Решение № 14277 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2014 г.

Решение № 14277 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2014 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение № 1397 от 07.03.2014 г., постановено по адм. дело № 5308/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г., изх. № 02-010-6500/44 от 18.02.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдържащо отказ за финансиране, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да го отмени и постанови друго, с което да остави без уважение първоинстанционната жалба. Ответникът по касационната жалба - Г. Д. Г., чрез пълномощника си адв. Т., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Развива допълнителни доводи и в съдебно заседание на 07.12.15 г. Претендира разноски, сторени в касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Георги Димитров Георгиев, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-010-6500/44 от 18.02.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което му е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по подадено от него общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директните плащания с УИН 01/240611/72579 за кампания 2011 г. ДФ "Земеделие" е отказал финансово подпомагане по Схема за единно плащане (СЕПП) в размер на поисканата сума от 6 077.59 лева, като оторизираната сума е 0.00 лева; по Схема за Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) също е постановен отказ за подпомагане в размер на 6 897.91 лева, като оторизираната сума отново е 0.00 лева . С цел изясняване фактическата обстановка на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Изготвено е и изслушано заключение, което е прието от съда и неоспорено по законоустановения ред от страните. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в рамките на предоставените му правомощия в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП, съгласно който изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й. Съдът е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в него изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ, но същият е издаден при неправилно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Счел е, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, в частност нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП във вр. чл. 58 § 1 от Регламент № 1122/2009 г., като не е оторизирал част от исканата сума за подпомагане по СЕПП и НР1. Предвид изложените в обжалваното решение съображения, първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразно процесното уведомително писмо и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт като е определил едномесечен срок за това. Предвид изхода на делото е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 760 лева. Така постановеното решение е правилно. Безспорно по делото е установено, че Георги Димитров Георгиев, гр. Благоевград е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, с УРН 412880, който е подал общо заявление с № УИН 01/240611/72579 за плащане на площ за 2011 г. за подпомагане по СЕПП - 27.13 ха и НР1 - 27.13 ха. Обективираният в оспорения административен акт отказ за изплащане на субсидия по СЕПП за заявена площ от 27.13 ха е мотивиран с това, че вследствие на извършените проверки е установено наддеклариране в размер на 7.71 ха, като санкционираната площ е 19.21 х; процентът на наддеклариране се получава като съотношение между наддекларираната площ и годната за подпомагане площ, а именно 39.7% По мярка НР1, след като кандидатът е декларирал площ за подпомагане от 27.13 ха и е констатирано наддеклариране от 7.71 ха, санкционираната площ също е 19.21 ха при идентичен процент на наддеклариране. В процесния случай административният орган, съгл. чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 65/2011 на Комисията, е определил процента на наддекларирана площ в размер на 100% и е санкционирал земеделския стопанин като е оторизирал сумата в размер на 0,00 лева и по двете схеми за подпомагане - СЕПП и НР1. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, по която са изготвени и изслушани основно и допълнително заключения. С експертното заключение, след проверка на наличните в преписката доказателства, вкл. относимите към заявлението ортофотоизображения, цветни изображения, констатациите на извършените проверки на място, техническата документация, както и след проверка на място, вещото лице е констатирало несъответствие с цитираните в обжалваното уведомително писмо недопустими площи като е изчислено, че по подаденото от жалбоподателя общо заявление с УИН 01/240611/72579 за кампания 2011 г., установената площ е 23.45 ха, площта, покриваща изискванията е 23.24 ха, наддекларираната площ е 3.68 ха, а процентът на наддеклариране е 15.69. По мярката НР1 установената площ е 23.45 ха, площта, покриваща изискванията е 23.24 ха, наддекларираната площ е 3.68 ха, а процентът на наддеклариране също е 15.69. При така изяснена фактическа обстановка и въз основа на подробен анализ, първоинстанционният съд е формирал обосновани и правилни изводи, които се споделя изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП системата за идентификация на земеделските парцели е географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се включват данни от картата на възстановената собственост и регистрите към нея. На основание чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП системата за идентификация на земеделските парцели се създава и поддържа от министерството на земеделието и храните, като на основание чл. 33, ал. 2 от ЗПЗП министъра на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрови ортоизображения с дигитализирани физически блокове. Изготвената и приета от съда съдебно-техническата експертиза не е оспорена от страните, поради което правилно първоинстанционният съд се е позовал на заключението й като достоверно и компетентно изготвено. След като в съдебно производство са констатирани и неоспорени несъответствията в размера на недопустимите площи по СЕПП и НР1, то тези несъответствия следва да бъдат отразени в процесното уведомително писмо. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, в частност нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във вр. чл. 58 § 1 от Регламент № 1122/2009 г., като не е оторизирал част от исканата сума за подпомагане по СЕПП. С оглед установено от фактическа страна, че наддекларираната площ е 15.69 % или санкционираната площ е 19.21 ха правилно съдът е приел, че субсидията следва да представлява намалената два пъти наддекларирана площ от 3.68 ха (а не 7.71 ха) и въз основа на нея следва да се определи размера на финансовото подпомагане, който за 2011 г. е 224.02 лв./ха. По отношение на мярка НР1, наддекларираната площ, установена със заключението на вещото лице отново е 15.69%, поради което и в този случай субсидията трябва да представлява намалена два пъти наддекларирана площ от 3.68 ха и въз основа на нея да бъде определен размера на финансовото подпомагане. Предвид безспорно установеното несъответствие в недопустимите площи по подаденото заявление, както и правото на защита на земеделския стопанин, правилно първоинстанционният съд е отменила обжалваното уведомително писмо и е върнал делото на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Поради изложеното, решението на съда като правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и обосновано, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на делото на ответната страна, която е направила своевременно искане за присъждане на разноски и представила е доказателства за плащане - Договор за правна защита и съдействие № 0000136180, следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева. От страна на пълномощника на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение настоящата инстанция счита за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение