Решение № 6762 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1703/2011 г.

Решение № 6762 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1703/2011 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "Джей ЕМ ПИ" ООД срещу решение № 2386 от 18.11.2010 г. по адм. д. № 3140/2009 г. на Варненски административен съд - ХIХ състав, като се иска отмяна на същото и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваната заповед на Зам. началника на ДНСК, София. Ответникът по жалбата Любен Райков взема становище да се остави в сила решението. ДНСК не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С касираното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД - 14 -108/19.10.2009 г. на заместник началника на ДНСК. За да постанови решението си съдът е приел, че строителните работи в разглежданата заповед надхвърлят понятието "текущ ремонт", регламентирано в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и подлежат на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото са направени без одобрен от главния архитект и съгласуван с МК инвестиционен проект и разрешение за строеж. Решението е незаконосъобразно с чл. 151, ал. 1, т. 2 и 3 ЗУТ. Основният въпрос, който следва да се решава в това дело е дали се изисква разрешение за строеж за извършените строително - монтажни работи от касатора. Процесният строеж притежава статут на архитектурно - сроителна недвижима културна ценност и съгласно сега действащата ал. 2 на чл. 151 ЗУТ за него не се прилага ал. 1, но строителните работи са извършвани през 2006 г., когато е в действие чл. 151, ал. 1, т. 8 ЗУТ - не се изисква разрешение за строеж за реставрация и консервация на фасади за обекти - паметници на културата, които не са от световно или национално значение. С писмо № 188 от 08.02.2006 г., относно процесната сграда, на основание чл. 20 и чл. 21 от ЗПКМ, НИПК съгласува представения проект за реконструкция на покрива и консервационно - реставрационни работи по фасадите на сградата - паметник на културата. Съгласно чл. 20, ал. 4 ЗПКМ (отм.) консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения на недвижими паметници на културата, както и ново строителство в техните граници и охранителните им зони, се извършват с разрешение на Националния институт за паметниците на културата и при негов контрол, както и в съответствие с разпоредбите на ЗУТ, което ще рече и при приложението на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПКМ проучването, проектирането и извършването на укрепителните, възстановителните, консервационните и други работи по недвижимите паметници на културата става под ръководството на Националния институт за паметниците на културата. Неговите органи имат право при ново строителство и ремонт, които засягат паметниците на културата и тяхната обстановка, да спират всеки строеж при нарушаване разпоредбите на закона. Построеното в нарушение на закона подлежи на събаряне. По делото е представено писмо № 1818 от 11.08.2006 г. на НИПК, което е до заинтересованата страна Любен Райков, главния архитект на район "Одесос" Варна, РДНСК Варна и касатора, в което е казано, че изпълнението се извършва в съответствие със съгласувания от НИПК архитектурен проект на обекта. От изложеното следва да се направи извод, че касатора е действал съобразно тогавашните изисквания относно сградата паметник на културата. От друга страна в заключението на тройната съдебно техническа експертиза е казано, че в представените проекти за процесното подпокривно пространство не е налице разпределение и то е посочено единствено като покрив тип "мансард". По време на огледа било установено, че помещението все още не е завършено и не се ползва. Освен това тази експертиза е установила, че строежът представлява вътрешно преустройство, с което конструкцията на сградата не се засяга. В такъв случай са налице предпоставките на чл. 151, ал. 1, т. 2 и 3 ЗУТ да не се изисква разрешение за строеж, което ще рече, че неправилно административният орган и съдът са приели, че извършеното е незаконен строеж подлежащ на премахване, поради което решението следва да се отмени и да се постанови ново, с което де се отмени оспорената заповед на зам.-началника на ДНСК. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение