Решение № 58 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район против решение 1813/28.04.2025 г., постановено по адм. д. 992/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, като неправилно е приел, че отказът за вписване на водовземното съоръжение е незаконосъобразен, както и че не е съобразил в достатъчна степен заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди отказът, обективиран в писмо РР-19-67(2)/13.08.2024 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Ответникът по касационната жалба Двореца ЕООД не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Двореца ЕООД против Писмо РР-19-67(2)/13.08.2024 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Установено е по делото, че административното производство е започнало по Заявление РР-19-67/02.07.2024 г. за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за стопански цели, разположено в ПИ с идентификатор 10450.502.87 по КККР на гр. Велинград, като в заявлението са посочени дълбочина 90 м. и период на изграждане 19951999 г., приложена е документация и допълнителни материали. Административният орган е отказал вписване и е разпоредил ликвидиране, мотивирайки отказа с местонахождението на съоръжението в пояс II на санитарно-охранителна зона около източници на минерална вода по Заповед РД-1089/06.12.2021 г. на министъра на околната среда и водите и е посочил правни основания от Закона за водите и Наредба 1/10.10.2007 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил отказа като незаконосъобразен, изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административното производство е започнало по заявление на Двореца ЕООД за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за стопански цели, за което е декларирано, че е изградено в периода 19951999 г., като към заявлението е приложена изискуемата по чл. 118г, ал. 5 от Закона за водите документация, включително информация за конструкцията и експлоатационните характеристики на съоръжението. Административният орган се е произнесъл с отказ, мотивиран с обстоятелството, че съоръжението попада в пояс II на санитарно-охранителна зона около находище на минерални води, определена със заповед на министъра на околната среда и водите, както и с разпоредби от Закона за водите и Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Административният съд е приел, че отказът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че по делото не са ангажирани доказателства за влизане в сила на заповедта за санитарно-охранителната зона, нито за това, че процесното водовземно съоръжение нарушава целостта на водонепропускливия пласт или води до смесване на води от различни водни тела. Приел е също, че административният орган не е обсъдил представената от заявителя документация и не е приложил процедурата по § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, която е относимата правна уредба в случаите на регистрация на съоръжения, изградени преди 28 януари 2000 г. В този смисъл съдът е приел, че вместо да провери дали са налице предпоставките по § 41, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗООС и при необходимост да изиска допълнителни доказателства, административният орган е постановил немотивиран и необоснован отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Изводите на първоинстанционния съд се основават на събраните по делото доказателства и на правилно приложение на материалния закон. Правилно е прието, че при подадено заявление за регистрация по § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, директорът на Басейновата дирекция е длъжен да извърши проверка за наличието на изрично посочените в закона предпоставки дали съоръжението разкрива само едно водно тяло, дали конструкцията му не позволява смесване на води от няколко водни тела или проникване на повърхностни води и дали е годно за експлоатация. Тази проверка не може да бъде заменена с общо позоваване на наличие на санитарно-охранителна зона, без конкретна преценка и доказване на относимите факти. В този смисъл правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи фактическите основания, послужили за издаване на отказа. Правилно административният съд е изяснил релевантния правен режим. От фактическите данни по делото следва, че заявителят е поискал вписване на съществуващо водовземно съоръжение, за което се твърди, че е изградено преди 28.01.2000 г. В тези хипотези приложим е специалният преходен ред по § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, който въвежда регистрационен режим при законово определени предпоставки и срокове. Именно поради това предметът на административното производство не е разрешаване на ново строителство или учредяване на ново водовземно право по разрешителен режим, а вписване в регистър при проверка за съответствие с обективни критерии, посочени в закона. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган не е извършил тази проверка и не е мотивирал изводи относно предпоставките по § 41, ал. 3, а се е позовал общо на санитарно-охранителен режим и на разпоредби, които не са отнесени към конкретния предмет на искането и доказателствата по него. Основателен, според настоящата инстанция, е и изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и за немотивираност в необходимата степен. Административният акт следва да съдържа фактически и правни основания, които да позволят съдебен контрол, а органът следва да обсъди относимите доказателства, представени от заявителя и при нужда да изиска допълнителни данни, когато законът поставя вписването в зависимост от технически и фактически характеристики на съоръжението. В случая в отказа не са изложени твърдения и съображения дали съоръжението достъпва само едно водно тяло, дали конструкцията му не позволява смесване на води от няколко водни тела или проникване на повърхностни води през задтръбното пространство и дали е годно за експлоатация, макар именно това да са критериите, които законът изисква да бъдат проверени при регистрация по § 41. В отказа липсва и конкретен анализ защо соченото местонахождение в пояс II на санитарно-охранителна зона само по себе си препятства вписването, при положение че според мотивите на първата инстанция не са установени факти за реално нарушение на водонепропусклив пласт, смесване на води или друго конкретно въздействие, а и не са обсъдени представените от заявителя материали. При това положение първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган не е доказал фактическите основания, посочени в акта, и не е изпълнил законовите изисквания при издаването му, което обуславя незаконосъобразност. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдържа изводи относно подземните водни тела, температурни измервания и съпоставка с данни за находище Велинград Лъджене, както и позоваване на балнеологична оценка за сондаж C-7ВКП. Първоинстанционният съд е обсъдил експертното заключение и е изложил мотиви защо не може да възприеме с категоричност извода за минерален характер на водата, когато той се извежда преимуществено от температурен показател, при призната от експерта методика на измерване и при данни за различие в химичния състав спрямо близките минерални води. Тази преценка е в рамките на правомощията на съда по оценка на доказателствата и сама по себе си не обуславя касационна отмяна, още повече, че административният акт не е мотивиран с твърдение, че водата е минерална по смисъла на приложимата правна уредба, а с режим на санитарно-охранителна зона и с позоваване на ограничения/забрани, без доказване на конкретно релевантно нарушение. В тази връзка касационният довод за неизяснен характер на водата не преодолява основния порок, установен от първата инстанция липса на извършена и отразена в акта проверка по приложимия регистрационен ред и липса на доказани фактически основания за отказа. Следва да се подчертае, че регистрационният режим по § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗООС е по същността си уведомителен, а не разрешителен. Законът не предоставя на административния орган дискреция по целесъобразност да разрешава или не разрешава вписването въз основа на общи съображения извън предвидените критерии, а го задължава в срок да провери документите и при изпълнение на изискванията да впише съоръжението в регистъра. В този смисъл производството по вписване не е аналог на разрешителното производство за водовземане, а е форма на административно отчитане и контрол чрез регистър, при която органът удостоверява наличието на законовите предпоставки въз основа на представени документи и извършена проверка. Ето защо, когато органът не е установил и мотивирал несъответствие с критериите на § 41, ал. 3 и не е изпълнил задължението си по § 41, ал. 4 да провери документите и да се произнесе съобразно резултата от проверката, отказът се явява издаден в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал порока и е върнал преписката за ново произнасяне, при което административният орган следва да извърши именно дължимата проверка и да изложи ясни фактически и правни съображения, включително при необходимост да изиска относимите допълнителни данни и становища, а не да заменя проверката с общо позоваване на режим на санитарно-охранителна зона. При тези данни настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и при правилна оценка на доказателствата, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, следва да се присъдят разноски за касационната инстанция съобразно представените доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,