Решение № 7040 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2014 г.

Решение № 7040 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Енамул Хак, гражданин на Мианмар, е подал касационна жалба срещу решение № 2533 от 14.04.2014 г. по адм. дело № 813/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2646 от 26.11.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците нe е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че Енамул Хак е гражданин на Мианмар, роден на 01.02.1988 г. в град Ренго, по вероизповедание - мюсюлманин сунит, неженен. С молба № 691/23.03.2013 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците той поискал да получи статут. В проведените интервюта кандидатът разказал, че напуснал Мианмар през юни 2011 г. и преминал в Бангладеш тайно и нелегално. Там прекарал около месец, след което отишъл в Индия. Останал в Индия няколко месеца, след което се прехвърлил в Пакистан и оттам, в Турция. От Турция влязъл в България нелегално през октомври 2012 г. Причините да напусне Мианмар били свързани с преследванията и убийствата на мюсюлмани от страна на хиндуистите. Кандидатът заявил, че се страхува за живота си, макар в Минмар да не бил арестуван, съден или осъждан, както и не е бил обект на друг вид насилие. С решение № 2646/26.11.2013 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави на Енамул Хак статут на бежанец и хуманитарен статут по съображения, че историята е недостоверна и че не са налице причини, които биха породили основателен страх у чужденеца по смисъла на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците причини, както и реална опасност от тежки посегателства срещу живота и личността му по смисъла на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна съдът е приел, че административният орган не е нарушил материалния закон, като е отказал да предостави статут на бежанец на Енамул Хак. Според административният съд, твърденията за страх от преследване поради изповядваната от жалбоподателя религия не водят до заключение, че по отношение на него е било осъществено преследване по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съобщеният от него факт, че била запалена къщата, в която живеел със семейството си, следвало да се разглежда като случай на еднократен акт, който не може да се определи като преследване. Съдът преценил като законосъобразен и отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като кандидатът не е бил заплашван с убийство и не е твърдял, че за него има опасност от смъртно наказание, екзекуция или изтезание. Съдът отчел информацията за съществуващото в Минмар напрежение в областите с етнически малцинства, но посочил, че централното правителства прави стъпки за постигането на помирение и прекратяване на насилието при сблъсъците на религиозна основа, така че чужденецът би могъл да се ползва от закрила в страната си. С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, водещи до необоснованост и противоречие на решението с материалния закон. Административният съд е направил логични и правно издържани изводи при проверката на оспорения административен акт. Съдът е приложил точно материалния закон, споделяйки преценката в решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, че молбата на кандидата за предоставяне на статут е явно неоснователна. От изявленията му е било изяснено, че той доброволно е напуснал Мианмар и преди да пристигне в България, е преминал през няколко държави, където е могъл да се установи. В разказа му не се сочат действия, съставляващи нарушение на негови основни права, както на религиозна, така и на друга основа. Чужденецът не се позовава на обстоятелства за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Самият той е заявил, че не е имал проблеми с властите в Мианмар и не е бил заплашен от посегателства. Причините, поради които напуснал държавата, са свързани с локални конфликти, избухнали между будистите "рохини" и мюсюлманите "рохингия" в щата Ракин. Наличието на подобни сблъсъци не обосновава реална опасност от тежки посегателства, при положение, че кандидатът не е участвал в тях, а потенциалният риск би могъл да бъде избегнат чрез вътрешно разселване, както и ако бъде потърсена закрила от държавата по произход, която тя е в състояние да му предостави. Видно от справка № 01-6386/27.08.2013 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при Държавната агенция за бежанците, конфликтите в Мианмар са локални, а в останалите части на страната ситуацията е спокойна. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд