Решение № 11825 от 20.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Димитров, Директор на Дирекция Превантивна дейност и Н. Скендер, Главен експерт в отдел Контролна дейност, Дирекция Контрол на околната среда към Регионална инспекция по околната среда и водите-Пловдив/РИОСВ-Пловдив/, против Решение 893/17.05.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 551/2022г. С него се обявява за нищожен Констативен протокол 0011226 от 7.02.2022г., издаден от Н. Скендер-Главен експерт в отдел КД при РИОСВ Пловдив и Д. Димитров Директор на Дирекция Превантивна дейност в РИОСВ Пловдив, с който е предписано Евро строй кънстракшън ЕООД да спре дейността по преработване на добития инертен материал и експлоатацията на трошачно сортировъчна инсталация на производствена база с. Белащица до приключване на всички необходими административни процедури с влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие/ЗБР/. Поддържа доводи за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му като неправилно. Ответникът, Евро строй кънстракшън ЕООД взема становище в писмен вид чрез прлоцеСуален представител юрисконсулт за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството, адресат на предписанието с искане за отмяната му като незаконосъобразно, алтернативно обявяване нищожността му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и обявил нищожността на предписанието, поради липса на компетентност от издателя. Анализирал разпоредите на глава девета и глава десета чл. 148-169 от Закона за опазване на околната среда и приел, че издалите предписанието не са компетентни, съгласно приложените доказателства и закона да издадат принудителна административна мярка, каквото всъщност представлява предписанието. Решението е правилно. Видно от предписанието, то е да се спре дейността по преработване на добития материал и експлоатацията на трошачно сортировъчна инсталация считано от 17.часа на 7.02.2022г., като протоколът и предписанието са от същата дата. Това означава, че с предписанието се спира дейността. Това действие от своя страна е описано като принудителна административна мярка по чл. 159 от ЗООС, която могат да издават описаните лица, които не включват двамата издатели на предписанието. Предписанието е подписано от Д. Димитров в качеството на директор на Дирекция Превантивна дейност, а не в качеството му на заместващ директора на РИОСВ при негово отсъствие да изпълнява правомощията му съгласно заповед 125/7.06.2021г., стр. 53 от делото и няма данни при издаване на предписанието/ПАМ директорът на РИОСВ да е отсъствал. По делото е приложена заповед РД-24/7.02.2022г. на Директора на РИОСВ Пловдив, с която упълномощава служители на РИОСВ Пловдив да съставят констативни протоколи и/или да издават актове за установяване на административни нарушения по реда на чл. 148, ал. 3 е чл. 167 от Закона за опазване на околната среда стр. 98 от делото. В тази заповед са включени издателите на предписанието, но няма упълномощаване за издаване на предписания или принудителни административни мерки. Предвид изложеното изводите на съда относно липсата на компетентност на органа, издал акта са еднозначни, основани на доказателствата по делото, поради което издаденото предписание, което всъщност е принудителна административна мярка е нищожно и правилно съдът е обявил нищожността. Диспозитивът на решението се отнася до разпоредителната част на констативния протокол, съдържащ предписанието, не и до констатациите, за които съставителите имат правомощия и което е извън предмета на настоящата проверка. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се държат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение