Решение № 13383 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7048/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 5570 от 30.05.2024 г., постановено по адм. дело 479/2024г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на ЕТ СЪН ВИНТИДЖ - П. БОШНАКОВ , ЕИК 148084499, представлявано от П. Бошнаков, срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане изх. 01 6500/4804#2 от 08.02.2024г., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие , като е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ СЪН ВИНТИДЖ - П.БОШНАКОВ , ЕИК 148084499, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [адрес], представляван от П. Бошнаков, чрез пълномощника му адв. А. Спасова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за прекратяване на биологичен ангажимент и за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции . Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Марчева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София област е отхвърлил жалбата на ЕТ СЪН ВИНТИДЖ - П. БОШНАКОВ , ЕИК 148084499, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [адрес], представляван от П. Бошнаков, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане изх. 01 6500/4804#2 от 08.02.2024г., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие . Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по одобряване на ЕТ СЪН ВИНТИДЖ - П. БОШНАКОВ , ЕИК 148084499, и ДФ Земеделие за отпускане на финансова помощ по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г.,, в това число одобрени парцели, поетия петгодишен ангажимент, извършените оторизации и извършените плащания, подаденото заявление, подаденото заявление за подпомагане вх. 20025500/12.06.2023 г. в ОСЗ Аксаково, като данните в системата ИСАК /Интегрирана система за администриране и контрол/ са въведени от съответния служител, Заявление за подпомагане 2023 г. от 18.07.2023 г. с отбелязване Биологично земеделие (Мярка 11) не , в Част Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 е отбелязано последно стартиране на 18.07.2023 г. предупреждения: Вид грешка: Не сте заявили направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания, 1 брой, Биологично растениевъдство . Подадено е Заявление за подпомагане на 19.07.2023 г. редакция на интервенции с отбелязване Биологично земеделие (Мярка 11) не . /л. 1-29 от адм. пр. и л.112-126, 134-144 от делото/; писмо изх. 01-6500/4804 от 18.10.2023 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", получено от жалбоподателя на 23.10.2023 г., , с което последният е уведомен, че при извършени административни проверки за спазване на ангажимент, поет през Кампания 2020 е установено, че не е подал заявление за плащане по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие през кампания 2023 и че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, подаденото възражение от лицето, с посочване, че при попълване на заявлението е допусната техническа грешка. Съдът е възпроизвел и показанията на разпитания свидетел С. И. Н.. След това съдът е пристъпил към разглеждане на въпроса по законосъобразността на оспорения административен акт. Преди да отговори на същия, първоинстанционният съд е очертал правната рамка на спора, като е възпроизвел относимите правни норми от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие . Изграден е извод, че анализът на относимите разпоредби обосновава извод, че макар и да са различни като предпоставки и правни последици, актът за прекратяване на агроангажимент и този за установяване на публично държавно вземане, с който се възстановява отпуснатата помощ, са актове, чието едновременно постановяване е нормативно установено и поставено в правомощията на изп.директор на ДФ Земеделие . Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, в него са обсъдени и разгледани направените от адресата на акта възражения и са изложени мотиви защо същите са неоснователни. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани поради големия си обем, за нуждите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведена е правната рамка на въпросната мярка Биологично земеделие съгласно Регламент /ЕС/ 1305/2013, подробните правила установени в цитираната Наредба 4/24.02.2015г., срок на мярката и прочие. Обоснован е решаващ извод, че по тази мярка земеделските производители поемат петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на биологичните ангажименти държавите членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи; когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е условие за допустимост на финансовата помощ за биологично земеделие; подаването на ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите ангажименти за извършване на биологичните дейности и да се регулира изплащането на помощите, като неизпълнението на това задължение е предвидено като основание за прекратяване на биологичния ангажимент в чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4/24.02.2015 г. 2. Много подробно /на л.169 от първоинстанционното дело,гръб, решението няма своя номерация, към която да бъде правено препращане/ съдът е посочил фактическата обстановка относно неподаване на заявление за подпомагане през 2023г. , в това число е направил детайлна разлика между отделните три направления на Биологично земеделие на база на анализ на правната регламентация в цитираната Наредба 4. 3. Предвид чл.6,ал.2 от цитираната наредба съдът е изградил извод, че срокът от пет последователни години по ал. 1, в който трябва да се изпълняват биологичните дейности от съответното направление, започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", т. е. от 2020 г. и изтича през 2024 г., а в настоящия случай, безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2023 и в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., не е изпълнил задължението си, всяка година да подава заявление за плащане , което в съответствие с чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата 4/24.02.2015 г. обуславя законосъобразността на оспорения административен акт. В допълнение е посочено, че при съобразяване на обстоятелството, че неподаденото заявление за плащане касае четвъртата година от поетия ангажимент, респективно че същия е прекратен преди края й, то съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба 4 от 24.02.2015 г., правилно административният орган с разпоредил прекратяване на ангажимента и възстановяване на 40 % от изплатената финансова помощ; като е установено от представените доказателства за извършени плащания, че жалбоподателят за 2020, 2021 г. и 2022 г. е получил общо сумата в размер на 84245,30 лева по направление Биологично растениевъдство на Мярка 11 Биологично земеделие , ето защо правилно е определено, че 40 % от получената сума в размер на 33698,13 лева следва да се възстанови. 4. На отделен ред /л.170, гръб/ съдът се е занимал с възражението на жалбоподателя за допусната от негова страна техническа грешка при попълване на заявлението за подпомагане. На първо място е възпроизведена дефиницията за очевидни грешки и явни фактически грешки по смисъла на §1, т. 4 от ДР на Наредба 4 от 30.03.2023г.и § 1, т.5а ДР на Наредба 4 от 24.02.2015 г. след което е изведен извод, че непосочването в заявлението на интервенции и мерки не е такава грешка и не може да бъде отстранена по реда на чл.16,ал.4 от наредбата. Отбелязано е, че в случая нормата на чл.14,ал.1 от наредбата е неприложима, тъй като не става въпрос за несъответствие в декларирани данни, съответно, че не е приложим и чл.47,ал.1 и 2 от същия нормативен акт. 5. Съдът е изложил и мотиви относно същността на подаването на заявление за подпомагане като вид волеви акт с правно действие /л.171 от делото/. Отбелязано е, че това става по силата на чл.2,ал.2 от наредбата и че съгласно чл.8,ал.2 от същата заявителят сам е подписал заявлението, което не се оспорва принципно от него. Акцентирано е, че по силата на чл.8,ал.3 от наредбата, кандидатът за подпомагане носи отговорност за включеното в заявлението за подпомагане и точността на въведената информация. В тази част от решението са коментирани показанията на свидетеля С. Н., който е попълнил заявлението, като е посочено, че те са в съответствие с писмените доказателства по делото, тъй като е установено, че заявленията са подписани от П. Бошнаков в качеството му на собственик на ЕТ СЪН ВИНТИДЖ П. БОШНАКОВ , същият е могъл да се запознае със заявлението, тъй като се е подписал на всяка страница, и в този смисъл е неоснователен доводът му, че е бил подведен от служителя на ОСЗ Аксаково. Доводът на жалбоподателя, че и други дружества в региона, обслужени от същия служител, са потърпевши от технически неуредици на ИСАК през кампания 2023г. е определен като неоснователен, тъй като това обстоятелство е неотносимо към спора. 6. Административният съд е приел, че без значение за законосъобразността на оспорения акт е обстоятелството, че жалбоподателят отговаря на изискванията за подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие , поради това, че подпомагането е прекратено поради неподаване на заявление, а не поради други основания. 7. Акцентирано е на тълкуването на закона, дадено в отделни решения на Съда на Европейския съюз, в които се отбелязва, че финансовите помощи, при които е характерно поемане на многогодишни ангажименти, условията за отпускане на помощи трябва да се спазват през целия период на задълженията, отговорност за спазването на условията за отпускане на помощи за преминаване към или поддържане на биологично земеделие носи единствено лицето, поискало да се ползва от тях, поради което само частичното им спазване от негова страна не може да обоснове плащане. Прието е, че поетият петгодишен ангажимент за Мярка 11 Биологично земеделие не е бил спазен поради неизпълнение на изискването на чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. и това представлява абсолютно основание за прекратяване на ангажимента, независимо какви са били причините за неизпълнението. 8. В продължение е отбелязано, че след като са налице условията за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие в съответствие с чл.165 и чл.166 от ДОПК, чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП с оспорения административен акт е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 22698,13 лева. Изграден е извод, че е допустимо да се приложи с един административен акт земеделският стопанин да бъде изключен от подпомагане и да бъде задължен на възстанови получените компенсаторни плащания, като липсва законово изискване административният орган да упражни така предоставените му правомощия с два отделни административни акта и издаването на един акт е в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия, залегнал в чл. 11 от АПК. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно В касационната жалба на ЕТ СЪН ВИНТИДЖ - П. Бошнаков се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Анализирайки изложеното в касационната жалба, могат да бъдат изведени изводи, че касаторът не е съгласен с приетото от първоинстанционния съд, че в случая не става въпрос за допусната техническа грешка, като в тази насока не са били анализирани детайлно събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страната. Поддържат се и оплаквания, че административният съд не е обсъдил и доводите на страната за допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорения акт. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Принципно по делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения административен акт, в това число одобряването на ЕТ СЪН ВИНТИДЖ - П. БОШНАКОВ , ЕИК 148084499, от страна ДФ Земеделие за отпускане на финансова помощ по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., одобрените за подпомагане парцели, поетия петгодишен ангажимент, извършените оторизации и извършените плащания по отделните години, подаденото заявление за подпомагане вх. 20025500/12.06.2023 г. в ОСЗ Аксаково, като данните в системата ИСАК /Интегрирана система за администриране и контрол/ са въведени от съответния служител, изписаните предупреждения при попълването, извършеното уведомяване на жалбоподателя за откриване на производство по издаване на административен акт, възраженията на жалбоподателя. По същество спорът между страните е правен и се свежда до това : - неподаването на заявление за подпомагане съставлява ли техническа грешка, която е следвало да бъде отстранена по предвидения за това ред. По изложените по-горе мотиви, анализирайки събраните по делото доказателства и очертавайки правната рамка на спора, първоинстанционният съд е изградил краен извод, че не подаването на заявление за подпомагане за 2023г. не може да бъде разглеждано като техническа грешка, че подаването на заявление е волеви акт, за включената в него информация и данни отговорност носи лицето заявител, което следва да понесе и съответните последици от неточното подаване на заявление. При условията на чл.221,ал.2 АПК, настоящата съдебна инстанция споделя напълно този извод на първоинстанционния съд, като го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Административният съд е разгледал и обсъдил подробно всички направени възражения на жалбоподателя, в това число за допуснати нарушения на административно-производствените правила, като оплакванията в касационната жалба в тази насока не могат да бъдат споделени. Наведените в касационната жалба доводи, свързани с неправилно интерпретиране на показанията на разпитания свидетел С. Н., не могат да бъдат споделени. На първо място, решаващият съд е провел много подробен разпит на свидетеля, като е задал на свидетеля всички зададени въпроси на пълномощника на жалбоподателя, така както са формулирани в писмената молба намираща се на л.103 от първоинстанционното дело. На второ място, съдът е анализирал подробно показанията на свидетеля и обосновано въз основа на тях е приел /мотивите в тази насока на л.171 от делото/, че действително е имало проблеми при попълване на заявлението за подпомагане, но тези проблеми не са свързани с неподаване на самото заявление за подпомагане. Съгласно чл.8,ал.2 от Наредба 4 от 30.03.2023г. заявленията за подпомагане и съпровождащите приложения и декларации се подават и подписват лично от кандидата или от упълномощено от него лице с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, а според ал.3 кандидатът за подпомагане носи отговорност за включеното в заявлението за подпомагане и за точността на въведената информация. От събраните по делото доказателства се установява, че заявлението за подпомагане за 2023г. е подадено и подписано лично от П. Бошнаков, в качеството му на ЕТ СЪН ВИНТИДЖ - П. БОШНАКОВ . От събраните по делото доказателства, в това число показанията на свидетеля Н., се установява, че хартиен вариант на заявлението е подписан от Бошнаков на всички необходими места, където следва да бъде положен подпис. При това положение следва да бъде приет за обоснован и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че неподаването на заявление за подпомагане не може да се разглежда като техническа грешка по смисъла на §1, т.4 от ДР на Наредба 4 от 30.03.2023г. или очевидна грешка по смисъла на § 1, т.5а от ДР на Наредба 4 от 24.02.2015г. , налице е условието по чл.15,ал.3, т.4 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прекратяване на ангажимента и при условията на чл.15,ал.4, т.2,б. б подлежи на възстановяване 40% от изплатената финансова помощ. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен съд и неоснователност на жалбата, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие", в качеството му на юридическо лице, в състава на което влиза административния орган, издател на акта, разноски по делото в размер на 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,