Решение № 319 от 28.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 774/2015 г.

Решение № 319 от 28.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 774/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството е по реда на чл. 346, ал. 1 и сл. от НПК и е образувано по подадена жалба от подс. Й. Ж. Й. срещу въззивно решение № 23/03.04.2015 г. по ВНОХД № 4/2014 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло осъдителна присъда № 42/28.11.2014 г. по НОХД № 411/2014 г. по описа на Сливенски окръжен съд. В жалбата се релевира довод за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска намаляването му. Твърди се също така, че размерът на наказанието бил голям и нямало да даде възможност на подсъдимия да създаде семейство. Прокурорът от ВКП моли да се остави жалбата без уважение, като сочи че съдът бил постановил наказанието под предвидения законов минимум и това било справедливо определено. Подсъдимият Й. се явява в съдебното заседание, представлява се от защитник, който поддържа жалбата и допълнително се позовава на поведението на пострадалия, който бил ухажвал и на няколко пъти се бил намесвал във взаимоотношенията на дееца с негова приятелка и по този начин бил предизвикал подсъдимия. Подс. И. в своя защита заявява, че поддържа тезата на защитата си. При последната си дума подс. Й. моли да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 42/28.11.2014 г., по НОХД № 411/2014 г., по описа на Сливенски окръжен съд, подс. Й. е бил признат за виновен в това, че на 02.10.2013 г. в [населено място] е направил опит умишлено да умъртви А. С. А., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което за извършеното престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 58 б. "а" от НК му е наложил наказание от 6 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е зачетено предварителното задържане на дееца, отнето е вещественото доказателство - нож, по делото и деецът е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 142.10 лв. С атакуваното въззивно решение № 23/03.04.2015 г., по ВНОХД № 4/2014 г., по описа на Бургаски апелативен съд, присъдата е потвърдена изцяло. Производството пред съда от първата инстанция е протекло по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. Й. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдилищата до този момент правилно са преценили, съобразно законовите си задължения в отделните фази на съдебното производство, че направеното по този начин самопризнания се е подкрепяло от събраните по делото доказателства. Изводите им в тази насока са логични и последователни. Деянието е извършено пред свидетели, включително и самият пострадал, като гласните доказателства по делото са еднопосочни и с това са изпълнени изискванията на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, без еднопосочността да е задължително условие. С надлежния процесуален способ - съответната съдебномедицинска експертиза, е установен вида на нараняването и неговия животозастрашаващ аспект - като нараняване, проникващо в гръдната кухина, конкретно в лявата гръдна половина, където се намират жизнено-важни органи. Правната квалификация е определена съобразно възприетите факти по делото и тя съответства на материалния закон. Възведеното касационно основание засяга справедливостта на наложеното наказание. Съдилищата са имали пълната възможност да преценят обществената опасност на деянието и на дееца и като цяло са възприели един снизходителен размер на наложеното наказание. Законосъобразно е приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като деянието е останало недовършено във фазата на опита и понеже очевидно опасността на дееца-с многократни осъждания, не предполага определяне на наказание под минимума от 10 години, по-благоприятно е приложението на чл. 58 б. "а" във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Надценяването на "сравнително" младата възраст от страна на съдилищата и характеристичните данни за дееца не могат да бъдат коригирани поради естеството на провежданата процедура само по жалба на заинтересованото лице, но и основание за по-нататъшно снизхождение няма. Трябва да се добави при тази преценка, че независимо от обстоятелството, че е нанесен само един удар, той е нанесен в гръб, при липса на съпротива и опит за защита, налице е втори опит за намушкване, продължаващо агресивно поведение, спряно от действията на св. А. Чириклова. Тези укорими и в морален аспект действия са останали извън полезрението на съдилищата, но те не позволяват да се направи преценката, за която настоява подсъдимият, а именно да се възприеме наличието на касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание. Този размер не е явно несправедлив, съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на дееца, комуто е необходим един не незначителен престой в пенитенциарно заведение, за да коригира своето поведение. Съображенията, изложени от защитата за мотивите за нападението, не намират опора в признатите факти по обстоятелствената част на обвинителния акт, а и сами по себе си не са в никакъв случай извинителни, които да въвеждат пропуснато смекчаващо вината обстоятелства. Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което то следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение