Решение № 6411 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14399/2018 г.

Решение № 6411 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14399/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Калинчев от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Димитров, срещу решение № 546/5.10.2018 г., постановено по адм. дело № 571/2018 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице № 150/19.05.2018 г., издадена от старши полицай при РУП -Велинград, с която е наредено задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещението за временно задържане на РУП -Велинград. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на решението и вместо него съдът да се произнесе с друго по същество на спора, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на съдебно - деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Г. Бурдин - старши полицай при РУП - Велинград към ОД на МВР - Пазарджик не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящият тричленен състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението предмет на настоящото касационно обжалване е отхвърлено оспорването на М. Калинчев срещу заповед за задържане на лице № 150/19.05.2018 г., издадена от Г. Бурдин на длъжност "старши полицай" при РУ -Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането му за срок от 24 часа. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в акта е посочено фактическото основание за задържане на лицето - управление на МПС след употреба на алкохол и в изискуемата писмена форма, като при издаването й са спазени относимите материалноправни разпоредби и тези на процесуалните правила. Изложил е мотиви, че непосочването на измереното количеството алкохол в заповедта не е съществено нарушение, доколкото в съпровождащия заповедта документ - докладна записка това количество е отразено и е 2, 45 промила, позовавайки се на съдебната практика, че мотивите на административните актове, могат да бъдат излагани и в други съпровождащи ги документи, подписани от същия административен орган. Според първоинстанционният съд, оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да бъде задържан водач на МПС, докато все още е в силно алкохолно опиянение, за да се препятства опасността да продължи да застрашава здравето и живота на участниците в движението, включително неговите собствени живот и здраве. От доказателствата по делото съдът е намерил за установено, че касаторът не просто е извършил престъпление по чл. 343б от НК, а такова което е свързано със значително завишена опасност от увреждане на здравето и живота на участниците в движението, включително и на самия жалбоподател, предвид установената концентрация на алкохол в кръвта -2, 45 промила, която е значителна. За да достигне до обжалвания резултат, съдът по същество е приел, че не са налице твърдяните пороци за незаконосъобразност на заповедта за задържане на лице за 24 часа, обективирани в чл. 146 от АПК, на всичките основания, поради което е отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Решението е правилно постановено. Настоящият касационен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена, съобразно събраните по делото доказателства от първостепенния съд. Спорът по делото се свежда относно приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предпоставките, въведени в законовата разпоредба, въз основа на които полицейските орани имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, от т. 1 до т. 7 от ЗМВР. От анализа на събрания доказателствен материал по делото, правилно първостепенния съд е приел, че са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на данни, че Калинчев на 19.05.2018 г. е извършил престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК - управление на МПС под въздействието на алкохол над 1, 2 промила, измерено с техническо средство Дрегер 7410 с фабричен номер 0290 и отчетени 2. 45 промила. Съдът е обсъдил докладната записка, изготвена от полицейския служител, издал заповедта за задържане и обясненията на Каличнев от 19.05.2018 г., в които лицето не отрича употребата на алкохол и видно от които задържането на лицето е продължило за срок от 24 часа във връзка с ЗМ 346/18. При тези данни, които съдът е приел за установени след обсъждане на всички доказателства по делото, е извел законосъобразни изводи за съответствие на издадената заповед за задържане с изискванията за форма по ЗМВР и АПК, както и наличието на съдържащите се в нея фактически и правни основания за издаването й. В нея ясно е посочено, че за задържаното лице има данни за извършено престъпление и за какво престъпление се касае - управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над 1, 2 промила, което е мотивирало полицейския орган да задържи лицето във връзка с наличието на данни за извършено престъпление по чл. 343б от НК. За прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата. Правилно инстанцията по същество е посочила, че при издаването на обжалвания административен акт са налице достатъчно данни, които разгледани ведно с правното основание разкриват и мотивите на издателя на акта за прилагане на принудителната мярка задържане за 24 часа на Калинчев. В случая са налице данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за извършено престъпление. Неоснователно е наведеното в касационната жалба оплакване за липса на изложени мотиви от административния орган в оспорената заповед и по - конкретно непосочване на измереното количество алкохол на жалбоподателя. Както правилно е приел в решението си първоинстанционният съд в представената по делото и съпровождаща заповедта докладна записка, изготвена от полицейския служител, издал заповедта за задържане е отразено количеството алкохол 2, 45 промила, и в самото обяснение на Калинчев от 19.05.2018 г., същият е потвърдил, че проверката с дрегера е отчела 2, 45 промила алкохол. Оплакването на касатора, че докладната записка е с по-късна дата е неоснователно тъй като същата е изготвена на датата на издаване на заповедта на 19.05.2018 г., видно от датата посочена в докладната записка. Ето защо като е приел, че мотивите на заповедта могат да се съдържат и в други съпровождащи я документи, в случая докладна записка, изготвена от същия административен орган и на същата дата, съдът правилно е приел, че заповедта не страда от липса на мотиви. На следващо място е неоснователно оплакването за липсата на посочени доказателства в заповедта за извършеното нарушение. За прилагането на принудителната мярка задържане за 24 часа не е необходимо да са събрани, още по-малко посочени в заповедта доказателствата, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по НК. Наложената от полицейския орган принудителна административна мярка задържане за 24 часа е административно действие по диспозицията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обуславяща единствено формиране на предположение, относно участието на лицето в конкретно престъпление. Наличието на установената употреба на алкохол в кръвта на Калинчев от полицейски орган е достатъчно основание по смисъла на ЗМВР за налагане на процесната ПАМ и е различен от мярката за неотклонение "задържане под стража", предвиден в чл. 146, ал. 1, т. 4 от НПК в досъдебното производство, представляващо акт на съдебен орган. Правилни и съответни на материалния закон са изводите на първонистанционният съд, че оспорената пред него заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно задържане на водач на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила и осъществяващ с действията си състав на престъпление, за да се предотврати и препятства опасността да продължи да застрашава здравето и живота на участниците в движението и неговите собствени. В този смисъл твърденията в касационната жалба, че касатора по никакъв начин не е указвал съпротива при проверката са ирелевантни към законосъобразността на приложената ПАМ и същите са относими към приложението на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, докато процесната заповед е издадена на друго правно основание- чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, наличие на данни за извършено престъпление, управление на МПС след употреба на алкохол. Предвид изложеното оплакването за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК при прилагането на ПАМ е неоснователно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че оспореното решение е постановено при липса на мотиви. Макар и кратки мотивите и изводите на съда са съдържателни и кореспондират на събраните по делото доказателства, като в изложението си съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните, които са идентични с изложените в касационната жалба, като дадените от съда отговори са правилни е кореспондират на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, както и на материалния закон. Не е налице твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви в съдебното решение и налагащо отмяната на същото и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не са налице релевираните касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което същата следва се се остави в сила. С оглед изхода на спора, съдебно - деловодни разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат на касатора и на ответника по касация, който не е претендирал такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,