Решение № 6577 от 20.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адв. С. Радославов като пълномощник на Т. Тангълов от гр. Велико Търново против решение 236 от 11.08.2022г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 142/2022г. С него е отхвърлено оспорването срещу Решение 1012-04-52#8/09.03.2022г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане 2113-04-1085#32/14.01.2022г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване, с което на Тангълов е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директор ТП на НОИ Велико Търново чрез процесуален представител, в отговор на касационната жалба взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. Тангълов против Решението на ТП на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане 2113-04-1085#32/14.01.2022г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване,с което стажът му като: АТЦ: кабелен муфаджия, положен в периода 20.09.1984г.-17.03.1986г. в РУ Северен централен район не е зачетен като такъв от втора категория. Административният орган и съдът са отнесли конкретния случай към приложното поле на т.26 от раздел втори на ПКТП/отм./, т.к. е част от дейността по строителство и монтаж на съобщителни мрежи и съоръжения. Спорът по делото е относно категорията на притежавания от жалбоподателя трудов стаж положен за времето от 20.09.1984г.-17.03.1986г. труд на длъжнаст кабелен муфаджия в РСС-Велико Търново следва да се зачете като такъв от II категория. Съдът е пристъпил към постановяването на решението си, след като е приел, че делото е изцяло изяснено от фактическа страна, включително и от приетото, неоспорено от страните, заключение на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза. Допуснал е и е изслушал и гласни доказателства относно предмета на спора. При допускането на гласни доказателства, съдът е съобразил разпоредбата чл.104, ал.10 от КСО, която въвежда забрана на свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът. Съдът е обсъдил записите в трудовата книжка, която е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Относно употребения в нея израз преназначен, съдът приел това отразяване като указание, че не променян работодателя и видът дейност, а само длъжността е променяна. Съдът е формирал правния си извод за неоснователност на жалбата, като е обсъдил всички доказателства по делото и доводи на страните. Формирал е правният си извод за неоснователност на жалбата по множество съображения, от които най-същественото е, че нормата на т.26 от ПТКП/отм./ е неприложима, относно трудовия стаж на Тангълов, защото видът дейност на РСС-Велико Търново е пощенски, телефонни и телеграфни услуги, а не част от строителство и монтаж на съобщителни мрежи и съоръжения в специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Съдът не приел и приложение на разпоредбата на т.42 от ПКТП/отм./ , в която е посочена длъжност кабелен муфаджия , но относима за химическата промишленост. Обосновал правен извод, според който за спорния период 20.09.1984г.-17.03.1986г. не приел за доказано жалбоподателят да е изпълнявал същата длъжност, за която в последващия период, на основание т.56 от ПКТП/отм./, във вр. с ПМС 54/31.12.1981г.-секретно, трудът му да е зачетен като такъв от втора категория. Както е видно от цитирания текст, правният извод на съда за неоснователност и отхвърляне на жалбата, по същество, е обоснован с почти идентични на тези на пенсионния орган фактически съображения, които обаче не е преценил, а от там и съобразил, тъй като длъжността на лицето е включена във фактическият състав на т. 42 от ПКТП АТЦ кабелен муфаджия за поддържане на кабелни линии; механик по техническа експлоатация на външни свързочни и съобщителни съоръжения. Видно от изложеното процесният спорен трудов (осигурителен) стаж на касационния жалбоподател е от посочената в тази точка категория труд. Тук следва, да се подчертае, че съображението обосновано с обстоятелство, че процесният стаж е положен в предприятие свързано със съобщенията, а не в предприятие на химическата промишленост, е изцяло несъстоятелно, тъй като по категоричен начин се опровергава от предвиденото в чл. 67 от ПКТП. Действително нормата е в раздела химическа промишленост, но определящ признак не е в коя промишленост се полага трудът на кабелния муфаджия в АТЦ, а функционалните задължения за съответната длъжност, които очевидно не са свързани с вида предприятие. Настоящият състав на ВАС - шесто отделение, намира, че приетото от правна страна от съда, обусловило извода му за неоснователност на жалбата не само не се подкрепя, но и се опровергава по категоричен начин от данните на установеното от фактическа страна по делото. Съгласно отразеното в т. 42 от ПКТП трудът на кабелния муфаджия в АТЦ, е от "втора" категория и без оглед и на това, в кой отрасъл се извършва тази дейност, както е предвидено и установено в чл. 67 от този правилник. Съгласно разпоредба на т. 67 на ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. При това положение, следва да се приеме, че общата продължителност на осигурителния стаж на жалбоподателя от "втора" категория труд, отговаря на изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО, лицето да е работило 15г. при условията на втора категория труд, т.к. към зачетеният осигурителен стаж от II-ра категория труд - 13 г. 09 м. 14 дни, следва да се добави и положения в периода 20.09.1984г.-17.03.1986г. на длъжност кабелния муфаджия в АТЦ. По тези съображения, настоящият състав на ВАС - шесто отделение, намира, че е налице, твърдяното от касатора касационно основание за отмяна на посоченото решение на Административен съд Велико Търново, като неправилно. Спорът по делото е изяснен от фактическа страна и това позволява, съгласно чл.222, ал.1 от АПК съдът да отмени първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново правилно решение, с което да бъде отменено обжалваното Решение Ц 1012-04-52#8/09.03.2022г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново на директора, с което е отхвърлена жалбата на Т. Тангълов срещу Разпореждане 2113-04-1085#32/14.01.2022г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ и преписката да бъде върната за ново разглеждане и решаване от администативния орган, съгласно гореизложените указания за тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода по делото, основателно е искането на касационния жалбоподател и с оглед изрично направено искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се присъдят направените по делото за разноски , претендирани в размер на 330лвл включващ възнаграждение за адвокат и заплатена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение