Решение № 3298 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2020 г.
ВАСIII отделение11.03.2021 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОТМЕНЯ в решение № 414/07.07.2020 г., постановено по адм. д. № 330/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът на [фирма] с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Изпълнителна агенция по лекарствата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата за сумата до 450 лв., както и в частта за разноските и вместо това, ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати на [фирма] обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати на [фирма] съдебни разноски за първата инстанция в размер на 195 /сто деветдесет и пет/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати на [фирма] съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 12, 50 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3298 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез адвокат Бургазлиева, против решение № 414/07.07.2020 г., постановено по адм. д. № 330/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Изпълнителна агенция по лекарствата, изразява становище за неоснователност по касационната жалба и претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че искът на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява недоказан. Не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административният съд – Плевен е отхвърлил иска на [фирма] против Изпълнителна агенция по лекарствата за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 1050 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. С решение № 83/07.02.2019 г., постановено по НАХД № 2978/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен, е било потвърдено наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на [фирма] е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева за извършено административно нарушение на Наредба № 4/04.03.2019 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена от Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 218, чл. 219, чл. 294 и чл. 291 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина. Горепосоченото решение на РС – Плевен е обжалвано и е отменено и върнато за ново разглеждане с решение № 352/25.06.2019 г. от АС – Плевен. С решение по АНД № 1481/2019 г. по описа на РС – Плевен отново е потвърдено наказателно постановление № РД-И-082/27.07.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. С окончателно решение № 9/07.01.2020 г. по адм. дело № 1206/2019 г. на АС – Плевен е отменено горепосоченото решение по АНД № 1481/2019 г. по описа на РС – Плевен и НП е отменено. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по ЗОДОВ. Посочил е, че по делото на РС – Плевен е приложено само пълномощно от страна на [фирма] по отношение на адвокат Бургазлиева, но няма представен договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно, че има реално заплатен адвокатски хонорар. Такъв договор е представен едва пред административния съд във връзка с исковото производство, но съдът не го е счел за годно доказателство. Според съда, договорът е частен документ, който удостоверява годни за ищеца факти и липата му по делата пред РС и АС налага извод за недоказаност на исковата претенция. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт – наказателно постановление. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издадено при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Както административният съд е посочил, по административнонаказателните дела има само пълномощни за процесуално представителство и защита, но няма удостоверяване дали и какво адвокатско възнаграждение е заплатено. Доказателства за това са представени в исковото производство – договори за правна защита и съдействие № 0168653/19.01.2019 г. и № 0168686 от 16.05.2019 г., като в първия е удостоверено договорено възнаграждение в размер на 450 лв. по банков път, а във втория – договорено възнаграждение 300 лв., платено в брой. Представено и нареждане за кредитен превод в полза на Л. Бургазлиева в размер на 1350 лв. от [фирма], а като основание за превод са посочени три номера, един от които съвпада с този на договор за правна защита и съдействие № 0168653/19.01.2019 г. Действително, съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, но въпросът за достоверността на датата на договора и на вписаните в него обстоятелства може да бъде повдиган пред съда. Правилно Административен съд – Плевен е приел за недоказано плащането на адвокатския хонорар в размер на 300 лв., защото договорът е представен едва в исковото производство. Договорът за правна защита и съдействие и съдържащата се в него разписка за получена сума, удостоверяваща извършено плащане, са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административнонаказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно производство във връзка с обжалването на конкретните наказателни постановления. Достоверността на договора за правна защита и съдействие № 0168653/19.01.2019 г. и на извършеното по него плащане следва да бъдат преценявани в съвкупност с представеното платежно нареждане, което има достоверна дата – 24.01.2019 г. и се отнася към посочения договор. Няма основание доказателствената сила на тези документи да не бъда зачетена, при положение, че плащането е извършено по банков път. С оглед на горните съображения съдът приема, че е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с плащането по договор за правна защита и съдействие № 0168653/19.01.2019 г. По изложените съображения обжалваното решение е частично неправилно. При този изход от спора, разноски на ответника не се дължат, а на касатора се дължат – съразмерно на доказания материален интерес за първата инстанция – 170 лв. адвокатски хонорар и 25 лв. държавна такса. За касационната инстанция доказателства за платено адвокатско възнаграждение и списък не са представени, поради което се присъжда само размера на държавната такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,