този случай не се прилага процедурата по глава IV от НРЦЕЕ (отм.). Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от НРЦТЕ дава възможност на Комисията, при прилагането на методите за ценово регулиране по чл. 3, да измени цените по чл. 2, т. 1 и т. 2 от същата наредба по време на ценовия период, в случай, че е налице изменение на цените на природния газ и/или другите променливи разходи, което води до необходимост от изменение на утвърдените ценообразуващи елементи. С оглед цитираните разпоредби, съдът приема, че изменение на цените на топлинната енергия и на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин по двете наредби, е обусловено от наличието на две предпоставки, а именно - да е налице изменение на цените на природния газ и/или другите променливи разходи от една стана, а от друга - това изменение да води до необходимост от изменение на утвърдените ценообразуващи елементи. След анализ на представените по преписката доказателства, съдът приема, че в случая са налице двете кумулативни материални предпоставки за постановяване на решение за изменение на утвърдени за ценовия период цени. Съдът е преценил като неоснователни доводите на оспорващата страна за незаконосъобразното намаляване на добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ. По тези доводи съдът приема, че с намаляването на добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ се постига съответствие на цените с разходите за доставка на енергия до клиентите (чл. 31, т. 5 от ЗЕ) и справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени за енергия от високоефективно производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти (чл. 31, т. 7 от ЗЕ), като клиентите на топлинна енергия заплащат цена, която в по-голяма степен покрива разходите за производството на топлинна енергия. Като неоснователен е преценен доводът, че в определената цена не са включени прогнозни разходи, съставляващи вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система". Във връзка с тези възражения, съдът е съобразил изричната законова разпоредба на чл. 36е, ал. 4 от ЗЕ, която изключва от ценовото регулиране тези разходи. Съдът приема, че утвърдените цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на Комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електрическа и топлинна енергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар, поради което съдът е преценил доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона също като неоснователни. По тези мотиви съдът е отхвърли оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Комисията за енергийно и водно регулиране е единствения орган, в чиято компетентност е определяне, изменение и утвърждаване на цени в сектор енергетика и в рамките на тези правомощия е постановено оспореното решение. Неоснователни са твърденията, че в рамките на регулаторната си функция КЕВР следва да утвърди цените предложени от енергийните предприятия без да коригира предложените ценообразуващи компоненти. Именно при изпълнение на възложените регулаторни функции при определяне на цени в сектора, КЕВР гарантира спазване на основния принцип за балансиране на интересите на енергийните предприятия и потребителите. Лицензията на топлофикационното дружество създава естествено монополно положение, поради което би било в противоречие с конкурентните правила това предприятие да определя цените за предоставяната услуга, която само да се регистрира от държавния регулаторен орган. Доводите на касационния жалбоподател са в противоречие с регулаторната функция на КЕВР, предвидена със законовата разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ, както и с предвидени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ принципи на ценовото регулиране. В пълно противоречие с установените факти е твърдението на касационния жалбоподател за необоснованост на правния извод на решаващия съд за съответствие на оспореното решение с изискванията за форма на административния акт. Производството по издаване на оспореното решение не е започнало по заявление на лицензианта, а е открито по инициатива на регулатора на основание доклад № Е-Дк-271 от 16.09.2015 г. Във връзка с откритото производство е постъпило становище от "ЕВН Б. Т." ЕАД, което е било разгледано на проведеното на 30.09.2015 г. закрито заседание. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение, които съдът не са обсъдил. Откритата служебно процедура е за изменение на цената на топлинната и електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централите с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, поради изменение на цената природния газ. Това е рамката, в която регулаторния орган постановява решението за изменение на цените. В това производство не се обсъждат изменение на други променливи разходи и не се извършва цялостен ценови преглед, в какъвто смисъл са възраженията на касационния жалбоподател. По тези доводи, които са били изложени и в хода на административното производство е даден отговор от регулаторния орган, отразен в протокола от проведеното на 30.09.2015 г. закрито заседание. Неоснователно е касационното възражение за допуснати нарушения на материалния закон. Правилно е преценено, че са налице основанията по чл. 22, ал. 1 от НРЦТЕ и чл. 37, ал. 1 от НРЦЕЕ (отм.) за изменение на цените преди изтичане на ценовия период. По отношение на дружествата от сектор "Топлоенергетика", спрямо които се прилага метод на регулиране "норма на възвращаемост", основание за изменение на цените на топлинната енергия и на преференциална цена на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, следва да са налице кумулативно две предпоставки за изменение, а именно - изменение на цените на природния газ и от тук изменение на утвърдените ценообразуващи елементи на енергийните дружества. Конкретно е преценявано основанието за изменение на цените за дружествата, спрямо които се прилага метода на регулиране "норма на възвръщаемост". По делото е доказано и правилно е прието, че са налице основанията за изменение на цените по време на регулаторния период, а именно възникване на обстоятелство, чието настъпване не е могло да бъде предвидено при утвърждаване на цените и което води до съществено изменение на утвърдените ценообразуващи елементи. Прилагането на нова цена на природния газ за четвъртото тримесечие на 2015 г. е довело до съществено изменение на утвърдените ценообразуващи елементи и на годишните приходи на дружеството, както и на финансовото му състояние. Намаляването на цената на природния газ води до съществено намаление на разходите на последното в годишен аспект и когато това намаление не намери отражение в цените, то се формира допълнителен приход. Освен това след намалението на цените на дружествата се осигурява възвръщаемост и се постига равноправност между интересите на потребителите и енергийните дружества. По повод втория основен спорен момент по делото относно размера на добавките по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ, е прието, че при съобразяване с принципите на равнопоставеност на енергийните предприятия и потребителите, за създаване на стимули за ефективна дейност на тези предприятие, съответствие на цените с разходите за доставка на енергия до клиентите, е осъществена еднакво корекция на действащата добавка на всички топлофикационни дружества. С оспорения акт не са определени групи производители, а е коригиран размерът на добавките за една от групите и това е тази на топлофикационните дружества, присъединени към мрежата на "Булгаргаз" ЕАД, към които спада и жалбоподателят, а цената е изменяна само по отношение на тях и това е направено с оспорения акт. Правилно е прието от съда, че независимо, че добавката не се влияе пряко от цената на природния газ, участието й в механизма на определяне на цената на топлинната енергия рефлектира върху преценката на основанието за изменението й от регулаторния орган. В случая след като е налице изменение на цената на природния газ, с цел спазване на принципите за ценово регулиране, се налага изменение и на добавката по чл. 33, ал. ал. 3 от ЗЕ при спазване на законовия принцип добавката да бъде определена по групи производители. Настоящият състав намира за неотносими доводите в касационната жалба, изведени при анализ на заключението на назначената експертиза, в частта по раздел I, задача № 1 и № 3. Заключението на вещото лице в тази част не е относимо към разглежданите материални предпоставки за издаване на оспореното решение, а в частта по задача № 3 е в явно противоречие със законовата разпоредба на чл. 36е, ал. 4 от ЗЕ, която изрично предвижда, че за целите на ценовото регулиране в състава на признатите разходи не се включват разходите за вноски във фонд "Сигурност на енергийната система". Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,