Решение № 7662 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2011 г.

Решение № 7662 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Сандански, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Илка Поповчева, срещу решение № 687/23.11.2009 г. по адм. дело № 657/2009 г. на Административен съд - Благоевград /допълнено с решение № 1035/6.07.2011 г. по същото дело/, с което е отменена негова заповед № АБ-104/8.06.2009 г. за одобряване на решение № 1, взето по протокол № 2/14.04.2009 г. за определяне на застроена част от имот № 600.285 по приетия помощен план към промишлена зона на гр. Сандански и наместо това като застроена е определена част от същия имот с площ 2 878 кв. м., а като незастроена - площ от 3 058 кв. м. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че при постановяване на решението си съдът се е позовал единствено на заключението на вещото лице, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Марика Георгиева Янева, редовно призована, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Сочи, че съдът е възприел изцяло и безкритично заключението на назначената СТЕ, без да обсъди всички представени по делото доказателства. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил заповед № АБ-104/8.06.2009 г. на кмета на община Сандански, с която е одобрено решение № 1, взето по протокол № 2/14.04.2009 г. за определяне на застроена част от имот № 600.285 по приетия помощен план към промишлена зона на гр. Сандански и определил като застроена част от същия имот с площ от 2 878 кв. м и като незастроена - част от 3 058 кв. м. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд се е позовал на назначената, приета и неоспорена от страните по делото, съдебно-техническа експертиза, която след оглед и измерване на място е установила, че част от имота попада в сграда, осъществена в имот 600.70 на "Лийф Табако - А. Михайлидис" ЕООД със застроена площ от 672 кв. м и прилежаща площ към нея от 434 кв. м или общо 1 106 кв. м, а друга част - в сградата, осъществена в имот 600.71 на "Струма - С" АД с площ от 670 кв. м и прилежащи площи съответно 585 кв. м от изток на сградата и 185 кв. м от запад, както и още 114 кв. м, които обаче не попадат в имот 600.285 съгласно картата на Воден синдикат - или общо 1 554 кв. м, а без отчитане на последния размер прилежаща площ - 1 440 кв. м. Върху имота попада и асфалтов път за Петролна база с площ 315 кв. м. Така от цялата площ на имота в размер на 5 936 кв. м, остава свободна част от 3 058 кв. м, а разликата до пълния му размер е определена като застроена - попадаща в осъществени в имота сгради, прилежащи площи към тях и път. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответната страна в първоинстанционното производство, нито от представените по делото документи се установяват данни, които да изключват приемането му като обективно и компетентно дадено. В мотивите изрично е отбелязано, че незастроената площ на имота възлиза в размер на 3 058 кв. м, с оглед изчисленията осъществени от вещото лице и неоспорени от страните по делото. Предвид установеното, съдът е приел процесната заповед за незаконосъобразна, тъй като с одобреното с нея решение на комисията, назначена да определи размера на застроената площ във връзка с искане по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, са определени неправилно застроените и незастроени части от имота. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ относно установяване на свободната от застрояване площ. Производството по реда на посочения текст включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, определяща съгласно техническите норми и правила, застроената, съответно свободната от застрояване част от имота. В него не се изследват въпросите свързани със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяване на собствеността. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. Определянето на застроената част съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се извършва от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ, бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й - от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията. По реда на посочения текст се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3, като процедурата е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. В този смисъл, относимо е само дали и върху каква част от процесния имот е реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в ППЗСПЗЗ. Неоснователни са възраженията на касатора, че при постановяване на решението си съдът се е позовал единствено на заключението на вещото лице, без да обсъди в съвкупност и другите събрани по делото доказателства. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, при което основал фактическите си изводи на заключението на експерта, предвид използваните специални знания и обоснованото и аналитично излагане на фактите. С оглед данните от заключението, обосновано е прието за установено, че свободната от застрояване площ от имот № 600.285 е в размер на 3 058 кв. м. По съществото си оплакванията в касационната жалба съставляват възражения по заключението на назначената и приета от съда СТЕ, чието предявяване е допустимо в хода на първоинстанционното производство. Видно обаче от данните по делото касаторът не е възразил по заключението, като чрез процесуалния си представител е предложил неговото приемане в открито съдебно заседание на 4.11.2009 г., при което то правилно е приобщено към доказателствения материал по делото и впоследствие ценено като обективно и компетентно дадено, наред с останалите представени от страните доказателства. Поради това настоящият състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,