Решение № 7214 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13085/2016 г.

Решение № 7214 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13085/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "В. и К." ЕАД, гр. Б. срещу Решение № 5764 от 31.08.2016 г., постановено по адм. дело № 503/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 291400072/7.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 2231 от 13.12.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП в обжалваната му част. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е необосновано и противоречащо на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил възраженията му за допуснати в хода на ревизията процесуални нарушения. Счита, че не е съобразено, че финансовата 2006 г. е извън обхвата на ревизираните периоди, както и че разпоредбите на МСС 8 дават предписание как да се коригират грешките от предходен период. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и на РА в оспорената му част. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 291400072/7.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 2231 от 13.12.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП в обжалваната му част, с която за "В и К" ЕАД е установен посоченият резултат за корпоративен данък за 2007, 2008 и 2009 г. въз основа на извършено преобразуване на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с непризнати разходи за самолетни билети във връзка с командировки в чужбина и непризнато намаление на дължимия КД за 2009 г. със сумата от 25 731 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното и на съдебното производство не са представени бордни карти за осъществените полети във връзка с командировки в чужбина. Не са представени и фактури, в които стойността на самолетните билети да е посочена отделно. Съобразявайки констатациите на експерта по проведената ССчЕ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 10, ал. 5 ЗКПО да се признаят за документално обосновани счетоводните разходи за международен въздушен транспорт, поради което законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с тях са увеличени съответните финансови резултати на ревизираното лице за процесните данъчни периоди. Относно непризнатото намаление на дължимия корпоративен данък за 2009 г. първоинстанционният съд е взел предвид констатациите на ревизиращите, че през 2009 г. "ВиК" ЕАД е доначислило дължима такса "В и К регулиране" за 2006 г., като върху доначислената сума от 171 420 лв. е приложило данъчна ставка от 15 на сто. Посочената сума не е отчетена като текущ разход за 2009 г., а е отчетена посредством преизчисляване с обратна сила, така както би била отчетена в съответната минала година. В резултат на корекцията е формиран надвнесен данък за 2006 г. в размер на 25 713 лв., който е приспаднат от дължимия КД по чл. 92 ЗКПО за 2009 г. Решаващият състав е съобразил, че за финансовата 2006 г. е издаден стабилен РА, предвид който приходните органи са счели, че изменението на установените с него данъчните задължения следва да се извърши по реда на чл. 134 ДОПК и при наличието на основанията по чл. 133, ал. 2 ДОПК. Поради това те са приели, че е недопустимо да се коригира финансовият резултат и размерът на данъка за 2006 г., а от там и да се намаля КД за 2009 г. Първоинстанционният съд е обсъдил и кредитирал допълнително заключение по проведената ССчЕ. Преценил е, че в случая е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по реда на чл. 134, ал. 1 ДОПК за изменение на определеното с влезлия в сила РА задължение за корпоративен данък за 2006 г. Съобразил е, че разпоредбата на чл. 75 ЗКПО е неприложима спрямо 2006 г. и в обобщение е приел, че и в тази му част РА е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателно касаторът поддържа, че в хипотезата на чл. 114, ал. 4 ДОПК удължаването на срока на ревизията е правомощие на изпълнителния директор на НАП. При условие, че срокът не е продължен по предвидения законов ред, то извършените след изтичането му действия са в нарушение на производствените правила, а събраните в резултат на тях доказателства не следва да се кредитират по аргумент от чл. 171, ал. 1 АПК. В случая обаче изводите на приходните органи не са обосновани с доказателства, събрани след изтичането на удължения от възложителя на ревизията срок, поради което обосновано първоинстанционният съд е ценил всички събрани относими доказателства. Несъобразен с приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е доводът в касационната жалба за изискуем идентитет между органа, възложил ревизията и органа, издал ЗОКО. Ревизионното производство е образувано след изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК - ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г., съгласно което възложителят на ревизията не определя с нарочна заповед компетентния орган, а съвместно с ръководителя на ревизията издават РА. Относно твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт в частта досежно извършеното на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО увеличение на финансовите резултати на дружеството за процесните данъчни периоди в жалбата не се съдържат никакви конкретни оплаквания. Съгласно чл. 10, ал. 5 ЗКПО счетоводен разход за международния въздушен транспорт е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. При липсата на представени бордни карти и непосочена отделно стойност на самолетните билети в издадените фактури, обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че в тази му част РА е законосъобразен. Несподелима е тезата на касатора, че решаващият състав не е отчел представеното писмо от ДЕКВР от 17.11.2009 г., което представлявало ново обстоятелство по смисъла на чл. 133 ДОПК. Разпоредбата на чл. 133, ал. 3 ДОПК сочи, че изменението на задължение за данъци, определено с влязъл в сила РА е допустимо, ако ЗВР е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109 ДОПК. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, към момента на образуването на процесното ревизионно производство срокът по чл. 109 ДОПК по отношение на финансовата 2006 г. е изтекъл. Същевременно, липсват доказателства, че ревизираното дружество е депозирало искане за изменение в тримесечен срок от получаването на визираното писмо. Неоснователно в тази връзка се поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил, че приходните органи са излезли извън обхвата на ревизията, тъй като 2006 г. не е сред ревизираните периоди. С оспорения РА обаче не е установен финансов резултат за 2006 г. и размер на дължим корпоративен данък, а отказано да се признае намалението на данъка за 2009 г. в резултат на корекцията и формираният от нея надвнесен данък за 2006 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗКПО е в сила от 1.01.2007 г., поради което е неприложима спрямо предхождащи посочената дата периоди. В своята практика ВАС е подчертавал, че визираната норма е материалноправна и няма обратно действие. При наличието на стабилен РА за 2006 г. неоснователен е доводът за приложимост на § 42 и § 43 от МСС при коригирането на грешка от предходен период чрез преизчисляване с обратна сила. Като е достигнал до извод за законосъобразност на РА и в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 671.78 лв. / хиляда шестстотин седемдесет и един лв. 0.78ст./ Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение