Решение № 3298 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2020 г.

Решение № 3298 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез адвокат Бургазлиева, против решение № 414/07.07.2020 г., постановено по адм. д. № 330/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Изпълнителна агенция по лекарствата, изразява становище за неоснователност по касационната жалба и претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че искът на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява недоказан. Не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административният съд – Плевен е отхвърлил иска на [фирма] против Изпълнителна агенция по лекарствата за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 1050 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. С решение № 83/07.02.2019 г., постановено по НАХД № 2978/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен, е било потвърдено наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на [фирма] е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева за извършено административно нарушение на Наредба № 4/04.03.2019 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена от Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 218, чл. 219, чл. 294 и чл. 291 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина. Горепосоченото решение на РС – Плевен е обжалвано и е отменено и върнато за ново разглеждане с решение № 352/25.06.2019 г. от АС – Плевен. С решение по АНД № 1481/2019 г. по описа на РС – Плевен отново е потвърдено наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. С окончателно решение № 9/07.01.2020 г. по адм. дело № 1206/2019 г. на АС – Плевен е отменено горепосоченото решение по АНД № 1481/2019 г. по описа на РС – Плевен и НП е отменено. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по ЗОДОВ. Посочил е, че по делото на РС – Плевен е приложено само пълномощно от страна на [фирма] по отношение на адвокат Бургазлиева, но няма представен договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно, че има реално заплатен адвокатски хонорар. Такъв договор е представен едва пред административния съд във връзка с исковото производство, но съдът не го е счел за годно доказателство. Според съда, договорът е частен документ, който удостоверява годни за ищеца факти и липата му по делата пред РС и АС налага извод за недоказаност на исковата претенция. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт – наказателно постановление. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издадено при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Както административният съд е посочил, по административнонаказателните дела има само пълномощни за процесуално представителство и защита, но няма удостоверяване дали и какво адвокатско възнаграждение е заплатено. Доказателства за това са представени в исковото производство – договори за правна защита и съдействие № 0168653/19.01.2019 г. и № 0168686 от 16.05.2019 г., като в първия е удостоверено договорено възнаграждение в размер на 450 лв. по банков път, а във втория – договорено възнаграждение 300 лв., платено в брой. Представено и нареждане за кредитен превод в полза на Л. Бургазлиева в размер на 1350 лв. от [фирма], а като основание за превод са посочени три номера, един от които съвпада с този на договор за правна защита и съдействие № 0168653/19.01.2019 г. Действително, съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, но въпросът за достоверността на датата на договора и на вписаните в него обстоятелства може да бъде повдиган пред съда. Правилно Административен съд – Плевен е приел за недоказано плащането на адвокатския хонорар в размер на 300 лв., защото договорът е представен едва в исковото производство. Договорът за правна защита и съдействие и съдържащата се в него разписка за получена сума, удостоверяваща извършено плащане, са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административнонаказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно производство във връзка с обжалването на конкретните наказателни постановления. Достоверността на договора за правна защита и съдействие № 0168653/19.01.2019 г. и на извършеното по него плащане следва да бъдат преценявани в съвкупност с представеното платежно нареждане, което има достоверна дата – 24.01.2019 г. и се отнася към посочения договор. Няма основание доказателствената сила на тези документи да не бъда зачетена, при положение, че плащането е извършено по банков път. С оглед на горните съображения съдът приема, че е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с плащането по договор за правна защита и съдействие № 0168653/19.01.2019 г. По изложените съображения обжалваното решение е частично неправилно. При този изход от спора, разноски на ответника не се дължат, а на касатора се дължат – съразмерно на доказания материален интерес за първата инстанция – 170 лв. адвокатски хонорар и 25 лв. държавна такса. За касационната инстанция доказателства за платено адвокатско възнаграждение и списък не са представени, поради което се присъжда само размера на държавната такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,