Решение № 1949 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2012 г.

Решение № 1949 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Варна, подадена чрез процесуалния му представител М. Дамбова, срещу решение № 127 от 20.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3094/2011 г. от Административен съд - Варна. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът - Общински съвет - гр. Дългопол, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил оспорване на Областния управител на област с административен център Варна на решение № 45-7 по протокол № 45/24.06.2011 г., повторно прието с решение № 46-3 по протокол № 46/29.07.2011 г. на Общински съвет - Дългопол. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта му. Решението, така както било подложено на гласуване и прието от общинския съвет, видно от протокола от заседанието, съдържало мотиви. Отделно от това и в съответствие с ТР № 16/1975 г. мотивите към процесното решение, което било повторно прието с последващото решение на ОбС - Дългопол, се съдържали в административната преписка, по която е постановено и в приложените към нея документи. Поради това и повторното решение отговаряло на императивните изисквания за форма на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Общинският съвет бил приел процесното решение при наличие на хипотезата на чл. 48, ал. 2 от ЗОС, както и при спазване изискването на чл. 30, ал. 4 от Наредба № 12 на ОбС - Дългопол за условията и реда за настаняване в общински жилища и продажбата им (Наредба № 12), като по делото не се установявали доказателства, че наемателката не отговаря на условията по чл. 4 от същата наредба. Спазена била и разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата. Съдът е счел, че не е налице спор за идентичността на имота, отдаден под наем и този, който общинският съвет е решил да бъде продаден на наемателката. Това, че била отдадена под наем жилищна площ, която е по-малка от застроената площ, която била предмет на продажбата, не водело до незаконосъобразност на оспореното решение, повторно прието с последващото решение на ОбС - Дългопол. Спазена била разпоредбата и на чл. 47, ал. 2 от ЗОС, уреждаща начина на определяне на цените на жилищата, предназначени за продажба. Съдът е приел, че при провеждане на процедурата, на фактическите и правни съображения, с които е взето първоначалното решение, както и последващото, с което е повторно прието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на императивните разпоредби на Наредба № 12, касаещи продажбата на общински жилища. Процедурата била съобразена със заеманата от заявителката длъжност на началник отдел "Общинска собственост, търговия и туризъм", поради което, за да бъде предотвратен конфликт на интереси, становището по чл. 31, ал. 2 от наредбата, необходимо в процедурата, правилно било изготвено от зам. кмета на община Дългопол, в чийто ресор е строителството, архитектурата и кадастъра. Решението е правилно. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗОС, ведомствените жилища на общината могат да се продават на служители, които имат не по-малко от пет години стаж без прекъсване в общинската администрация. От данните по делото се установява, че заявителката Тодорка Димитрова Панайотова е служител в общинската администрация от 7.04.1992 г. досега без прекъсване. Според чл. 30, ал. 4 от Наредба № 12 на ОбС - Дългопол ведомствените жилища могат да бъдат закупувани от техните наематели, ако същите са работили непрекъснато на територията на общината за срок не по-малък от 5 години и са били наематели на това жилище не по-малко от 1 г. към датата на кандидатстване за закупуване. Отново от доказателствата по делото се установява, че Тодорка Панайотова е настанена със заповед № 212/22.04.2009 г. на кмета на община Дългопол и е сключила договор за наем № 59/11.05.2009 г., по силата на който община Дългопол й отдава под наем жилищна площ в размер на 48 кв. м., част от ведомствено жилище - частна общинска собственост, представляващ жилищна сграда, находяща се в гр. Дългопол, ул. "Цар Симеон" № 8. С декларация, вх. № 9400-730/22.06.2011 г. заявителката е декларирала, че отговаря на условията по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 12. По силата на чл. 47, ал. 2 от ЗОС цените на жилищата, предназначени за продажба, се определят от общинския съвет по критерии, установени в наредбата по чл. 45а, ал. 1. Продажбата не може да се извърши на цена, по-ниска от данъчната оценка на имота. Тези критерии са определени в ал. 4 и ал. 5 на чл. 30 от наредбата. Видно от представената декларация по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 12 семейството на заявителката е двучленно и предоставеното й жилище надвишава нормите за жилищно задоволяване. В този случай по силата на ал. 4 на чл. 9 за жилищната площ над тази по нормите се заплаща по-висока цена в размер удвоена базисна цена, определена от ОбС - Дългопол. При осъществяване на цялостната процедура по определяне пазарната стойност на имота, Общински съвет - Дългопол е одобрил предложената от независим оценител пазарна цена на имота при спазване законовите изисквания в размер на 13 600 лв. при данъчна оценка на същия в размер на 2263,70 лв. От пазарната цена са приспаднати 5500 лв., представляващи стойността на извършените от наемателя подобрения в имота и установени по съответния ред. Предвид факта, че заявителката е началник на отдел "Общинска собственост, търговия и туризъм", за да се избегне конфликт на интереси становището по чл. 31, ал. 2 от Наредбата е изготвено от зам. кмета на община - Дългопол, в чийто ресор са строителство, архитектура и кадастър. От гореизложеното се установява, че процедурата по продажбата на процесния недвижим имот - частна общинска собственост на заявителката Тодорка Димитрова Панайотова е коректно осъществена при спазване на всички изисквания на приложимия материален закон. Неоснователно се явява възражението на касатора, че заявителката не е следвало да бъде определена за купувач на целия имот, а само на тази част от него, която й е била отдадена под наем и да остане в отношение на съсобственост с общината. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОС, придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Втората алинея на същия законов текст гласи, че редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област, освен когато е приложим Законът за публично-частното партньорство. Следователно законът дава на общинските съвети властта да извършват сделки на разпореждане и управление с вещи - частна общинска собственост, както и да определят собствени правила за тях, стига те да не противоречат на закона. В този смисъл до правилен извод е стигнал и първоинстанционният съд като е приел, че отдаването под наем на жилищна площ, която е по-малка от застроената площ, в случая не води до незаконосъобразност на оспореното решение, повторно прието с последващото решение на ОбС - Дългопол. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради неконституирането като страна в производството на наемателката на процесното ведомствено жилище. Единствено лицето, чието процесуално право е нарушено може да търси и разполага с процесуален ред за защита. Недопустимо е позоваването на нарушено чуждо процесуално право. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по жалбата - Общински съвет - Дългопол, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатски хонорар, които са реално заплатени, видно от договор за правна защита и съдействие № 0028 от 24.07.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,