Решение № 15558 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11754/2014 г.

Решение № 15558 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11754/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кирил Тодоров Кирилов от гр. София срещу решение № 9748 от 11.07.2014 г. по административно дело № 16388/2013 г. на Върховния административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № К-2673/7.11.2013 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав - II колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалбата на Кирилов срещу Заповед рег. № К-2673/7.11.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. По делото не е било спорно, а и от представените доказателства е установено, че към датата на издаването на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи Кирил Кирилов е имал изискуемия се по чл. 69, ал. 2 от КСО осигурителен и специализиран стаж. Поради това и административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като по своя инициатива е прекратил служебното правоотношение на Тончев. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение от съда изразено в необсъждане на твърдени от него факти, а именно, че служебното му правоотношение е прекратено за длъжност, която не е заемал. Правилно съдът въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че правоотношение на жалбоподателя е прекратено от последната длъжност, която е заемал. От приложеното към първоинстанционното дело копие от щат на СДВР 2010 г. в структурата на тази дирекция е сформиран отдел "Човешки ресурси", в който има 03 сектор "Човешки ресурси - РУ и ПБС". В този сектор е налице група "Човешки ресурси - 03 РУ "Полиция" в която са предвидени общо 3 щатни бройки - 1 за "началник група" и 2 за "технически сътрудник - старши технически сътрудник". Не е спорно по делото, че жалбоподателят е заемал именно длъжността "началник група - Човешки ресурси - 03РУП", структурирана в 03 сектор "Човешки ресурси - РУ и ПБС" на отдел "Човешки ресурси" в СДВР, от която длъжност е прекратено служебното му правоотношение с процесната заповед. Именно от тази длъжност е предложено да бъде прекратено служебното му правоотношение (предложение № 54346 от 1.11.2013 г. на ВНД директора на СДВР - л. 9-10), макар в мотивите към същото да не е посочено, че длъжността на Кирилов се намира в отдел "Човешки ресурси" на СДВР. Неоснователен е и наведеният довод, че в случая не е извършена съпоставка на качествата на служителите, които отговарят на изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.), тъй като законодателят не е предвидил извършване на подбор в тези случаи. Съдът е обсъдил изпълнението на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед и обосновано е приел, че инициативата на органа по назначаването е налице. Тази инициатива се изразява в предприемането на действия по издаването на административния акт, като предложението за това е направено от съответния орган по чл. 268, ал. 1 във връзка с чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР. С оглед на изложеното и предвид липсата на релевираните касационни оплаквания оспореното решение, което е валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия